Ташко Георгиевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ташко Георгиевски
Ташко Георгиевски
писател от Република Македония
Роден
Починал
13 април 2012 г. (77 г.)

Учил вСкопски университет

Ташко Георгиевски (на македонска литературна норма: Ташко Георгиевски) е писател, разказвач и романист и сценарист от Република Македония, академик на Македонската академия на науките и изкуствата от 1983 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1935 година в Гърция, във воденското село Кронцелево, на гръцки Керасиес. Учи във Филологическия факултет на Скопския университет. Работи в редакцията на вестник „Млад борец“ и в списанието „Современост“. Редактор е в Македонската телевизия и в издателските къщи „Мисла“ и „Македонска книга“. Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония от 1957 година. Носител на наградите: „Кочо Рацин“, „11 октомври“, „13 ноември“, „Стале Попов“, „Рациново признание“.[1]

Умира на 13 април 2012 в Скопие.[2]

Литературно творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ние зад насипот“ (разкази, 1957)
  • „Луѓе и волци“ (роман, 1960)
  • „Ѕидови“ (роман, 1962)
  • „Суви ветрови“ (разкази, 1964)
  • „Црно семе“ (роман, 1966)
  • „Змиски ветар“ (роман, 1969)
  • „Црвениот коњ“ (роман, 1975)
  • „Куќа под калето“ (разкази, 1978)
  • „Време на молчење“ (роман, 1978)
  • „Рамна земја“ (роман, 1981)
  • „Плочата на животот“ (автобиографични записки, 1987)
  • „Кајмакчалан“ (роман, 1992)
  • Црно семе / Црвениот коњ / Жолтиот трендафил (филмови сценарии, 1997)
  • „Исчезнување“ (роман, 1998)[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]