Тего Куюмджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тего Куюмджиев
български комунист
Роден
Починал
1980 г. (79 г.)

Тего Иванов Куюмджиев е български комунист, деец на Българската комунистическа партия и ВМРО (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Тего Куюмджиев е роден на 15 март 1900 година[1] в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Син е на дееца на левицата във ВМОРО Иван Коюмджиев.[2] Член е на БКП от 1919 година.[3]

По време на Септемврийското въстание в 1923 година на два пъти е арестуван. Втория път обявява гладна стачка и след 11 дни е освободен.[1] Пет пъти е правен опит за убийството му от дейци на ВМРО.[4] При петия опит по време на Горноджумайските събития на 24 септември 1924 година заедно с Димитър Арнаудов емигрира в Гърция.[5]

В Солун работи като хамалин и е член на специална група за връзка с ЦК на БКП и пренася нелегално оръжие и литература. Поддържа връзки с другите политически емигранти в Гърция – Тодор Грудов, Сотир Атанасов Захариев - Чикото, Алекси Величков.[1]

В 1929 година заминава за Цариград, където са Димитър Арнаудов, Димитър и Никола Хаджиеви, Тодор Николов Хаджиев и Яне Богатинов. Запознава се с Михаил Герджиков, който го привлича във ВМРО (обединена) и заедно с дърводелците Георги и Иван Самарджиеви от Горно Броди, Кузма Пеков и други става част от Цариградския комитет на организацията.[5]

В 1931 година по нареждане на Владимир Поптомов заминава за Берлин.[3] По-късно емигрира в СССР. Работи в Совхоз №2 край Москва и заедно с Велико Бояджиев е редактор на многотиражката „Сталинская правда“. Става инспектор по обучението на възрастното население, а после политинспектор в Москва. През войната е изпратен от Международната организация за подпомагане на революционерите в Казахската ССР като заместник-председател на Областния комитет на организацията в Семипалатинск.[1]

След Деветосептемврийския преврат се завръща в България и в края на 1950-те е дипломат в Турция.[6] Между 1945 и 1950 г. е на работа в Околийския комитет на БКП в Гоце Делчев. От 1950 до 1956 г. е председател на Окръжния комитет на ОФ за Благоевград. От 1956 до 1964 година работи в министерството на външните работи. Умира през 1980 г.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Българо-съветска дружба, том 40 – 41, ДП „Георги Димитров“, 1984, стр. 76.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 405.
  3. а б Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 127.
  4. Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 125.
  5. а б Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 126.
  6. Зекин, Кирил Димитров. Някои аспекти на българо-турските взаимоотношения (По документално градиво от Архива МВнР на Народна република България (1947-1957). // Софийски Университет „Св. Климент Охридски”, Исторически факултет, Специалност Минало и съвремие на Югоизточна Европа,, 2009 г. Посетен на 5 август 2013 г.
  7. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 241. Посетен на 2 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония