Тацуо Нагай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тацуо Нагай
永井 龍男
Nagai Tatsuo.JPG
Тацуо Нагай, 1955 г.
Псевдоним Томонкио (за хайку)
Роден 20 май 1904 г.
Починал 12 октомври 1990 г. (86 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Япония Япония
Активен период 1920-1990
Жанр драма, поезия, научна фантастика, фентъзи, хорър, приключенски роман, детска литература, документалистика
Тацуо Нагай в Общомедия

Тацуо Нагай (на японски: 永井 龍男 Nagai Tatsuo) е японски журналист, поет и писател на произведения в жанра съвременен роман и драма отразяващ периода Шова в Япония. Пише хайку под псевдонима Томонкио.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тацуо Нагай е роден на 20 май 1904 г. в кв. Саругакучо, Токио, Япония, в бедно семейство. Принуден е да напусне основното училище след като баща му заболява тежко и умира. Още в училище проявява литературен талант и започва да пише. На 16 години пише романа „Kappan’ya no Hanashi“, с който участва в литературен конкурс и печели признанието на писателя Кан Кукучи. През 1922 г. негова пиеса печели конкурс за Имперския театър.

През 1924 г. заедно с литературния критик Кобаяши Хидео основават месечното литературно списание „Yamamayu“. Три години по-късно става редактор на списание „Bungei Shunjū“. По-късно участва в учредяването на наградите „Акутагава“ и „Наоки“, в чиито комисии по-късно участва.

През 1934 г. се жени за дъщерята на писателя Масао Куме, с която имат две дъщери. Същата година се преместват в Камакура.

През април 1943 г. пътува до Чанчун, столицата на Манджурия, за да създаде независим клон на „Bungei Shunjū“. По време на Втората световна война работи като военен кореспондент. През март 1945 г. се връща в Токио, за да поеме поста на изпълнителен директор на списанието. След войната обаче през 1947 г. е изключен от обществени служби от окупационните власти заради военновременната си дейност. За да се издържа става репортер на вестник „Asagiri“.

Публикува серия от кратки разкази, които му печелят репутацията на майстор в жанра. От 1968 г. е член на Японската художествена академия. През 1972 г. получава наградата „Кан Кукучи“. През 1974 г. той е удостоен с Ордена на Светото съкровище и наградата за литература „Кавабата“. През 1981 г. награден с Ордена на културата от японското правителство.

От 1985 г. до смъртта си е директор на литературния музей „Камакура“.

Тацуо Нагай умира от инфаркт на 12 октомври 1990 г. в Камакура, Канагава, Япония. Погребан е в храма „Сайкай-джи“ в кв. Мита на Токио.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

частично
  • Kappan’ya no Hanashi,活版屋の話 (1920)
  • Su no naka (1934)
  • Warui garasu (1935)
  • Tebukuro no katappo (1943)
  • Kuroi Gohan,黒い御飯 ()
  • Mikan,蜜柑 ()
  • Ikko,一個 ()
  • Aki, 秋 (1975)
  • Karendā no Yohaku,カレンダーの余白 ()
  • Waga Kirinukichō yori,わが切抜帖より ()
  • Yugokoro,夕ごころ ()
  • Osagiri (1949)
  • Aodensha (1950)
  • Kaze futatabi (1951)

Издадени в България[редактиране | редактиране на кода]

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 1950 Aa, kono ikkyû
  • 1953 Ashita wa dotchi da

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tatsuo Nagai“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.