Направо към съдържанието

Твърдица (община)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Твърдица.

Община Твърдица
      
Общи данни
ОбластСливен
Площ442.5 km²
Население14 611 души
Адм. центърТвърдица
Брой селища10
Сайтtvarditsa.org
Управление
КметМария Гвоздейкова-Златева
(КОЙ; 2023)
Общ. съвет17 съветници
Община Твърдица в Общомедия
Топографска карта на община Твърдица.

Община Твърдица се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината заема западната част на област Сливен. С площта си от 442,496 km2 е най-малката сред 4-те общини на областта, което съставлява 12,48% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релефът на общината е разнообразен – равнинен и ниско хълмист в южната ѝ част, средно планински в северната. Територията и заема части от три физикогеографски области на България – Средна Стара планина, Твърдишката котловина и Средна гора.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Твърдица попадат част от южните склонове на Елено-Твърдишка планина (най-източната част на Средна Стара планина) В нея, на границата с община Елена се издига най-високата ѝ точка връх Чумерна 1536,1 m, която е и най-високата точка на общината. Южните склонове на планината, са стръмни, на места прорязани от дълбоки долини и дерета и завършващи с големи наносни конуси в подножията си.

Южно от Елено-Твърдишката планина се простира обширната (287 km2) Твърдишка котловина, чиято западна част е по-висока (250 – 300 m н.в.) и се нарича Твърдишко поле, а източната – по-ниска (200 – 250 m н.в.) – Шивачевско поле. В него югоизточно от село Близнец, в коритото на река Тунджа се намира най-ниската точка на община Твърдица – 191 m н.в.

Южно от Твърдишката котловина се простират части от Сърнена Средна гора, като на юг от Межденишкия пролом на река Тунджа в землището на село Сърцево попада съвсем малка част от планината с максимална височина 447,9 m, разположена югозападно от селото. Между Межденишкия пролом на Тунджа на юг и Твърдишката котловина на север се издигат два ниски рида, които орографски са свързани със Сърнена Средна гора. На запад е рида Межденик (връх Тилилееца 604,2 m), от който в пределите на община Твърдица попадат северните му склонове. На изток от него се намира по ниския Шивачевски рид (583,3 m, северно от село Близнец), който изцяло се намира на територията на общината.

В крайната югозападна и югоизточна част община Твърдица преминава участък от средното течение на река Тунджа (ляв приток на Марица). В тази си част реката тече през дългия 45 km Межденишкия пролом, в най-тясната част на който е изграден големия язовир Жребчево, като на територията на община Твърдица попада малък участък от горната му част. Втора по значение река в общината е Беленска река (ляв приток на Тунджа). Тя води началото си от община Сливен и източно от село Жълт бряг навлиза в община Твърдица. Тече на запад-югозапад, а след това на юг в дълбока и залесена долина. Северно от гара Чумерна навлиза в най-източната част на Твърдишката котловина (Шивачевското поле), преминава през Шивачевския пролом, отново навлиза в община Сливен и югоизточно от село Бинкос се влива в Тунджа. Южно от гара Чумерна Беленска река получава отдясно най-големия си приток река Блягорница (25 km), която изцяло протича през община Твърдица. Тя води началото си от подножието на връх Здравец в Елено-Твърдишката планина и тече на юг в дълбока и силно залесена долина. Източно от град Твърдица навлиза в Твърдишката котловина, където водите ѝ се отклоняват в множество напоителни канали. Северно от село Оризари завива на изток, пресича по цялото протежение Шивачевското поле и южно от гара Чумерна се влива в Беленска река. По̀ на запад, през град Твърдица и западната част на котловината протича Твърдишка река, която се влива в язовир Жребчево, в близост до „удавеното“ село Запалня.

На територията на община Твърдица освен големия язовир Жребчево има изградени още няколко микроязовира, водите на които също се използват основно за напояване на обширните обработваеми земи в котловината. По-големи от тях са: „Твърдица“, „Метракук“, „Оризари“ и др.

