Творителен падеж

Творителният падеж или инструментал (на латински: casus instrumentalis) е падежна форма, която най-общо обозначава дадено съществително като оръдие (инструмент) или средство, чрез което даден субект осъществява или извършва дадено действие. Съществителното може да бъде физически обект или абстрактно понятие.

В славянските езици

В славянските езици творителният падеж притежава широк кръг значения. Той се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява значение на субект на действието, обект, пространствени и времеви отношения.

При обстоятелствена употреба

Творителен за място

Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:

рус.: Ехать полем (пътувам през поле), идти берегом (вървя по брега).

ст.б.: Нъ инѣмъ пѫтьмъ отидѫ въ странѫ своѭ (те си отидоха през друг път в своята страна) (Матей, 2:12).

хърв.: Putujem autocestom (пътувам по магистралата), Svakodnevno se vozim Župančićevom ulicom (всеки ден карам по улица „Жупанчич”).

Творителен за време

Творителният за време посочва времето на извършване на действието или на проява на състоянието:

рус.: Работать ночами (работя нощем), Ранним утром он уходил в поле (рано сутринта той тръгваше за полето).

ст.б.: Ноштьѭ срьдьцемь глумлѣхъ сѧ (нощем размислях в сърцето си) (Псалми, 76:7)

хърв.: Vatrogasci rade danju, noću, vikendima i blagdanima (пожарникарите работят денонощно, в почивни и празнични дни).

Творителен за оръдие и средство

Творителният за оръдие и средство посочва оръдието (инструмента) или средството, чрез което се извършва действието:

рус.: Писать карандашом (пиша с молив), рубить топором (сека с брадва), Я размахиваю руками (размахвам ръце).

ст.б.: Копьемь емоу ребра прободе (прободе с копие ребрата му) (Йоан, 19:34).

хърв.: Starac odmahuje glavom (старецът клати глава), Pas zamahne repom (кучето маха с опашка).

Творителен за начин на действие

Творителният за начин на действие дава качествено-определителна характеристика на извършеното действие:

рус.: Идти быстрыми шагами (вървя с бързи крачки), Дождь полил ручьями (дъждът се изля като порой)

ст.б.: Нъ възалка робием образомъ (огладня като роб)

хърв.: Hepatitis C uzrokuje oboljenje jetra sporim tijekom (хепатит C бавно причинява заболяване на черния дроб).

Творителен за количество

Творителният за количество характеризира начина на извършване на действие откъм количествената му страна:

рус.: Продавать десятками (продавам с десетки), брать сотнями (взимам със стотици).

ст.б.: Имене моего ради съторицеѭ приметъ (заради моето име, ще получи стократно) (Матей, 19:29)

хърв.: Lišće masline tisućama godina bilo korišteno kao antimikrobni proizvod (листата на маслината хиляди години се е използвало като антимикробно средство)

Творителен за ограничение

Творителният за ограничение посочва частично областта на проява на даден признак:

рус.: Сильный духом (силен духом), известый своими трудами (известен с трудовете си).

ст.б.: да и тѣломъ ицѣлѣетъ и доушеѭ съпасетъ сѧ (и тялото си ще излекува и душата си ще спаси).

хърв.: Čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Творителен за причина

Творителният за причина посочва причината за извършване на действието:

ст.б.: аште къто бѣдоѭ оукрадетъ (ако някой открадне [принуден] от нужда).

При необстоятелствена употреба

Творителен за обект

Творителният за обект посочва предмет в различни отношения към действието:

рус.: Наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да осигуря с пари).

хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću (природата беше надарила момчето с остър ум).

Творителен определителен

Творителният определителен посочва признак на предмета:

рус.: Сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).

Творителен полупредикативен

Творителният полупредикативен посочва възрастовия период от живота или време на пребиваване в едно или друго състояние:

рус.: Ребенком он долго болел (като дете дълго боледуваше)

Творителен предикативен

Творителният предикативен служи за изразяване на именната част на съставно сказуемо:

рус.: Стал инженером (стана инженер), работает продавцом (работи като продавач).

ст.б.: И сиротоѭ дѣтиштъ не бѫдетъ (и няма да има сироти дечица).

хърв.: Crnooka mladica bijaše gotovo djetetom (черноокото момиче беше почти дете).

Творителен функционален

Творителният функционален посочва признак (състояние, свойство, положение, длъжност), създаван не от самото лице или предмет, а предизвикван или приписван от някой друг:

рус.: Его назначили управдомом (назначиха го за домоуправител), Мак считают снотворным средством (макът е считан за сънотворно средство).

Творителен на действащото лице

Творителният на действащото лице посочва субекта на действие в страдателна конструкция или безлично изречение:

рус.: Ошибка допущена учеником (грешка, допусната от ученика)

Творителен за съдържание

Творителният за съдържание уточнява значението на глагола като посочва обекта или областта на разпространение:

рус.: Заниматься спортом (занимавам се със спорт), наслаждаться семейным счастьем (да се наслаждавам на семейно щастие).

ст.б.: Ты владеши дрьжавоѭ морьскоѭ (ти властваш над морска държава)

хърв.: Bavimo se uslužnim djelatnostima (занимаваме се с услуги).

Творителен за сравнение

Творителният за сравнение посочва степента или характера на извършеното действие:

рус.: Лететь стрелой (летя като стрела)

Остатъци от творителен падеж в съвременния български език

В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж, например:

• в единствено число: денем, нощем, редом, гърбом (в: обърна се гърбом към него = обърна се с гръб към него) и т.н.
• в множествено число: наопаки, бабешки и т.н.

Използвана литература

• Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
• Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
• Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
• I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
• Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
• Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
• Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
• Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев Старобългарски език. Текстове и речник, С. 1976