Тверска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 13:30, 30 май 2019 на ShockD (беседа | приноси) (→‎Селско стопанство: replaced: Площ земя, която засеевается → Площ обработваема земя редактирано с AWB)
Тверска област
Тверская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Тверска област на картата на РусияТверска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърТвер
Площ84 201 km²
Население1 283 873 души (2018)
15,2 души/km²
Адм. центърТвер
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторИгор Руденя
Часова зонаUTC +3
МПС код69
Официален сайтwww.region.tver.ru
Тверска област в Общомедия

Тверска област е субект на Руската федерация, влизаща в състава на Централния федерален окръг[1]. Площ 84 201 km2 (38-мо място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 283 873 души (37-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). административен център град Твер. Разстояние от Москва до Твер 167 km.

Историческа справка

На територията на Тверска област са разположени едни от най-старите руски градове. Най-старият е град Торопец, който възниква през 1074 г. През ХІІ в. възникват градовете: Бежецк (1137 г.), Торжок (1139 г.) и Твер (1180 г.). През ХІІІ в. – Зубцов и Ржев (1216 г.), Кашин (1238 г.) и Старица (1297 г.). През ХІV в. – Бели (1359 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Вишний Волочок и Осташков (1770 г.), Калязин (1775 г.), Весегонск и Красни Холм (1776 г.). Останалите 9 града в областта са признати за такива през ХХ в. През 1796 г. е създадена Тверска губерния, която просъществува до 1928 г., когато е поделена между новосъздадените Московска област и Западна област. На 20 януари 1931 град Твер е преименуван на град Калинин, а на 29 януари 1935 г. от части на Московска област и Западна област е създадена Калининска област. На 17 юли 1990 г. е възстановено старото име на град Калинин – град Твер, а заедно с него е преименувана и Калининска област на Тверска област.

Географска характеристика

Географско положение, граници, големина

Тверска област се намира в централната част на Европейска Русия. На запад граничи с Псковска област, на северозапад – с Новгородска област, на север – с Вологодска област, на изток – с Ярославска област, на югоизток – с Московска област и на юг – със Смоленска област. В тези си граници заема площ от 84 201 km2 (38-мо място по големина в Руската Федерация, 0,49% от нейната площ).[2]

Релеф

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, като релефът е предимно равнинен. Западните части са заети от Валдайското възвишение с височини 200 – 300 m и повече. На юг от него са разположени високите (250 – 340 m) моренни равнини – Белско възвишение, където в близост до село Починок, Фировски район се намира максималната височина на областта – 349,6 m. На югозапад се намира Западнодвинската низина с редуващи се нискохълмисти верижни възвишения и зандрови равнини. Източната част на областта има по-равнинен релеф. Тук преминава пояс от моренни равнини. Пониженията (Вишневолоцка, Средномоложка и Верхнемоложка низини) се редуват с издигнати (до 200 – 250 m) моренни пояси (Илини гори, Торжковски, Вишневолоцки и Лихославълски пояси, Бежецки Верх, Овинищенско възвишение) и долините на реките Волга, Тверца и Молога. На югоизток е разположена Верхневолжската низина (100 – 150 m) покрай двата бряга на Волга и по долните течения на реките Тверца, Шоша и Медведица.[2]

Климат

Климатът е умереноконтинентален, но поради удължеността на областта от югозапад на североизток континенталността му нараства. Средна януарска температура от -8,5 °C на югозапад до -10,5 °C на североизток и съответна средна юлска температура от 17 °C до 18 °C. Годишно количество на валежите е 550 – 750 mm. Западната част на областта се отличава с малко по-мека зима и повишено овлажняване. Продължитилнжстто но вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 120 – 133 денонощия.