Изглед над град Твърдица през 2006 г.
Изглед над град Шивачево през 2013 г.

Общината се състои от 10 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)
Близнец 43 7,831 Икисча Сборище 1950 50,762 Джумалии
Боров дол 332 38,622 Чам дере Сърцево 26 5,745 Юреклери
Бяла паланка 722 50,062 Бяла чишма Твърдица 5571 155,167
Жълт бряг 259 19,822 Саръ яр Червенаково 167 12,590 Алобас
Оризари 528 23,536 Шивачево 3714 78,359 Терзобас, Източно Шивачево, Голямо Шивачево
ОБЩО 13312 442,496 няма населени места без землища

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Икисча (Екисеча) на с. Близнец;
– преименува с. Терзобас на с. Източно Шивачево;
– преименува с. Козос моде на с. Козарево;
– преименува с. Джумалии на с. Сборище;
– преименува с. Юреклери на с. Сърцево;
– преименува с. Алобас на с. Червенаково;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Чам дере на с. Боров дол;
– преименува с. Източно Шивачево на с. Голямо Шивачево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бяла чишма (Бяла чешлии) на с. Бяла паланка;
– преименува с. Саръ яр на с. Жълт бряг;
  • Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Твърдица за гр. Твърдица;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – заличава с. Запалня поради изселване;
  • Указ № 196/обн. 30 януари 1970 г. – заличава с. Козарево и го присъединява като квартал на гр. Твърдица;
  • Указ № 753/обн. 24.04.1973 г. – преименува с. Голямо Шивачево на с. Шивачево;
  • Указ № 2907/обн. 07.09.1984 г. – признава с. Шивачево за гр. Шивачево.

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
1934 12 057
1946 13 944
1956 16 434
1965 19 618
1975 18 066
1985 17 218
1992 17 215
2001 14 927
2011 13 804
2021 13 312
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Населено
място
Численост Населено
място
Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 13804 9359 1287 2100 82 137 839 100,00 67,79 9,32 15,21 0,59 0,99 6,07
Близнец 64 64 0 0 0 0 0 Близнец 100,00 0,00 0,00 0,00 0,00 0,00
Боров дол 517 331 89 59 34 Боров дол 64,02 17,21 11,41 6,57
Бяла паланка 1006 20 920 0 65 Бяла паланка 1,98 91,45 0,00 6,46
Жълт бряг 325 4 234 0 0 3 84 Жълт бряг 1,23 72,00 0,00 0,00 0,92 0,61
Оризари 553 361 0 187 0 3 2 Оризари 65,28 0,00 33,81 0,00 0,54 0,36
Сборище 1790 1256 458 10 64 Сборище 70,16 25,58 0,55 3,57
Сърцево 37 30 0 5 0 0 2 Сърцево 81,08 0,00 13,51 0,00 0,00 5,40
Твърдица 5667 4841 16 459 14 104 233 Твърдица 85,42 0,28 8,09 0,24 1,83 4,11
Червенаково 197 135 0 6 55 Червенаково 68,52 0,00 3,04 27,91
Шивачево 3648 2317 28 986 7 10 300 Шивачево 63,51 0,76 27,02 0,19 0,27 8,22

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 13 804 100,00
Православие 6 240 45,20
Католицизъм 78 0,56
Протестантство 226 1,63
Ислям 965 6,99
Друго 18 0,13
Нямат 1 150 8,33
Не се самоопределят 669 4,84
Непоказано 4 458 32,29

През средата на община Твърдица, от запад на изток, през средата на общината, в т.ч. и през общинския център град Твърдица преминава участък от 23,1 km от трасето на жп линията СофияКарловоЗимницаКарнобатБургас.

През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 48,2 km:

  1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ // ИНФОСТАТ. Национален статистически институт.
  2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)
  4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2020. (на английски)