Таяр Завалани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Таяр Завалани
Tajar Zavalani
албански писател
Роден
Починал

Таяр Завалани (на албански: Tajar Zavalani) е албански историк, публицист и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1903 година в Битоля, тогава в Османската империя в албанско семейство.[1][2] Според други източници е роден в Корча.[3] Син е на албанския националист Фехим Завалани и Кериме Фрашъри от Корча.[1] Баща му се заселва в Битоля и е активен сред албанските кръгове в Битолския вилает, близък сътрудник на семейство Кирязи и участник в Битолския конгрес от 1908 година, проведен в неговия хотел, и Дебърския конгрес от 1909 година.

Таяр Завалани учи в маристкото френско католическо училище в Битоля. След намесата на България в Първата световна война, когато Битоля се оказва на фронтовата линия, Завалани заминава за Солун, където учи литература във френския лицей.[3] В 1922 година Завалани се установява в Тирана и започва работа в албанското външно министерство, първоначално като секретар на Комисията за определяне на границите, оглавявана от Али Колония. По време на Юнската революция от 1924 година Завалави участва във въстанието във Вльора като член на Башкими на току-що убития Авни Рустеми. След завръщането на власт на Ахмед Зогу през декември 1924 година, Завалани бяга в Италия. Съветски агенти му предлагат да учи в Москва и той учи една година в Москва, след което учи в Марксистко-ленинската школа в Ленинград. През лятото на 1929 година се връща в Москва и работи в Московския земеделски институт, като специализира в икономиката. През ноември 1930 година напуска СССР след колективизацията. Установява се в Берлин, а след това в Лезен край Монтрьо, където се лекува от туберкулоза.[3]

Пред януари 1933 година Завалани се връща в Албания, където се занимава с преводи на литература, предимно от руски и френски език, както и с публицистика.[4] Превежда „Майка“ на Максим Горки, който е забранен от властите.[5] В 1935 става директор на Държавния лицей в Тирана, а по-късно е директор на колежа Малет Тона и оглавява тиранския клон на литературното общество Влазния. Междувременно брат му Хюсен е екзекутиран в СССР в 1938 година. Завалани, убеден комунист[5] постепенно изоставя комунистическото движение[6] и напрактика става антикомунист.[7]

През 1936 година се жени за Селма Вриони (1915 – 1995), известна и като Мария Селма, дъщеря на Кахреман Вриони (1889 – 1955), богат бей от района на Фиер, и Емине Фрашъри, дъщеря на Абдул Фрашъри.[1]

След италианското нашествие в 1939 година, Завалани е интерниран в Северна Италия, откъдето бяга с жена си, дама на кралица Жиралдин Албанска, и се установява в 1940 година в Обединеното кралство. През ноември 1940 година започва работа в албанската секция на Би Би Си. Заедно с приятеля си Костандин Черкези[8][9] и колегите му от Би Би Си Дервиш Дума и Антон Логореци, той се обръща към британските власти и крал Зог за финансова подкрепа за създаването на Свободен албански комитет, който да представлява правителство в изгнание. Идеята е подкрепена от британските албанофили, но е отхвърлена от Зог,[10] който отговаря, че „позицията му на държавен глава на Албания не може да бъде разклатена от отношението на няколко души в Лондон“.[11]

Завалани работи в Би Би Си до края на живота си. Член е на английския ПЕН клуб и публикува в органа му „Арена“.[12] Председател е на лондонския клон на Събранието на поробените европейски нации.[13] В историческите си трудове подкрепя теорията за ненасилствената ислямизация на албанците.[14]

Завалани умира в произшествие в 1966 година.[3] След смъртта му жена му става представител на Националния комитет „Свободна Албания“.[13]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • How Strong Is Russia, London: Hollis and Carter, 1951.
  • Histori e Shqipnis (История на Албания), London, том I, 1957, том II, 1963.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Kastriot Bezati. Të pathënat e familjes së Abdyl Frashërit | Tirana Observer. // tiranaobserver.al. Посетен на 3 ноември 2015.
  2. Roland Qafoku. libohovaonline.com Kryeministrat shqiptarë që i kanë varret jashtë, mes tyre edhe Eqrem Bej Libohova. // libohovaonline.com. Посетен на 3 ноември 2015.
  3. а б в г Robert Elsie. Historical Dictionary of Albania. 2. Т. 75. The Scarecrow Press, Inc., 2010. ISBN 978-0-8108-6188-6. с. 487.
  4. Hamit Boriçi. Një shekull e gjysmë publicistikë shqiptare (1848–1997). Enti Botues Poligrafik "Gjergj Fishta", 1997. OCLC 42598494. с. 94.
  5. а б Izber Hoti. Italian diplomacy's attitude towards Albania and Albanians (1930–1941). Prishtina, Instituti i historisë, Prishtinë, 1997. OCLC 81960085. с. 189–190.
  6. Milorad M. Drachkovitch. East Central Europe: Yesterday, Today, Tomorrow. Т. 240. Hoover Institution Press, 1982. OCLC 8575055. с. 189.
  7. Peter Prifti. Unfinished Portrait of a Country. Т. 659. Boulder – Columbia University Press, 2005. ISBN 9780880335584. OCLC 61822490. с. 22. On the other hand, Tajar Zavalani, an anti-communist historian...
  8. Faik Konitza: Selected Correspondence. London, Centre for Albanian Studies, 2000. ISBN 978-1873928189. OCLC 48466572. с. 101.
  9. Albanian Identities: Myth and History. Indiana University Press, 2002. ISBN 978-0253215703. с. 87.
  10. Luan Omari. The people's revolution in Albania and the question of state power. "8 Nëntori" Pub. House, 1986. OCLC 18057673. с. 68. On the other hand, a group of exiles, headed by Tajar Zavalani, under the influence of the Foreign Office, were for the creation of an "Albanian National Committee" with the participation both of Zog and his "opponents".
  11. Jason Tomes. King Zog: Self-Made Monarch of Albania. Stroud: Sutton, 2003. ISBN 9780750930772. OCLC 53822826.
  12. Columbia Dictionary of Modern European Literature. 2. Columbia University Press, 1980. ISBN 978-0231037174. с. 13.
  13. а б ACEN News. New York, Press Bureau, ACEN, 1969. OCLC 1460796. с. 30. Mrs. Maria Selma Zavalani has been appointed by Free Albania Committee to the London Delegation. Mrs. Zavalani is the widow of the former ACEN London Chairman, Mr. Tajar Zavalani.
  14. Nathalie Clayer, Xavier Bougarel. Les musulmans de l'Europe du Sud-Est: des empires aux états balkaniques. Karthala, 2013. ISBN 978-2811109059. с. 191.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Албания“         Портал „Албания          Портал „Литература“         Портал „Литература