Твърдица (област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Твърдица
Панорамен изглед на Твърдица
Панорамен изглед на Твърдица
Общи данни
Население 13 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,437 km²
Надм. височина 38 m
Пощ. код 9675
Тел. код 05747
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 72179
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Мариян Жечев
(ГЕРБ)
Твърдица в Общомедия

Твърдица е село в Североизточна България, част от община Шабла, област Добрич.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в североизточен регион на България и е част от община Шабла. Отстои на 98 km северно от Варна, на 4 км западно от Европейски път Е87, на 8 km в западна посока от брега на Черно море при с. Крапец и на 13 km от Дуранкулак на север. Поради разположението на селото в малка котловина, валежите са по-редки в сравнение с другите населени места в района, въпреки влиянието на намиращото се в непосредствена близост Черно море. Има плиткозалягащи подпочвени води, което е причината за наличието на множество кладенци за извличането им. Почвата е черноземна и изключително плодородна, поради което в землището се развива активно земеделие, благоприятствано от влиянието на Черно море. Отглеждат се предимно пшеница, царевица, слънчоглед и овес.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото има останки от византийска крепост, чиито гарнизон е охранявал пътя Констанца-Каварна. И до днес пътят минава през селото и се използва. Около крепостта, известна с името си Калето и датираща от 4 – 6 век, е разположено малко селце, което е осигурявало необходимите продукти на гарнизона. Днес от крепостта са останали много малко следи, тъй като местното население е използвало дяланите каменни блокове на крепостните стени за строителство. Именно поради това всички сгради в селото са от камък. Днес останките от крепостта са скрити от гъста и непроходима гора и честа находка са останки от керамични предмети. Под крепостта се намира пещера, известна като Кутловица. Според легендите е изключително дълга и другият ѝ изход е при нос Калиакра.

Първите известни данни за него са от 1573 г. В най-ранния писмен източник за съществуването на населеното място – списък на тимарите на заими и спахии, под №81 е вписано като Калайджъ куюлар. Наименованието означава Калайджийски кладенци или Кладенците на калайджията, вероятно вследствие на заселил се в селището калайджия. През XVI век се споменава в османските данъчни регистри като Калайджъ. През 1873 г. е записано като село Калайджъ-дере, част от кааза Балчик, като с него продължава да се обозначава в официалните документи до 1942 г.

Един от първите български заселници по тези места е Петър Хаджитинев от Котел, притежавал два чифлика – Твърдица и Било. Вторият заселник е Киряк Керанов от Битоля. Това става в периода между Кримската война и Освобождението.

През периода 1913 – 1940 г. Твърдица е част от Румъния. По време на румънската окупация властите сменят неофициално името на селището на Споитори, в превод Мазачи или Калайджии.

През 30-те години братята Георги и Тиньо Хаджитиневи, със заем отпуснат от швейцарска банка, построяват голяма мелница и я оборудват с машини на немската фирма „Бюхлер“. Тя превръща селото в икономическо средище на района и предпочитано място за търговия на български и румънски търговци. При изграждането на мелницата е използван цимент – рядък и скъп за времето си строителен материал.

Със заповед №2191 от 27. юни 1942 г. наименованието на селището се изменя от Калайджи дере на Твърдица, което е приблизителен превод на старото наименование Кале дере (Крепостна долина). В основата на понятието „твърдица“ е старобългарската дума „твърдина“ – крепост.

По време на Втората световна война, части на руската армия нахлуват в Добруджа и достигат Твърдица, където обстрелват мелницата по неизвестни причини, но артилеристите не я улучват. Кратерите от снарядите съществуват и до днес и могат да се видят на близкия хълм.

Мелницата дава работа на десетки работници и по време на управлението на БКП селото изживява икономически разцвет до 1984 г. Тогава собствениците ѝ са принудени да спрат работа под натиска на местните комунистически управници и селото бързо запада. Мелницата се превръща в обект на разграбване, заради строителните материали, които все още са годни за употреба. След затварянето на мелницата липсата на работа кара много от жителите да напуснат Твърдица, изоставяйки домовете си. Местното училище затваря врати, магазинът също.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на селото не е превишавало 250 души. През 1900 г. са регистрирани 152 души, през 1956 г. броят им се увеличава до 214. Въпреки че официалната статистика сочи 14 души към 2010 г., техния брой е много по-малък, предимно възрастни хора.

Постепенно Твърдица се превръща във ваканционно селище, защото голяма част от рушащите се къщи са купени и ремонтирани от туристи, които прекарват тук летните месеци.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в плитко дере, образувано от отдавна пресъхнала река. Поради това в селото има специфичен микро-климат – температурите са чувствително по-ниски в ниските части отколкото на по-високите, което е силно осезаемо през топлите месеци. По-голяма част от хълмовете, обграждащи малката долина, е покрита с изключително гъста и на места непроходима гора, в която често се срещат диви животни като зайци, лисици, глигани, фазани, бекаси. Над селото минава и миграционният поток на дивите гъски. Прелитащи ята лебеди също не са рядкост. В околните гори зимуват и диви гривяци. В землището е забелязван редкия черен щъркел. В повечето изоставени къщи, както и в някои от пещерите, се срещат и прилепи. В околностите на селото са виждани и малки стада сърни. Популацията на дивите животни е чувствително намаляла поради безконтролния лов от страна на ловните дружинки и употребата на пестициди при обработката на блоковете.

В селото досега са открити 7 пещери, като 6 от тях са описани. Най-значима е Кутловица – плитка пещерна система с обща дължина от 42 метра. Легендите твърдят, че е значително по-дълга и другият вход се намира до нос Калиакра. Три от пещерите са разширени изкуствено като две от тях са съединени с кратък тунел помежду си, защото входът към едната е затрупан.

Друга интересна забележителност е древната византийска крепост, която е скрита изцяло от гората. Местните жители я наричат Калето. В непосредствена близост до нея минава и древния римски път, който е съединявал древна Констанца с Константинопол,който съществува и до днес. Крепостта по всяка вероятност е построена именно за охрана на този важен търговски маршрут. От стените и не е останало нищо, защото камъкът, с който са изградени, е използван за построяване на селото, но все още могат да се видят забележителните основи. Крепостта е жертва на чести набези от страна на иманяри. При един от опитите да се открият някакви находки са използвани булдозери, унищожили значителна част от малкото останки от крепостта. Въпреки това, често се намират парчета от керамични съдове, бележещи къде се е намирало древното селище около крепостта.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Твърдица в ПАНОРАМИО

Блог посветен на Твърдица