Тедрос Гебрейесус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тедрос Гебрейесус
ቴዎድሮስ አድሓኖም ገብረኢየሱስ
етиопски биолог и държавник
Mukhisa Kituyi, Houlin Zhao, Tedros Adhanom Ghebreyesus with Sophia - AI for Good Global Summit 2018 (41223188035) (cropped).jpg
Роден

Образование Нотингамски университет
Лондонски университет
Работил в Световна здравна организация (1 юли 2017)

Уебсайт www.who.int/dg
Тедрос Гебрейесус в Общомедия

Тедрос Аданом Гебрейесус (на амхарски: ቴዎድሮስ አድሓኖም ገብረኢየሱስ) е етиопски държавник, министър на външните работи на Етиопия (2012 – 2016 г.) и генерален директор на Световната здравна организация от 2017 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1986 г. завършва университета в Асмара с бакалавърска степен по биология и се присъединява към етиопското министерство на здравеопазването като лаборант. След падането на военния режим през 1991 г. на Менгисту Хайле Мариама той получава възможността да продължи образованието си в чужбина.

През 1992 г. завършва магистърска степен по имунология на инфекциозни болести в Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина към Лондонския университет с магистърска степен (магистър по естествените науки).

През 2000 г. той получава докторска степен в Университета в Нотингам (Великобритания) със специалност обществено здраве. Неговата дисертация изследва въздействието на речните язовири върху предаването на малария в етиопския регион Тиграй. За нея Тедрос е обявен за млад изследовател на годината от Американското общество за тропическа медицина и хигиена (2000). Учи в допълнителни образователни курсове в Дания и Швеция.

Гебрейесус е специалист в изследването на маларията. Той е съавтор на множество публикации в редица международни научни публикации („Тропическа медицина и паразитология“, „Лансет“, „Природа“, „Паразитология“). През 2012 – 2014. служил в Консултативния съвет по здравна програма за министерско ръководство на Харвардския университет. Бил е член на Съвета на глобалните лидери по репродуктивно здраве на Института Аспен (САЩ) и на Консултативния съвет на Университета в Адис Абеба (Етиопия).

Държавни длъжности[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 – 2003 г. оглавява здравния отдел на региона Тиграй. През 2003 г. е назначен за заместник-министър на здравеопазването на Етиопия.

През 2005 – 2012 г. е министър на здравеопазването на Етиопия. На този пост той реформира системата на здравеопазване в страната, за да увеличи достъпността на медицинските грижи. През този период са създадени 3,5 хиляди здравни центъра и 16 хиляди медицински пункта, броят на здравните работници се е увеличил седем пъти (от 16,5 хиляди на 115 хиляди), броят на медицинските образователни институции се е увеличил (от три на 33) и броя на техните възпитаници (от 120 до 3 хиляди лекари годишно). Организира приток на чуждестранни инвестиции в индустрията, по-специално чрез взаимодействие с фондация „Семейство Клинтън“ и фондация „Бил и Мелинда Гейтс“. През 2006, 2009, 2011 г. той се занимава с укриване на информация за огнища на холера в Етиопия. В резултат на тази негова дейност детската смъртност намалява с две трети, ХИВ инфекциите – с 90%, смъртността от малария – със 75% и от туберкулоза – с 64%. През 2010 г. ООН признава Етиопия за една от най-успешните държави в постигането на Целите на хилядолетието за развитие (2000 – 2015 г.)

През 2012 – 2016. е министър на външните работи на Етиопия. На тази позиция той е допринесъл за редица регионални инициативи за подпомагане на здравето и развитието. През 2013 г. той председателства Изпълнителния съвет на Африканския съюз и оглавява подготовката на „Програма 2063“ – стратегически документ, насочен към ускоряване на икономическото, политическото и социалното развитие на Африка. През 2015 г. той участва в Международната конференция за финансиране на развитието в Адис Абеба, където помага за преодоляване на различията и изграждане на консенсус относно приемането на плана за действие за устойчиво развитие.

Генерален секретар на СЗО[редактиране | редактиране на кода]

От 2017 г. той е назначен за генерален директор на СЗО (според някои източници в резултат на подкуп). В тази позиция той предлага пет ключови приоритета за организацията: универсално здравно покритие, спешни здравни ситуации, здравето на жените, децата и юношите, въздействието на климата и промените в околната среда върху човешкото здраве и реформирана СЗО. Целите на реформата той очертава задачите за повишаване на ефективността на организацията, насърчаване на максимално покритие на световното население със здравни услуги, укрепване на капацитета на националните и местните власти за предотвратяване на извънредни ситуации в здравеопазването.

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Като министър на външните работи на Етиопия той е обвинен от експертната общност, че прикрива няколко случая на холера в Етиопия през 2006, 2009 и 2011 г.[1]

По време на пандемията от COVID-19, Тедрос е критикуван от обществото, че действа бавно за преодоляване на епидемията и че е твърде близо до китайското правителство, откъдето произхожда пандемията.[2]

Награди и звания[редактиране | редактиране на кода]

През 2016 г. е награден с орден „Сръбско знаме“. Той става и първият неамериканец, получил наградата „Джими и Розалин Картър“ (САЩ, 2001). През 2016 г. той получава наградата „Women Deliver“ за постоянство като признание за приноса му към здравето на жените. През 2012 г. е избран за почетен член на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jr, Donald G. McNeil. Candidate to Lead the W.H.O. Accused of Covering Up Epidemics. // The New York Times. 13 май 2017. Посетен на 2 април 2020.
  2. The World Health Organization Draws Flak for Coronavirus Response. // The Wall Street Journal. 12 февруари 2020. Some foreign government officials and public-health experts believe that Dr. Tedros, a former Ethiopian foreign minister, delayed declaring the global emergency last month partly in deference to China's concerns.