Тед Шрьодер

Тед Шрьодер
	Тед Шрьодер
Ted Schroeder
	Тед Шрьодер, 1950 г.
Информация
Държава	САЩ
Роден	20 юли 1921 г. Нюарк, Ню Джърси, САЩ
Починал	26 май 2006 г. (84 г.) Ла Хоя, Калифорния, САЩ
Кариера
Сингъл
Победи-загуби	27–5
Титли от Големия шлем	2
Най-висока позиция	1 (1949, Пиер Гилу)
	Турнири от Големия шлем
Уимбълдън	Шампион; 1949
ОП на САЩ	Шампион; 1942
Двойки
Победи-загуби	1–2
Титли от Големия шлем	3
	Турнири от Големия шлем
Уимбълдън	Финал; 1949
ОП на САЩ	Шампион; 1940, 1941, 1947
Смесени двойки
Титли от Големия шлем	1
	Турнири от Големия шлем
Уимбълдън	1-ви кръг; 1971
ОП на САЩ	Шампион; 1942
Отборно
Купа Дейвис	САЩ; Шампион; 1946, 1947, 1948, 1949
	Информацията е актуална към 11 януари 2025
	Тед Шрьодер в Общомедия

Фредерик Рудолф "Тед" Шрьодер (на английски: Frederick Rudolph „Ted“ Schroeder) е американски тенисист.

Биография

Фредерик Рудолф Шрьодер е роден на 20 юли 1921 г. в Нюарк, Ню Джърси, но се развива като тенисист в Глендейл, Южна Калифорния под ръководството на Пери Т. Джоунс.^[2]

Кариера

Тед Шрьодер печели двете най-престижни титли по тенис за аматьори, Уимбълдън и първенството на САЩ. Той е номер 1 в класацията на американските тенисисти аматьори през 1942 г., номер 2 за 4 последователни години от 1946 до 1949 г. През 1949 г. Шрьодер е класиран за аматьор номер 1 в света от Пиер Гилу (президент на „Fédération Française de Tennis“).^[1]

След като печели Уимбълдън, Боби Ригс и Джак Креймър предлагат на Шрьодер 25 000 щатски долара, за да стане професионалист. След като печели първенство на САЩ през 1949 г., Шрьодер приема да стане професионалист.

В автобиографията си от 1979 г. дългогодишния тенис промоутър и велик играч Джак Креймър включва Тед Шрьодер в списъка си на 21-те най-велики играчи на всички времена.^[3]

Тед Шрьодер е въведен в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, Роуд Айлънд през 1966 г.

Кариерна статистика

Титлили на сингъл на турнири от Голям шлем (2)

година	турнир	съперник	резултат
1942	ОП САЩ	Франк Паркър	8 – 6, 7 – 5, 3 – 6, 4 – 6, 6 – 2
1949	Уимбълдън	Ярослав Дробни	3 – 6, 6 – 0, 6 – 3, 4 – 6, 6 – 4

Финали на сингъл на турнири от Голям шлем (1)

година	турнир	съперник	резултат
1949	ОП САЩ	Панчо Гонзалес	18 – 16, 6 – 2, 1 – 6, 2 – 6, 4 – 6

Титли на двойки в турнири от Големия шлем (3)

година	турнир	партньор	съперник	резултат
1940	ОП САЩ	Джак Креймър	Гарднър Мълой Хенри Прусоф	6 – 4, 8 – 6, 9 – 7
1941	ОП САЩ	Джак Креймър	Уейн Събин Гарднър Мълой	9 – 7, 6 – 4, 6 – 2
1947	ОП САЩ	Джак Креймър	Бил Талбърт Бил Сидуел	6 – 4, 7 – 5, 6 – 3

Финали на двойки в турнири от Големия шлем (3)

година	турнир	партньор	съперник	резултат
1942	ОП САЩ	Сидни Уд	Гарднър Мълой Бил Талбърт	5 – 7, 7 – 9, 1 – 6
1948	ОП САЩ	Франк Паркър	Гарднър Мълой Бил Талбърт	6 – 1, 7 – 9, 3 – 6, 6 – 3, 7 – 9
1949	Уимбълдън	Гарднър Мълой	Франк Паркър Панчо Гонзалес	4 – 6, 4 – 6, 2 – 6

Титли на смесени двойки в турнири от Големия шлем (1)

година	турнир	партньор	съперник	резултат
1942	ОП САЩ	Луиз Бро	Патриша Канинг Тод Алехо Ръсел	3 – 6, 6 – 1, 6 – 4

Източници

↑ ^а ^б "World Net List Led By Schroeder", The Hartford Courant, October 20, 1949.
↑ Ted Schroeder, 84; 1940s tennis champ who refused to turn pro // May 27, 2006.
↑ Writing in 1979, Kramer considered the best ever to have been either Дон Бъдж (for consistent play) or Елсуърт Вайнс (at the height of his game). The next four best were, chronologically, Бил Тилдън, Фред Пери, Боби Ригс, and Панчо Гонзалес. After these six came the "second echelon" of Род Лейвър, Лю Хоуд, Кен Розуол, Готфрид фон Крам, Ted Schroeder, Джак Крофърд, Панчо Сегура, Франк Седжман, Тони Трабърт, Джон Нюкъмб, Артър Аш, Стан Смит, Бьорн Борг, and Джими Конърс. He felt unable to rank Анри Коше and Рене Лакост accurately but felt they were among the very best.

Външни препратки

Тед Шрьодер в сайта на ATP
Тед Шрьодер в сайта на ITF
Тед Шрьодер в сайта на Davis cup
Тед Шрьодер в сайта на Залата на тенис славата

[HartfordCourant1949-1] а ^б "World Net List Led By Schroeder", The Hartford Courant, October 20, 1949.

[lat_obit-2] Ted Schroeder, 84; 1940s tennis champ who refused to turn pro // May 27, 2006.

[3] Writing in 1979, Kramer considered the best ever to have been either Дон Бъдж (for consistent play) or Елсуърт Вайнс (at the height of his game). The next four best were, chronologically, Бил Тилдън, Фред Пери, Боби Ригс, and Панчо Гонзалес. After these six came the "second echelon" of Род Лейвър, Лю Хоуд, Кен Розуол, Готфрид фон Крам, Ted Schroeder, Джак Крофърд, Панчо Сегура, Франк Седжман, Тони Трабърт, Джон Нюкъмб, Артър Аш, Стан Смит, Бьорн Борг, and Джими Конърс. He felt unable to rank Анри Коше and Рене Лакост accurately but felt they were among the very best.

[1]

[2]

[3]