Тего Куюмджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тего Куюмджиев
български комунист
Роден
Починал
1980 г. (79 г.)
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Тего Иванов Куюмджиев е български комунист, деец на Българската комунистическа партия и ВМРО (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тего Куюмджиев е роден на 15 март 1900 година[1] в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Син е на дееца на левицата във ВМОРО Иван Коюмджиев.[2] Член е на БКП от 1919 година.[3]

По време на Септемврийското въстание в 1923 година на два пъти е арестуван. Втория път обявява гладна стачка и след 11 дни е освободен.[1] Пет пъти е правен опит за убийството му от дейци на ВМРО.[4] При петия опит по време на Горноджумайските събития на 24 септември 1924 година заедно с Димитър Арнаудов емигрира в Гърция.[5]

В Солун работи като хамалин и е член на специална група за връзка с ЦК на БКП и пренася нелегално оръжие и литература. Поддържа връзки с другите политически емигранти в Гърция – Тодор Грудов, Сотир Атанасов Захариев - Чикото, Алекси Величков.[1]

В 1929 година заминава за Цариград, където са Димитър Арнаудов, Димитър и Никола Хаджиеви, Тодор Николов Хаджиев и Яне Богатинов. Запознава се с Михаил Герджиков, който го привлича във ВМРО (обединена) и заедно с дърводелците Георги и Иван Самарджиеви от Горно Броди, Кузма Пеков и други става част от Цариградския комитет на организацията.[5]

В 1931 година по нареждане на Владимир Поптомов заминава за Берлин.[3] По-късно емигрира в СССР. Работи в Совхоз №2 край Москва и заедно с Велико Бояджиев е редактор на многотиражката „Сталинская правда“. Става инспектор по обучението на възрастното население, а после политинспектор в Москва. През войната е изпратен от Международната организация за подпомагане на революционерите в Казахската ССР като заместник-председател на Областния комитет на организацията в Семипалатинск.[1]

След Деветосептемврийския преврат се завръща в България и в края на 1950-те е дипломат в Турция.[6] Между 1945 и 1950 г. е на работа в Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев. От 1950 до 1956 г. е председател на Окръжния комитет на ОФ за Благоевград. От 1956 до 1964 година работи в министерството на външните работи. Умира през 1980 г.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Българо-съветска дружба, том 40 – 41, ДП „Георги Димитров“, 1984, стр. 76.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  3. а б Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.
  4. Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 125.
  5. а б Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 126.
  6. Зекин, Кирил Димитров. Някои аспекти на българо-турските взаимоотношения (По документално градиво от Архива МВнР на Народна република България (1947-1957). // Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, Специалност Минало и съвремие на Югоизточна Европа,, 2009 г. Посетен на 5 август 2013 г.
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 241. Посетен на 2 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония