Твърдишка котловина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Твърдишка котловина
Изглед към гр. Твърдица и част от Твърдишката котловина
Изглед към гр. Твърдица и част от Твърдишката котловина
Relief Map of Bulgaria.jpg
42.6679° с. ш. 25.9813° и. д.
Местоположение на картата на България
Общи данни
Местоположение Флаг на България България
Надм. височина 200-250 м m
Дължина 34 км km
Ширина 5-6 км km
Площ 287 км2 кm2
Инфраструктура
Градове Твърдица, Гурково, Шивачево

Твърдишка котловина е котловина в Средногорско-Подбалканската област, осмата по ред от запад на изток задбалканска котловина. Източно продължение на Казанлъшката котловина.

Твърдишката котловина е разположена между Елено-Твърдишка планина (дял от Стара планина) на север и възвишението Ямурджа, рида Межденик и Шивачевския рид на юг, като първите два я отделят от Казанлъшката котловина на запад, а последния — от Сливенската котловина на изток.

Цялата ѝ площ е 287 км2, а само котловинното дъно — 118 км2. Дължината ѝ от запад на изток е около 34 км, а ширината 5-6 км. Средната ѝ надморска височина е 200-250 м и е наклонена на юг. Поделя се на две части — Твърдишко поле на запад с надморска височина около 250 м и Шивачевско поле на изток — около 200 м.

По северните ѝ оградни склонове широко развитие имат наносните конуси, образува от реките стичащи се от Стара планина. По оградните ѝ планински склонове се разкриват гранити и палеогенски глини, пясъци и конгломерати. Склоновете ѝ са подложени на активна ерозия. Отводнява се от левите притоци на ТунджаРадова река (с притока си Гурковска река), Твърдишка река и Бяла река (с притока си Блягорница). Почвите са предимно делувиално-пролувиални.

В котловината са разположени 3 града — Твърдица, Гурково и Шивачево и 3 села: Конаре, Оризари и Сборище.

През котловината преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:

От запад на изток, между гарите Николаево и Чумерна преминава участък от трасето на Подбалканската жп линия СофияКарловоБургас.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 488.