Води

На територията на Тверска област протичат над 800 реки (с дължина над 10 km) с обща дължина около 17 хил.km и те принадлежат към три водосборни басейна: на река Волга (около 90% от територията на областта), вливаща се Каспийско море, а останалите 10% принадлежат към водосборните басейни на реките Нева и Западна Двина, вливащи се в Балтийско море. Основна река в областта е Волга, която води началото си от Осташковски район и протича с част от горното си течение на протежение от 685 km. Нейни основни притоци са: леви – Селижаровка, Тма, Тверца, Медведица, Кашинка, Молога; десни – Вазуза, Шоша, Нерл. Към басейна на река Нева принадлежи река Мста, която протича в северозападната част на областта с част от горното си течение и се влива в езерото Илмен. На запад и югозапад протича река Западна Двина с част от горното си течение, заедно с левия си приток Межа. Реките се характеризират с малък наклон и ниска скорост на течението. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното. За тях е характерно високо пролетно пълноводие.[3]

На територията на Тверска област са разположени над 3500 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1850 km2, като половината от тях са площ по-голяма от 10 дка. На запад и северозапад широко са разпространени ледниковите езера и значително количество речни (преградни) езера. Срещат се още карстови и крайречни езера, разположени по заливните тераси на по-големите реки. Най-голямото езеро в Тверска област е Селигер, а други по-големи са: Стерж, Вселуг, Пено, Волго, Кафтино, Сит, Великое, Верестово, Шлино и други. Много от естествените езера са изкуствено преградени и са превърнати във водохранилища. Най-големите изкуствени водоеми са Верхневолжското, Иванковското, Рибинското и Угличкото водохранилища по река Волга, Шлинското и Вишневолоцкото водохранилища в басейна на река Мста и Вазузкото водохранилище на река Вазуза. Блатата и заблатените земи заемат 4653 km2, 5,53% от територията на областта. Тук са разположени две от най-големите блатни системи в Европа – Верхневолжския водно-блатен комплекс в басейна на Волга и Жарковско-Свитската блатна система в басейна на Западна Двина.[3]

Почви, растителност, животински свят

Преобладават ливадно-подзолисти, подзолисти и подзолисто-торфените почви. По моренните валове са предимно каменисто-пясъчни и пясъчни, а в района на Валдайското възвишение и по зандровите равнини са предимно песъчливи, торфено-подзолисти, а на места и блатни почви.[2]

Горските масиви заемат около 3 млн. ха (36% от територията на областта), като най-залесени (50 – 70%) са югозападните и северозападни райони на областта. Запасите от дървен материал се оценяват на над 300 млн. m3. Над половината от горите са иглолистни (бор, смърч), но широко са разпространени и широколистни видове (бреза, осика), като на места се срещат дъб и липа. Ливадите и пасищата заемат около 2 млн. ха и са разпространени основно по долините на реките.[2]

Животинския свят е представен от типични за горите видове: лос, сърна, кафява мечка, вълк, лисица, множество видове птици (тетерев, глухар, бяла и сива гъска, дива патица). Реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Тверска област наброява 1 283 873 души (37-мо място в Руската Федерация, 0,87% от нейното население). Гъстота 15,25 души/km2. Градско население 74,1%. При преброяването на населението на Руската Федерация етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 172 007 (93,4%), украинци 15 707 (1,2%), арменци 8 222 (0,7%), карели 7 394 (0,6%).

