Творителен падеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Творителният падеж, или инструментал (на латински: casus instrumentalis), е падежна форма, която най-общо обозначава дадено съществително като оръдие (инструмент) или средство, чрез което даден субект осъществява или извършва дадено действие. Съществителното може да бъде физически обект или абстрактно понятие.

В славянските езици[редактиране | редактиране на кода]

В славянските езици творителният падеж притежава широк кръг значения. Той се съчетава с глагол, съществително и прилагателно име и изразява значение на субект на действието, обект, пространствени и времеви отношения.

При обстоятелствена употреба[редактиране | редактиране на кода]

Творителен за място[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за място посочва мястото, където се осъществява действието:

рус.: Ехать полем (пътувам през поле), идти берегом (вървя по брега).
ст.б.: Нъ инѣмъ пѫтьмъ отидѫ въ странѫ своѭ (те си отидоха през друг път в своята страна) (Матей, 2:12).
хърв.: Putujem autocestom (пътувам по магистралата), Svakodnevno se vozim Župančićevom ulicom (всеки ден карам по улица „Жупанчич”).

Творителен за време[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за време посочва времето на извършване на действието или на проява на състоянието:

рус.: Работать ночами (работя нощем), Ранним утром он уходил в поле (рано сутринта той тръгваше за полето).
ст.б.: Ноштьѭ срьдьцемь глумлѣхъ сѧ (нощем размислях в сърцето си) (Псалми, 76:7)
хърв.: Vatrogasci rade danju, noću, vikendima i blagdanima (пожарникарите работят денонощно, в почивни и празнични дни).

Творителен за оръдие и средство[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за оръдие и средство посочва оръдието (инструмента) или средството, чрез което се извършва действието:

рус.: Писать карандашом (пиша с молив), рубить топором (сека с брадва), Я размахиваю руками (размахвам ръце).
ст.б.: Копьемь емоу ребра прободе (прободе с копие ребрата му) (Йоан, 19:34).
хърв.: Starac odmahuje glavom (старецът клати глава), Pas zamahne repom (кучето маха с опашка).

Творителен за начин на действие[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за начин на действие дава качествено-определителна характеристика на извършеното действие:

рус.: Идти быстрыми шагами (вървя с бързи крачки), Дождь полил ручьями (дъждът се изля като порой)
ст.б.: Нъ възалка робием образомъ (огладня като роб)
хърв.: Hepatitis C uzrokuje oboljenje jetra sporim tijekom (хепатит C бавно причинява заболяване на черния дроб).

Творителен за количество[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за количество характеризира начина на извършване на действие откъм количествената му страна:

рус.: Продавать десятками (продавам с десетки), брать сотнями (взимам със стотици).
ст.б.: Имене моего ради съторицеѭ приметъ (заради моето име, ще получи стократно) (Матей, 19:29)
хърв.: Lišće masline tisućama godina bilo korišteno kao antimikrobni proizvod (листата на маслината хиляди години се е използвало като антимикробно средство)

Творителен за ограничение[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за ограничение посочва частично областта на проява на даден признак:

рус.: Сильный духом (силен духом), известый своими трудами (известен с трудовете си).
ст.б.: да и тѣломъ ицѣлѣетъ и доушеѭ съпасетъ сѧ (и тялото си ще излекува и душата си ще спаси).
хърв.: Čovjek klonuo duhom (човек, паднал духом).

Творителен за причина[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за причина посочва причината за извършване на действието:

ст.б.: аште къто бѣдоѭ оукрадетъ (ако някой открадне [принуден] от нужда).

При необстоятелствена употреба[редактиране | редактиране на кода]

Творителен за обект[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за обект посочва предмет в различни отношения към действието:

рус.: Наполнить водой (да напълня с вода), снабдить деньгами (да осигуря с пари).
хърв.: Priroda je dječakak obdarila razboritošću (природата беше надарила момчето с остър ум).

Творителен определителен[редактиране | редактиране на кода]

Творителният определителен посочва признак на предмета:

рус.: Сапоги бутылками (ботуши като бутилки), хвост трубой (опашка като тръба).

Творителен полупредикативен[редактиране | редактиране на кода]

Творителният полупредикативен посочва възрастовия период от живота или време на пребиваване в едно или друго състояние:

рус.: Ребенком он долго болел (като дете дълго боледуваше)

Творителен предикативен[редактиране | редактиране на кода]

Творителният предикативен служи за изразяване на именната част на съставно сказуемо:

рус.: Стал инженером (стана инженер), работает продавцом (работи като продавач).
ст.б.: И сиротоѭ дѣтиштъ не бѫдетъ (и няма да има сироти дечица).
хърв.: Crnooka mladica bijaše gotovo djetetom (черноокото момиче беше почти дете).

Творителен функционален[редактиране | редактиране на кода]

Творителният функционален посочва признак (състояние, свойство, положение, длъжност), създаван не от самото лице или предмет, а предизвикван или приписван от някой друг:

рус.: Его назначили управдомом (назначиха го за домоуправител), Мак считают снотворным средством (макът е считан за сънотворно средство).

Творителен на действащото лице[редактиране | редактиране на кода]

Творителният на действащото лице посочва субекта на действие в страдателна конструкция или безлично изречение:

рус.: Ошибка допущена учеником (грешка, допусната от ученика)

Творителен за съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за съдържание уточнява значението на глагола като посочва обекта или областта на разпространение:

рус.: Заниматься спортом (занимавам се със спорт), наслаждаться семейным счастьем (да се наслаждавам на семейно щастие).
ст.б.: Ты владеши дрьжавоѭ морьскоѭ (ти властваш над морска държава)
хърв.: Bavimo se uslužnim djelatnostima (занимаваме се с услуги).

Творителен за сравнение[редактиране | редактиране на кода]

Творителният за сравнение посочва степента или характера на извършеното действие:

рус.: Лететь стрелой (летя като стрела)

Остатъци от творителен падеж в съвременния български език[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния български език се срещат наречия, получени от съществителни в творителен падеж, например:

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika, Zagreb, 1979
  • Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова Словарь-справочник лингвистических терминов, Москва, 1976
  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
  • I.M. Pulkina A Short Russian Reference Grammar, Moscow, 1987
  • Стефан Младенов История на българския език, С. 1979 (превод проф. Иван Дуриданов)
  • Кирил Мирчев Историческа граматика на българския език, С. 1978
  • Граматика на съвременния български книжовен език, том 2 Морфология, С. 1983
  • Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев Старобългарски език. Текстове и речник, С. 1976