Тежка картечница Викерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тежка картечница „Викерс“
Vickers machine gun in the Battle of Passchendaele - September 1917.jpg
СтранаFlag of the United Kingdom.svg Великобритания
ТипТежка картечница
История на производство и служба
Създаване1912 г.
ПроизводителVickers, Великобритания
Производство1912 – 1945 г.[1]
На въоръжениедо 1968, Първа световна война, Гражданска война в Русия, Втора световна война, Първа индо-пакистанска война, Арабско-израелски конфликт, Конфликт в Конго, Корейска война
Габаритни характеристики
Маса18,1 (тяло) кг,
35,4 (с лафета)[2]
Маса зареден50 кг
Дължина1100 мм
Дължина на цевта
720 мм
Работни характеристики
ДействиеОткатна система с дулен ускорител
ПълнителПатронна лента с 250 патрона
Боеприпаси.303 British (.303 инча, 7,69 мм);
7,62×54 mm R
Скорострелностот 540 – 600 изстрела/минута до 900 и нагоре[1] (според различните типове пружини; съответно пехотни или лафетни варианти за стрелба по нисколетящи цели).
Начална скорост745 м/с
Ефективна стрелба2190 м (2400 ярда)
(прицелна);
4100 м (максимална)
Тежка картечница „Викерс“ в Общомедия

Тежка картечница „Викерс“ или просто картечница „Викерс“ е името на .303 инчовата картечница с водно охлаждане, произвеждана първоначално за британската армия от „Викерс“. Тя е английският вариант на тежката картечница „Максим“. Картечницата обикновено изисква разчет от 6 до 8 души за нормално опериране. Един стреля, един подава боеприпасите, а останалите помагат при преноса на оръжието, амунициите и резервните части. „Викерс“ е основната картечница на британската пехота от приемането ѝ на въоръжение през 1912 г. до самото начало на 1960-те години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Картечницата има репутация на изключително здрава и надеждна. В книгата Weapons & War Machines Йан Хог описва действията настъпили през август 1916 г., по време на които 100-тна рота от картечния корпус стреля с техните десет тежки картечници Викерс непрекъснато в продължение на 12 часа. През това време те изстрелват един милион патрона и използват сто нови цеви без нито една засечка. „Именно тази надеждност прави Викерс толкова обичан сред всички британски войници, които го използват.“[3]

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Конструкцията на картечницата „Викерс“ се различава от конструкцията на картечницата „Максим“ със следното:

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Картечницата „Викерс“ е автоматично оръжие, основано на автоматика с откат на ствола (къс ход). С изстрела барутните газове избутват ствола назад, и с това започва работа механизма за презареждане – той извлича от текстилната патронна лента патрон, бута го в казенника и при това едновременно взвежда затвора. След произведжането на изстрела операцията се повтаря отново. Картечницата има сменяем комплект възвратно-бойни пружини, които позволяват да се води огън с темп от 600 или 900 изстрела в минута, а бойната скорострелност съставлява 250 – 300 изстрела в минута. Спусковата система е само за автоматична стрелба и има предпазител срещу случайни изстрели. Подаването на патрони за картечницата е от текстилна или метална лента с вместимост от 50 до 250 и повече патрони, която се появява по-късно. Прицелното приспособление включва мерник и мушка с правоъгълен връх. На картечниците също така може да се постави оптичен мерник.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Викерс е базирана на успешната картечница Максим от края на 19 век. След като закупуват компанията Максим през 1896 г., Викерс вземат дизайна и го усъвършенстват, намаляват теглото и подобряват действието на откатната система с добавянето на дулен ускорител.

Британската армия приема формално картечницата Викерс като стандартно въоръжение на 26 ноември 1912 г., като я използва наравно с наличните модели Максим. Когато започва Първата световна война все още има голям недостик от нея и британския експедиционен корпус е екипиран и с Максим, когато е изпратен във Франция през 1914 г. Всъщност компанията Викерс е заплашвана със съдебни действия заради спекулиране по време на война, поради прекомерно високата цена, която изискват за картечниците. В резултат на това цените са намалени. С напредването на войната и нарастване на наличните бройки, тя се превръща в основна картечница на британската армия и служи на всички фронтове по време на конфликта. Когато се появява леката картечница Люис и се изпраща на въоръжение към пехотата, Викерс започва да се определя като тежка картечница. Тя се изважда се от употреба от страна на пехотата и се формират новия картечен корпус, който я използва (при появата на картечници с калибър 0.5 инча, монтирани на триножник, картечниците от типа на Викерс с калибър .303 инча се превръщат в среден клас). След края на войната картечния корпус е разпуснат и Викерс се връщат при пехотните части. Преди Втората световна война има планове за замяната и. Един от претендентите е 7.92 мм картечница Беса (чешки дизайн), която впоследствие се превръща в стандартната монтирана на танкове картечница за британската армия. Въпреки това Викерс остава на въоръжение в британската армия до 30 март 1968 г. За последен път е използвана в бой при Радфан по време на бунт срещу британските сили в Йемен. Неин наследник е картечницата L7.

