Тверска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тверска област
Тверская область
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Тверска област на картата на РусияТверска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 84 201 km²
Население (2018) 1 283 873 души
15,2 души/km²
Административен център Твер
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Игор Руденя
Часова зона UTC +3
МПС код 69
Тверска област в Общомедия

Тверска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг. Площ 84 201 km2 (38-мо място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 283 873 души (37-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). административен център град Твер. Разстояние от Москва до Твер 167 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Тверска област са разположени едни от най-старите руски градове. Най-старият е град Торопец, който възниква през 1074 г. През ХІІ в. възникват градовете: Бежецк (1137 г.), Торжок (1139 г.) и Твер (1180 г.). През ХІІІ в. – Зубцов и Ржев (1216 г.), Кашин (1238 г.) и Старица (1297 г.). През ХІV в. – Бели (1359 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Вишний Волочок и Осташков (1770 г.), Калязин (1775 г.), Весегонск и Красни Холм (1776 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Тверска губерния, която просъществува до 1928 г., когато е поделена между новосъздадените Московска област и Западна област. На 20 януари 1931 град Твер е преименуван на град Калинин, а на 29 януари 1935 г. от части на Московска област и Западна област е създадена Калининска област. На 17 юли 1990 г. е възстановено старото име на град Калинин – град Твер, а заедно с него е преименувана и Калининска област на Тверска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Тверска област се намира в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Псковска област, на северозапад – с Новгородска област, на север – с Вологодска област, на изток – с Ярославска област, на югоизток – с Московска област и на юг – със Смоленска област. В тези си граници заема площ от 84 201 km2 (38-мо място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът е предимно равнинен. Западните части са заети от Валдайското възвишение с височини 200 – 300 m и повече. На юг от него са разположени високите (250 – 340 m) моренни равнини – Белско възвишение, където в близост до село Починок, Фировски район се намира максималната височина на областта – 349,6 m. На югозапад се намира Западнодвинската низина с редуващи се нискохълмисти верижни възвишения и зандрови равнини. Източната част на областта има по-равнинен релеф. Тук преминава пояс от моренни равнини. Пониженията (Вишневолоцка, Средномоложка и Верхнемоложка низини) се редуват с издигнати (до 200 – 250 m) моренни пояси (Илини гори, Торжковски, Вишневолоцки и Лихославълски пояси, Бежецки Верх, Овинищенско възвишение) и долините на реките Волга, Тверца и Молога. На югоизток е разположена Верхневолжската низина (100 – 150 m) покрай двата бряга на Волга и по долните течения на реките Тверца, Шоша и Медведица.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален, но поради удължеността на областта от югозапад на североизток континенталността му нараства. Средна януарска температура от -8,5 °C на югозапад до -10,5 °C на североизток и съответна средна юлска температура от 17 °C до 18 °C. Годишно количество на валежите е 550 – 750 mm. Западната част на областта се отличава с малко по-мека зима и повишено овлажняване. Продължитилнжстто но вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 120 – 133 денонощия.

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Тверска област протичат над 800 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 17 хил.km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се Каспийско море, а останалите 10% принадлежат към водосборните басейни на реките Нева и Западна Двина, вливащи се в Балтийско море. Основна река в областта е Волга, която води началото си от Осташковски район и протича с част от горното си течение на протежение от 685 km. Нейни основни притоци са: леви – Селижаровка, Тма, Тверца, Медведица, Кашинка, Молога; десни – Вазуза, Шоша, Нерл. Към басейна на река Нева принадлежи река Мста, която протича в северозападната част на областта с част от горното си течение и се влива в езерото Илмен. На запад и югозапад протича река Западна Двина с част от горното си течение, заедно с левия си приток Межа. Реките се характеризират с малък наклон и ниска скорост на течението. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие.[2]

На територията на Тверска област са разположени над 3500 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като половината от тях са площ по-голяма от 10 дка. На запад и северозапад широко са разпространени ледниковите езера и значително количество речни (преградни) езера. Срещат се още карстови и крайречни езера, разположени по заливните тераси на по-големите реки. Най-голямото езеро в Тверска област е Селигер, а други по-големи са: Стерж, Вселуг, Пено, Волго, Кафтино, Сит, Великое, Верестово, Шлино и други. Много от естествените езера са изкуствено преградени и са превърнати във водохранилища. Най-големите изкуствени водоеми са Верхневолжското, Иванковското, Рибинското и Угличкото водохранилища по река Волга, Шлинското и Вишневолоцкото водохранилища в басейна на река Мста и Вазузкото водохранилище на река Вазуза. Блатата и заблатените земи заемат 4653 km2, 5,53% от територията на областта. Тук са разположени две от най-големите блатни системи в Европа – Верхневолжския водно-блатен комплекс в басейна на Волга и Жарковско-Свитската блатна система в басейна на Западна Двина.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и подзолисто-торфените почви. По моренните валове са предимно каменисто-пясъчни и пясъчни, а в района на Валдайското възвишение и по зандровите равнини са предимно песъчливи, торфено-подзолисти, а на места и блатни почви.[1]

