Анастас Караджов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ташко Караджа)
Анастас Караджов
комунистически деец от Македония

Роден
Починал
23 май 1942 г. (28 г.)
Солун, Гърция

Анастас Караджов, наричан също Стасо Караджов, Стасо Караджа или Ташко Караджа (на гръцки: Αναστάσιος Καρατζάς, Анастасиос Карадзас, на македонска литературна норма: Ташко Караџа, Ташко Караджа) е гръцки политик, деец на Гръцката комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анастас Караджов е роден в 1914 година в костурското село Дъмбени, днес Дендрохори, Гърция. Син е на Атанас (Насо) Караджов и брат на Васил (1923-2005), Кича (Евдокия, р. 1926), Амалия и Янка Караджови.[1][2]След завършване на основното образование учи две години в земеделско училище в Лерин, откъдето е изключен през 1930 година. Отдава се цялостно на левичарски политически активизъм и се самообразова. През март 1932 е арестуван и осъден на двумесечен затвор, който отлежава в Костур. Впоследствие интерниран в Лариса.

При диктатурата на генерал Метаксас Анастас Караджов е арестуван през октомври 1936 година. След разпити в полицейските участъци в Костур, Солун и Пирея той е затворен на острова Агиос Евстратиос, а впоследствие — в затвора Акронавплия до 1941 година, когато Гърция е разгромена от Нацистка Германия. На 28 юни 1941 заедно с Андрей Чипов, Атанас Пейков, Лазар Дамов, и още 23 комунистически затворници от македонски произход той е освободен оттам по настояване на българското посолство в Атина пред германските окупационни власти.[3]

След освобождението си Караджов се включва активно във възстановянето на ГКП. Определен е за първи секретар на окръжния комитет на ГКП в Катерини. Като член на Областното младежко бюро на партията за Гръцка Македония отговаря за дейността сред студентите в Солунския университет. Сред основателите е на съпротивителната организация „Елевтерия“. Арестуван на 8 април 1942 г. в Солун от гръцките специални служби. Осъден на смърт от немските власти и разстрелян на 23 май 1942 г. в Солун.[4][5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Попјаневски, Лазо. Костурското село Д'мбени. Скопје, 1996, 230-231, 296.
  2. Утрински весник, 23 май 2002.[неработеща препратка]
  3. Даскалов, Георги. Участта на българите в Егейска Македония 1936 - 1946: политическа и военна история. София, Полиграф - Юг, 1999. с. 171.
  4. Попјаневски, Лазо. Костурското село Д'мбени. Скопје, 1996, 230-231.
  5. Киселиновски, Стојан. Македонски дејци (ХХ век). Скопје, 2002, 98.
  6. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009 // Архивиран от оригинала на 2012-03-21. Посетен на 2011-09-24.