Тежки крайцери тип „Балтимор“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежки крайцери тип „Балтимор“
Baltimore-class heavy cruisers
USS Baltimore (CA-68) off the Mare Island Naval Shipyard on 18 October 1944 (NH 91462).jpg
USS Baltimore (CA-68)
Флаг Съединени американски щати САЩ
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Балтимор“
Производител Fore River Shipyard Куинси (Масачузетс) и др, в САЩ.
Живот
Заложен 26 май 1941 г.
Спуснат на вода 28 юли 1942 г.
Влиза в строй 15 април 1943 г.
Изведен от
експлоатация
утилизирани
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 202,4/205,26 m
Ширина 21,26 m
Газене 7,3 m
Задвижване 4 парни турбини General Electric;
4 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
120 000 к.с.
Скорост 33 възела
(61 km/h)
Водоизместимост 14 472 t (стандартна)
17 031 t (пълна)
Броня пояс: 152 – 102 mm;
траверси: 152 – 127 mm;
погреби: 76 – 51 mm;
палуба: 65 mm;
барбети: 160 – 152 mm;
кули: 203 – 95 mm;
бойна рубка: 165 mm
Екипаж 1142 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 15 възела ход (проектна)
7 900 морски мили при 15 възела ход (фактическа)
Въоръжение
Артилерия 3x3 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 127 mm;
11x4, 2x2 40 mm;
24 – 28 20 mm
Самолети 2 – 4 хидросамолета;
2 катапулта
Тежки крайцери тип „Балтимор“
Baltimore-class heavy cruisers
в Общомедия

Балтимор (на английски: Baltimore) са тип тежки крайцери на ВМС на САЩ. Всичко от проекта са построени 14 единици: „Балтимор“ (на английски: USS Baltimore (CA-68)), „Бостън“ (на английски: USS Boston (CA-69)), „Канбера“ (на английски: USS Canberra (CA-70)), „Куинси“ (на английски: USS Quincy (CA-71)), „Питсбърг“ (на английски: USS Pittsburgh (CA-72)), „Сейнт Пол“ (на английски: USS St. Paul (CA-73)), „Кълъмбъс“ (на английски: USS Columbus (CA-74)), „Хелена“ (на английски: USS Helena (CA-75)), „Бремъртън“ (на английски: USS Bremerton (CA-130)), „Фол Ривър“ (на английски: USS Fall River (CA-131)), „Мейкън“ (на английски: USS Macon (CA-132)), „Толедо“ (на английски: USS Toledo (CA-133)), „Лос Анджелис“ (на английски: USS Los Angeles (CA-135)) и „Чикаго“ (на английски: USS Chicago (CA-136)). Крайцерите „Норфолк“ (CA-137 Norfolk) и „Скрентън“ (CA-138 Scranton) остават недостроени. Още 6 крайцера са поръчани като типа „Орегон“.

Развитие на крайцера „Уичита“.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерите от типа „Балтимор“ са едни от най-големите тежки крайцери към момента на постройката им и са заложени в огромна серия, едновременно с тях се строят леките крайцери от типа „Кливланд“, които са, към този момент, най-големите в своя клас и са построени в най-голяма серия. Това не е случайно и отразява грандиозните планове на ВМС на САЩ преди влизането на Америка във Втората световна война.

Проектирането им върви бързо, колкото е възможно, а са използвани съществуващите конструкции като основа за новите кораби[1].

Типа „Балтимор“, както и типа „Кливланд“, води своя произход както от „Уичита“, така и от леките крайцери тип „Бруклин“. Увеличавайки корпуса на „Бруклин“ по дължина и ширина до 199,6 m и 20,19 m съответно, въоръжавайки го с девет 203 mm оръдия и многобройна зенитна артилерия, американците получават „Балтимор“. Дебелината на бордовия пояс е взета от „Уичита“, схемата на бронирането е на „Бруклин“. На проекта за крайцера не оказват влияние никакви договорни ограничения.

