Тахионен антителефон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тахионният антителефон е хипотетично устройство в теоретичната физика, което може да бъде използвано за изпращане на сигнали в нечие минало. Алберт Айнщайн през 1907 г.[1] представя мисловен експеримент за това как сигнали по-бързи от светлината могат да доведат до парадокс на причинността, който е описан от Айнщайн и Арнолд Зомерфелд през 1910 като "телеграф в миналото"[2]. Същият мисловен експеримент е описан от Ричард Толман през 1917 г.[3] и поради това е известен и като парадокса на Толман.

Устройство способно "да телеграфира в миналото" по-късно е наречено от Грегъри Бенфърд и колеги "тахионен антителефон". Според сегашното разбиране за физиката, не е възможен трансфер на информация при скорост по-голяма от скоростта на светлината. Например хипотетичната частица тахион, която дава името на устройството не съществува дори теоретично в стандартния модел на физиката на елементарните частици, поради тахионната кондензация и няма никакво експериментално свидетелство, което да предполага, че тахиона може да съществува. Проблемът в засичането на тахионите чрез причинно-следствени противоречия се изучава научно[4].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Einstein, Albert. Über die vom Relativitätsprinzip geforderte Trägheit der Energie. // Annalen der Physik 328 (7). 1907. DOI:10.1002/andp.19073280713. с. 371–384.
  2. Miller, A.I. (1981), „Albert Einstein's special theory of relativity. Emergence (1905) and early interpretation (1905–1911)“, Reading: Addison–Wesley, ISBN 0-201-04679-2 
  3. R. C. Tolman. Velocities greater than that of light. // The theory of the Relativity of Motion. University of California Press, 1917. OCLC 13129939. с. 54.
  4. Gregory Benford, D. L. Book, W. A. Newcomb. The Tachyonic Antitelephone. // Physical Review D 2. 1970. DOI:10.1103/PhysRevD.2.263. с. 263–265.