Викерс се превръща в стандартно въоръжение на всички английски и френски военни самолети през 1916 г., включително известния Sopwith Camel и SPAD XIII. Картечницата обикновено е била снабдена със синхронизираща предавка позволявайки и да стреля през витлата на самолета. Отвори са пробити във водоизолационния и кожух, за да се охлажда от въздуха вместо от вода, честа практика при самолетите от Първата световна война.

С изместването на въоръжението на изтребители от корпуса към крилата, в годините преди Втората световна война, Викерс със своите платнени ленти е заменен от по-скорострелната картечница Браунинг модел 1919. Няколко британски бомбардировача и изтребителя от Втората световна война разполагат с Картечница Викерс К, която има напълно различен дизайн.

Разновидности[редактиране | редактиране на кода]

Разновидност на Викерс (Vickers .50).[4] 0.5"/62 картечница Викерс Марк III с по-голям калибър (0.5 инча) се използва при противовъздушните картечници на британските кораби. Обикновено това са били четири картечници разположени на подвижен лафет с възможност за въртене на 360 градуса и повдигане от +80 до -10 градуса. Лентите са били навити на спирала и разположение в саморазтоварващи се пълнители разположени до всяка картечница. Куршумът е тежи 1.3 унции и е е с ефективен обхват 1500 ярда (1300 м). Те се използват след 1920 г., но на практика се оказват не особено ефективни. Освен нея, в ограничена серия е произвеждана, но не е приета на въоръжение, зенитната картечница Vickers .5 Class D под патрон .5 Vickers HV (12,7×120 мм SR) с дулна енергия 19330 Дж.[5][6]

Применение[редактиране | редактиране на кода]

  •  Индия: след разделянето на Британска Индия, през 1947 г., постъпва на въоръжение в индийската армия
  •  Ирландия: използва се в хода на войната за независимост, като след края ѝ картечниците остават на въоръжение ирландската армия
  •  Непал: намират се на съхранение в складовете на военния резерв
  •  Пакистан: след обявяването на независимостта на Пакистан през 1947 г., постъпват на въоръжение в армията на Пакистан
  •  Руска империя – след началото на Първата световна война поръчка за картеници „викерс“ под трилинеен винтовъчен патрон е дадена на Великобритания, обаче британската военна промишленост е натоварена с изпълнението на военните поръчки за британската армия и до 1 януари 1917 г. от Великобритания в Русия са доставени само 128 7,62-mm тежки картечници „викерс“[7]
  • Flag of Russia.svg Бяло движение – използва се от частите на „белите“ в периода на гражданската война[8]
  •  СССР – през октомври – ноември 1941 г. 120 7,62-mm картечници „викерс“ са предадени от складовете за въоръжаване на войските на Московската обтбранителна зона[9]
  •  САЩ: през 1915 г. е приета на въоръжение в Армията на САЩ, фирматаColt“ получава лиценз за производство и произвежда голям брой картечници „викерс“ модел 1915 и 1918 г. под патрон .30 – 06 и 11 mm за армията на САЩ (индекс U.S. Vickers machinegun, Model 1915 и Model 1918)[10]
  • Кралство Италия Кралство Италия – в периода 1941 – 1943 г. трофейни 7,71-mm английски картечници Vickers се използват от италианските войски в Северна Африка, известен брой са съхранени в подразделенията след завръщането им в Италия (и след капитуляцията на Италия и разоръжаването на италианските войски от немците, през септември 1943 г., те попадат при италианските партизани)[11].
  • Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия – в хода на Втората световна война, трофейни картечници влизат на въоръжение в спомагателните военизирани формирования под името 7.7 mm sMG 230(e)
  •  Финландия: намират се на въоръжение във финската армия до края на Втората световна война и са съхраняват в складовете на мобилизационния резерв до 1956 г[12].

На въоръжение в други страни[редактиране | редактиране на кода]

Викерс се е разпространявал свободно и е бил на въоръжение в много страни, като е използвал техните специфични боеприпаси. Например:

Картечницата Викерс е все още на въоръжение в индийските, пакистанските и непалските въоръжени сили, като резервно оръжие, предназначено за използване при извънредни обстоятелства или в случай на големи стълкновения.

Спецификации[редактиране | редактиране на кода]

Тежестта на картечницата варира в зависимост от прикачените приспособления, но е най-често между 25 и 30 паунда (11 и 13 кг) и 40 до 50 паунда (18 до 23 кг) с поставен триножник. Сандъците за амуниции за лентите от по 250 патрона са тежали 22 паунда (10 кг) всеки. За предпазване от прегряване, тя е изисквала около 4.3 литра вода за изпарителната охлаждаща система. Топлината от цевта загрява водата разположена в заобикалящия я кожух. Образуваната пара преминава през пластична тръба до кондензатора. Това има две предимства – първо не издава разположението на картечницата и второ позволява преизползване на водата, което е важно безводна среда.