Водоизместимостта продължава да расте, даже след утвърждаването на проекта. Към средата на 1940 г. то нараства до 13 300 дълги тона и дължината се увеличава до 202,4 m по водолинията, поради допълнителното тегло, заради увеличението на дължината на главния пояс и поставянето на допълнителна локална противоосколъчна защита. Разчетната мощност е 120 000 к.с., разчетната скорост 34 възела.

Основният проблем на „Уичита“ е неговата лоша устойчивост, която е следствие на 10 000-тонното ограничение във водоизместимостта. Ширината на корпуса на „Балтимор“ е увеличена за подобряване на устойчивост, и водоизместимостта съставлява 13 600 д.т. по сравнение с 10 000 д.т. на прототипа. Максималната скорост е съкратена до 33,5 възела при водоизместимост 14 970 д.т., по сравнение с 34 възела, първоначално заложени в проекта[2]. Окончателните размери надвишават размерите на „Бруклин“ с 20 m по дължина и на 2,8 m по ширина.

На тези крайцери са поставени нови котли с високо налягане (41,85 atm (615 psi) при температура 454,4°С (850 °F))[2][3]. Всеки котел е разположен в отделен отсек. Използва се ешелоно разположение на агрегатите: между предните и задните котелни отделения се намира носовото машинно отделение. Рязко е увеличена мощността на електрогенераторите. Мощността на четирите генератора е по 750 кW. Корабите получават два аварийни дизел-генератора с мощност по 250 kW, вместо 80 при „Уичита“, които могат да подсигурят резервната мощност, необходима в борбата за живучест[2].

Първите осем кораба на типа са построени от компанията „Бетълхейм Стил“ (на английски: Betlehem Steel) в Куинси, Масачузетс.

Към края на войната в строй има 11 кораба, и строителството им продължава[4].

В хода на войната зенитното въоръжение (40 mm автомати „Бофорс“) е допълнено с 20 mm автомати „Ерликон“. След войната те и другите са заменени с 3-дюймови (76 mm) артустановки, броя на зенитните стволове чувствително е намален.

Към времето в което крайцерите от този тип започват да влизат в строй, отбранителните боеве против японския императорски флот, както и нощните артилерийски дуели, вече са приключили. Основна роля за тях става прикритието на авионосните съединения, основно от атаки по въздуха, поддръжка на десантите, а в края на войната – артналети над Японските острови.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Корабите от този тип имат гладкопалубна конструкция, със седловатост на носа и кърмата, прав форщевен с лек наклон и транцева кърма със закръгления. Вертикалният прав борд е без развал, с изключение на носовата четвърт, където развала достига до 30°. За намаляване намаляване на заливаемостта на бака е поставен непрекъснат фалшборд. За увеличаване на живучестта напълно са премахнати всички илюминатори в корпуса.

USS Pittsburgh – жертва на тайфун

Надстройките, мачтите, комините и артилерията са съсредоточени към мидъла, оставяйки свободни дългите бак и ют. Самолетните катапулти и кранове се намират на юта, хангара също е там под главната палуба. Метацентричната височина на изпитанията на крайцера „Балтимор“ за стабилност съставя 1,68 m при пълно натоварване (17 031 д.т.)[5].

Основната разлика е между „Балтиморите“ и „Кливландите“, при сходна компоновка, се състои в това, че първите нямат дефицит на място и високото тегло не е проблем за тях, нещо, което да ограничава последващата им модернизация[6].

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Разположението на главния калибър е линейно, в триоръдейните кули Mk 12 или Mk 15 (две кули в носа терасовидно, една на кърмата). Далекобойността на оръдията достига до 27 400 mm по хоризонта при стрелба със 152 kg бронебоен снаряд с разделно зареждане и ъгъл на възвишение 41°. Управлението на огъня е с помощта на комбиниран КДП Mk 34, както с оптическо, така и с радарно наведение.

„Балтимор“ носи оръдията Мк 12/1, а останалите крайцери имат Mk 15/0. Това е мощно оръжие, ефективността на което е доказана в процеса на експлоатация. Те изстрелват 335-фунтов бронебоен снаряд или 260-фунтов фугасен.