Горските масиви заемат около 3 млн. ха (36% от територията на областта), като най-залесени (50 – 70%) са югозападните и северозападни райони на областта. Запасите от дървен материал се оценяват на над 300 млн. m3. Над половината от горите са иглолистни (бор, смърч), но широко са разпространени и широколистни видове (бреза, осика), като на места се срещат дъб и липа. Ливадите и пасищата заемат около 2 млн. ха и са разпространени основно по долините на реките.[1]

Животинския свят е представен от типични за горите видове: лос, сърна, кафява мечка, вълк, лисица, множество видове птици (тетерев, глухар, бяла и сива гъска, дива патица). Реките и езерата са богати на различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Тверска област наброява 1 283 873 души (37-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Гъстота 15,25 души/km2. Градско население 74,1%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 007 (93,4%), украинци 15 707 (1,2%), арменци 8 222 (0,7%), карели 7 394 (0,6%).

Административно териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно териториално деление на Тверска област

В административно-териториално отношение Тверска област се дели на 9 областни градски окръга, 34 муниципални района, 23 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вишний Волочок, Кимри, Ржев, Твер и Торжок) и 18 града с районно подчинение и 28 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Тверска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Твер
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
6.Вишний Волочок 54 47 732 гр. Вишний Волочок 47 732 119
14.Кимри 44 45 504 гр. Кимри 45 504 133
4.Озьорни[3] 199 10 603 сгт Озьорни 10 603 172
24.Осташковски 3 199 21 994 гр. Осташков 16 318 190
27.Ржев 56 59 804 гр. Ржев 59 804 130
24.Солнечни[3] ? 2 122 сгт Солнечни 2 122 194
10.Твер 152 419 363 гр. Твер 419 363
33.Торжок 59 46 031 гр. Торжок 46 031 61
35.Удомелски 2 476 37 678 гр. Удомля 28 669 225
Муниципални райони
1.Андреаполски 6 051 11 122 гр. Андреапол 7 259 286
2.Бежецки 2 827 32 999 гр. Бежецк 21 728 130
3.Белски 2 135 5 509 гр. Бели 3 268 294
4.Бологовски 2 399 34 723 гр. Бологое 21 425 164 Куженкино
5.Весегонски 2 047 11 353 гр. Весегонск 6 280 253
6.Вишневолоцки 3 389 23 465 гр. Вишний Волочок 119 Красноармейски
7.Жарковски 1 625 4 828 сгт Жарковски 3 237 350
8.Западно Двински 2 816 13 740 гр. Западна Двина 8 249 321 Старая Торопа
9.Зубцовски 2 167 16 078 гр. Зубцов 6 373 146
10.Калинински 4 158 49 407 гр. Твер Василевски Мох, Орша, Суховерково
11.Калязински 1 671 20 257 гр. Калязин 13 025 350
12.Кашински 2 010 25 055 гр. Кашин 14 475 150
13.Кесовогорски 962 7 774 сгт Кесова Гора 3 758 181
14.Кимриски 2 514 11 971 гр. Кимри 133 Бели Городок
15.Конаковски 2 115 83 670 гр. Конаково 39 345 82 Изоплит, Козлово, Новозавидовски, Радченко, Редкино
16.Краснохолмски 1 496 10 386 гр. Красни Холм 5 234 175
17.Кувшиновски 1 874 14 161 гр. Кувшиново 9 161 133
18.Лесной 1 633 4 713 с. Лесное 1 666 214
19.Лихославълски 1 781 27 020 гр. Лихославъл 11 790 41 Калашниково
20.Максатихински 2 766 14 908 сгт Максатиха 7 769 117
21.Молоковски 1 180 4 132 сгт Молоково 1 892 203
22.Нелидовски 2 632 26 154 гр. Нелидово 19 400 276
23.Оленински 2 675 11 814 сгт Оленино 4 829 235
25.Пеновски 2 385 6 113 сгт Пено 3 715 247
26.Рамешковски 2 510 15 501 сгт Рамешки 4 167 64
27.Ржевски 2 747 11 580 гр. Ржев 130
28.Сандовски 1 603 5 573 сгт Сандово 3 143 248
29.Селижаровски 3 098 11 857 сгт Селижарово 6 031 189
30.Сонковски 970 8 151 сгт Сонково 3 842 160
31.Спировски 1 497 11 231 сгт Спирово 5 866 86
32.Старицки 3 005 23 093 гр. Старица 7 872 77
33.Торжокски 3 128 22 087 гр. Торжок 61
34.Торопецки 3 373 18 451 гр. Торопец 12 092 332
36.Фировски 1 747 8 092 сгт Фирово 2 083 223 Великооктябърски
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-террриториальное деление Тверской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тверска област (Калининская область), том 11, стр. 211
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2522/Тверская_область «Вода России» – Тверска област
  3. а б закрито административно-териториално образувание