Марк 7 .303 инчов (7.7 мм) патрон от Втората световна война.

Като част от въоръжението на британската армия Викерс среля със стандартните .303 инчови (7.7 х 56 мм) патрони използвани от карабината Лий Енфийлд, които най-често е трябвало да бъдат ръчно зареждани в платнените ленти за амуниции. Освен това има и 0.5 инчова (12.7 мм) версия използвана като противовъздушно оръжие и различни други калибри произвеждани за чуждестранни купувачи. Някои английски танкове от началото на Втората световна война са екипирани с 0.5 инчовата разновидност на Викерс.

Картечницата е с дължина 3 фута и 8 инча (1.1 м) и цикличния и режим на стрелба е постигал между 450 и 600 изстрела в минута. На практика от нея се е очаквало 10000 изстрела на всеки час и цевта да бъде сменяна на всеки час – операция отнемаща две минути на подготвен екип. При използването на патрони Марк 8, аеродинамичен куршум, тя е можело да бъде използвана срещу цели на разстояние приблизително 4500 ярда (4.1 км).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в „Виккерс“ // Я. Хогг. Огнестрельное оружие: справочник. М., „Астрель“ – АСТ. 2004. стр.401
  2. Готовься, целься, пли! или Стрелковое оружие Первой мировой | РИА Новости. // Архивиран от оригинала на 2016-03-22. Посетен на 2014-10-07.
  3. Hogg, Ian V. и др. Weapons & War Machines. London, Phoebus, 1976. ISBN 0-7026-0008-3. с. p. 62.
    „Картечниците Викерс са на въоръжение при британския експеционен корпус изпратен във Франция през 1914 г., и през следващите години те се доказват като едно от най-надеждните оръжия на бойното поле. Някои от характеристиките и се прилагат към навлизащите военни технологии. Вероятно най-забележителен е случаят от 24 август 1916 г. със 100-тна рота от картечния корпус при Хай Уд. Тази рота има десет картечници Викерс и получава заповедта да осигури непрекъснат прикриващ огън за период от 12 часа срещу отрязък от 2000 ярда, за да предотврати контраатака от страна на германските войски струпани там, до завършването на британска атака. 2 цели роти са назначени да пренасят амуниции, храна и вода на картечарите. Двама войници са отговаряли за подаване на лентите от по 250 патрона в продължение на 12 часа. Сто нови цеви са използвани. За охлаждане се изразходват всички запаси от вода в близост, включително личните запаси на войниците и съдържанието на отходните кофи. За този период от 12 часа десетте картечници изстрелват един милион патрона. Единият от екипите изстрелва 120000 патрона, за да спечели награда от пет франка за картечницата с най-добър резултат. В края на 12-часовия период всяка от картечниците е работила безукорно и нито една от тях не отказва. Именно тази надеждност прави Викерс толкова обичан сред всички британски войници, които го използват. Той никога не се поврежда, продължава да стреля и очаква следващата лента. По тази причина Марк 1 Викерс остава стандартната картечница от среден клас за периода 1912 – 1968 г.“
  4. The Vickers Machine Gun. // Архивиран от оригинала на 2020-09-15. Посетен на 2007-03-10.
  5. 5 Vickers class D / .5 Vickers HV / 12.7x120SR / .5 Виккерс
  6. Патрон .5 Vickers class D / .5 Vickers High Velocity / 12.7x120 SR – 12 – 13 мм – Патроны – Боеприпасы – Современная энциклопедия оружия и боеприпасов (стрелковое огнестрельно.... // Архивиран от оригинала на 2015-03-19. Посетен на 2015-01-02.
  7. С. Л. Федосеев. Пулемёты России. Шквальный огонь. М., Яуза – ЭКСМО, 2009. стр.85
  8. Венков А. В. Атаман Краснов и Донская армия, 1918 год. – М.: Вече, 2008. – С. 313 – 480 с. – ISBN 978-5-9533-2098-6.
  9. № 108. Из описания боевой деятельности войск Московской зоны обороны за октябрь 1941 г. – февраль 1942 г., составленного штабом зоны (не ранее февраля 1942 г.) // Москва – фронту, 1941 – 1945 гг. сб. документов и материалов. М., 1966. стр.251 – 265
  10. Your Guide to Firearms Regulation. – P. 107
  11. Vickers heavy machine gun // Gianluigi Usai, Ralph Riccio. Italian Partisan Weapons in WWII. Schiffer Publishing, Ltd., 2016 pages 240 – 241
  12. 7,62 mm and 7,70 mm Vickers Machineguns. // Архивиран от оригинала на 2019-04-08. Посетен на 2014-04-05.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Anon, Vickers, Sons and Maxim Limited: Their Works and Manufactures. (Reprinted from 'Engineering') London (1898).
Илюстрации показващи механизмът на действие на предшественика на картечница Викерс, Максим, а също така илюстрации на заводи, в които се е произвеждала.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Vickers machine gun“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​