Основният недостатък на оръжието е относително ниския темп на стрелба, макар на фона на другите 8" оръдия от онова време. При предходните 8" оръдия проблем е и кучността на попаденията, а на новите 8" оръдейни кули за типа „Балтимор“ това е поправено за сметка на индивидуалните люлки и увеличаване на разстоянието между оръдията. Цикъла на изстрел съставлява 11,5 секунди. Минималният резултат, практически достигнат в бойни условия е 13 s[7].

Разположението на спомагателния калибър е ромбично, около надстройките. Управлението на огъня е с помощта на комбиниран КДП Mk 37.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронираният пояс е по конструкция подобна на „Уичита“ – 152 mm отгоре, 102 mm в долната част, главния пояс започва от 52 шпангоут и прикрива машинните отделения. Главната бронирана палуба има дебелина 65 mm, напречните траверси – 127 и 152 mm[2][8]. Теглото на вертикалната броня (бронята на палубите не се брои) съставлява 1790 тона или 12,9% от стандартната водоизместимост. Кулите на главния калибър получават диференцирано брониране. Фронта (челото) се прикрива от 203 mm броня, страничните стени от 95 mm, покрива – 65 mm[9](чело 203 mm, страници – 82 mm, покрив – 76 mm[8]). Барбетите на кулите имат дебелина 160 mm, те са и снарядни погреби[9][8].

Енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Силовата установка е паротурбинна четиривална. Всички кораби от типа (и последващите типове „Олбани“ и „Де Мойн“) като главни механизми имат четири високонапорни котела „Бабкок и Уилкокс“ (на английски: Babcock & Wilcox), снабдяващи с пара 4 турбозъбчати агрегата „Дженерал Електрик“ (GE), със сумарна мощност 120 000 к.с. За повишаване на живучестта е избрано ешелонното разположение на машинните и котелните отделения. Крайцерите имат проектна далечина на плаване с турбините за крайцерска скорост от 10 000 морски мили на ход 15 възела. От СА-72 е прекратено поставянето на крайцерски турбини, които после са свалени и от първите три кораба. Пълният запас гориво според едни данни съставлява 2735 тона[8], по други 2596 д.т. (2516 флотски мазута + 62 дизелово гориво + 18 авиационен бензин[5]).

Крайцерите имат практическа далечина на хода от 7900 мили на скорост 15 възела[10][11]. Проектната скорост съставлява 33 възела при водоизместимост от 15 581 д.т. и мощност 120 000 к.с. Крайцерите тип Baltimore не са преминавали пълната програма на корабни изпитания.

По време на пробега в морето от 22 октомври 1943 г. USS Boston успява да достигне скорост на хода от 32,85 възела при мощност 118 536 к.с. и водоизместимост 16 570 д.т. (нормалната е 15 800 t). USS Pittsburgh развива 33 възела при мощност 133 649 к.с. и водоизместимост 16 200 д.т. (нормална – 15 900 д.т.)[12].

Служба[редактиране | редактиране на кода]