Административно териториално деление

Административно териториално деление на Тверска област

В административно-териториално отношение Тверска област се дели на 9 областни градски окръга, 34 муниципални района, 23 града, в т.ч. 5 града с областно подчинение (Вишний Волочок, Кимри, Ржев, Твер и Торжок) и 18 града с районно подчинение и 28 селища от градски тип, в т.ч 2 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Тверска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2) 		Население
(2018 г.) 		Административен център Население
(2018 г.) 		Разстояние до Твер
(в km) 		Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
6.Вишний Волочок 54 47 732 гр. Вишний Волочок 47 732 119
14.Кимри 44 45 504 гр. Кимри 45 504 133
4.Озьорни[4] 199 10 603 сгт Озьорни 10 603 172
24.Осташковски 3 199 21 994 гр. Осташков 16 318 190
27.Ржев 56 59 804 гр. Ржев 59 804 130
24.Солнечни[4] ? 2 122 сгт Солнечни 2 122 194
10.Твер 152 419 363 гр. Твер 419 363
33.Торжок 59 46 031 гр. Торжок 46 031 61
35.Удомелски 2 476 37 678 гр. Удомля 28 669 225
Муниципални райони
1.Андреаполски 6 051 11 122 гр. Андреапол 7 259 286
2.Бежецки 2 827 32 999 гр. Бежецк 21 728 130
3.Белски 2 135 5 509 гр. Бели 3 268 294
4.Бологовски 2 399 34 723 гр. Бологое 21 425 164 Куженкино
5.Весегонски 2 047 11 353 гр. Весегонск 6 280 253
6.Вишневолоцки 3 389 23 465 гр. Вишний Волочок 119 Красноармейски
7.Жарковски 1 625 4 828 сгт Жарковски 3 237 350
8.Западно Двински 2 816 13 740 гр. Западна Двина 8 249 321 Старая Торопа
9.Зубцовски 2 167 16 078 гр. Зубцов 6 373 146
10.Калинински 4 158 49 407 гр. Твер Василевски Мох, Орша, Суховерково
11.Калязински 1 671 20 257 гр. Калязин 13 025 350
12.Кашински 2 010 25 055 гр. Кашин 14 475 150
13.Кесовогорски 962 7 774 сгт Кесова Гора 3 758 181
14.Кимриски 2 514 11 971 гр. Кимри 133 Бели Городок
15.Конаковски 2 115 83 670 гр. Конаково 39 345 82 Изоплит, Козлово, Новозавидовски, Радченко, Редкино
16.Краснохолмски 1 496 10 386 гр. Красни Холм 5 234 175
17.Кувшиновски 1 874 14 161 гр. Кувшиново 9 161 133
18.Лесной 1 633 4 713 с. Лесное 1 666 214
19.Лихославълски 1 781 27 020 гр. Лихославъл 11 790 41 Калашниково
20.Максатихински 2 766 14 908 сгт Максатиха 7 769 117
21.Молоковски 1 180 4 132 сгт Молоково 1 892 203
22.Нелидовски 2 632 26 154 гр. Нелидово 19 400 276
23.Оленински 2 675 11 814 сгт Оленино 4 829 235
25.Пеновски 2 385 6 113 сгт Пено 3 715 247
26.Рамешковски 2 510 15 501 сгт Рамешки 4 167 64
27.Ржевски 2 747 11 580 гр. Ржев 130
28.Сандовски 1 603 5 573 сгт Сандово 3 143 248
29.Селижаровски 3 098 11 857 сгт Селижарово 6 031 189
30.Сонковски 970 8 151 сгт Сонково 3 842 160
31.Спировски 1 497 11 231 сгт Спирово 5 866 86
32.Старицки 3 005 23 093 гр. Старица 7 872 77
33.Торжокски 3 128 22 087 гр. Торжок 61
34.Торопецки 3 373 18 451 гр. Торопец 12 092 332
36.Фировски 1 747 8 092 сгт Фирово 2 083 223 Великооктябърски
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-террриториальное деление Тверской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Селско стопанство

Отглеждат се фуражни и зърнени култури; картофи и зеленчуци, както и лен.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1675[5] 1475,2[6] 1223,7 905,1[6] 688,9[7] 633,1 534,4[7]

Външни препратки

Източници

  1. ↑ Калуцкова Н.Н., Исланова И.В. и др. Тверска област (Тверская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 31. Социално партньорство - Телевизия [Социальное партнёрство — Телевидение]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-368-2. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) ((ru))
  2. ↑ а б в г д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Тверска област (Калининская область), том 11, стр. 211
  3. ↑ а б ((ru)) «Вода России» – Тверска област
  4. ↑ а б закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. ↑ а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  7. ↑ а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тверска_област&oldid=9496994“.