  • USS Baltimore (CA-68) – заложен на 26 май 1941 г., спуснат на 28 юли 1942 г., влиза в строй на 15 април 1943 г.
  • USS Boston (CA-69) – заложен на 30 юни 1941 г., спуснат на 26 август 1942 г., влиза в строй на 30 юни 1943 г.
  • USS Canberra (CA-70) – заложен на 3 септември 1941 г., спуснат на 19 април 1943 г., влиза в строй на 14 октомври 1943 г.
  • USS Quincy (CA-71) – заложен на 9 септември 1941 г., спуснат на 23 юни 1943 г., влиза в строй на 15 декември 1943 г.
  • USS Pittsburgh (CA-72) – заложен на 3 февруари 1943 г., спуснат на 22 февруари 1944 г., влиза в строй на 10 октомври 1944 г.
  • USS Saint Paul (CA-73) – заложен на на 3 февруари 1943 г., спуснат на 16 септември 1944 г., влиза в строй на 17 февруари 1945 г.
  • USS Columbus (CA-74) – заложен на 28 юни 1943 г., спуснат на 30 ноември 1944 г., влиза в строй на 8 юни 1945 г.
  • USS Helena (CA-75) – заложен на 9 септември 1943 г., спуснат на 28 април 1945 г., влиза в строй на 4 септември 1945 г.
  • USS Bremerton (CA-130) – заложен на 1 февруари 1943 г., спуснат на 2 юни 1944 г., влиза в строй на 29 април 1945 г.
  • USS Fall River (CA-131) – заложен на 12 април 1943 г., спуснат на 13 март 1944 г., влиза в строй на 1 юли 1945 г.
  • USS Macon (CA-132) – заложен на 14 юни 1943 г., спуснат на 15 октомври 1944 г., влиза в строй на 26 август 1945 г.
  • USS Toledo (CA-133) – заложен на 13 септември 1943 г., спуснат на 5 май 1945 г., влиза в строй на 27 октомври 1946 г.
  • USS Los Angeles (CA-135) – заложен на 28 юни 1943 г., спуснат на 20 август 1944 г., влиза в строй на 22 юни 1945 г.
  • USS Chicago (CA-136) – заложен на 28 юли 1943 г., спуснат на 20 август 1944 г., влиза в строй на 10 януари 1945 г.
Тежкият крайцер „Сейнт Пол“ при бреговете на Корея. 1951 г.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Типа „Балтимор“, за разлика от своя прототип „Уичита“ става образец за тежък крайцер, с който се сравняват всички тежки артилерийски крайцери, както по време, така и след войната.

Конструкцията, освободена от ограниченията на Вашингтонския договор, се оказва добре балансирана по въоръжение, защита и мореходни качества. Претоварването им към края на войната е по-малко от 400 тона и е най-малката сред американските крайцери[11]. Само два кораба от този тип получават сравнително сериозни повреди: „Канбера“ е изваден от строй от попадение на единично авиационно торпедо в района на кърмовите котелни отделения, и е отбуксиран за ремонт. „Питсбърг“ по време на ураган, 4 юни 1945 г., губи носовия си край до първата кула, но остава на вода и на свой ход се връща в базата си[13].

Основният недостатък на защитата се състои в това, че когато бронята на погребите минава по външния борд, по краищата тя не се качва над нивото на водата, тъй като боезапаса е разположен на долните платформи. В резултат на това има проблеми с наводняване по водолинията.

Тежките крайцери добре се показват като кораби за артилерийска поддръжка. В тези задачи по-полезен е по-тежкият снаряд. И ако след войната всички леки крайцери практически веднага са извадени от състава на флота (американците така и не дострояват даже най-новите серии „Фарго“ и „Устър“), то тежките крайцери са в строй много дълго. Те успяват да повоюват и в Корея, и във Виетнам.

По мнение на болшинството флотски специалисти „Балтиморите“ са най-силните тежки крайцери през Втората световна война[14].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NVG 214, 2014, p. 12
  2. а б в г NVG 214, 2014, p. 14
  3. Cruisers, 1984, p. 480
  4. NVG 214, 2014, p. 11
  5. а б Cruisers, 1984, p. 481
  6. Cruisers, 1984, p. 270
  7. Cruisers, 1984, p. 273
  8. а б в г Охотники и защитники, 2007, с. 221
  9. а б NVG 214, 2014, p. 16
  10. NVG 214, 2014, p. 30
  11. а б Охотники и защитники, 2007, с. 222
  12. Cruisers, 1984, p. 277
  13. US heavy Crisers. Part II. By Al Adcock. Squadron/Signal, 2001, pp.
  14. Крейсеры, 2008, с. 34

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. Минск, Харвест. ISBN 5-17-030194-4.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО. ISBN 5-69919-130-5.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945. London, Conway Maritime Press. ISBN 0-85177-146-7.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. London, Arms & Armour. ISBN 1-85409-225-1.
  • MARK STILLE. US HEAVY CRUISERS 1943 – 75. Oxford, Osprey Publishing Ltd.. ISBN 978-1-78200-632-9.
  • Norman Friedman. U.S. Cruisers: An Illustrated History. Annapolis, Maryland, 496 с.. ISBN 0-87021-715-1.
  • Каторин Ю. Ф.. Крейсеры. СПб., Галея-Принт, 172 с.. ISBN 978-5-8172-0134-5.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Балтимор““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.