Тежки крайцери тип „Зара“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Зара.

Тежки крайцери тип „Зара“
Incrociatore pesante classe Zara
Crucero pesado Zara 2.JPG
Тежкият крайцер „Зара“
Флаг Италия Италия
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Зара“
Производител Cantiere navale del Muggiano, Леричи и др., в Италия.
Живот
Заложен 2 юли 1929 г.
Спуснат на вода 27 април 1930 г.
Влиза в строй 20 октомври 1931 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 179/182,7 m
Ширина 20,7 m
Газене 7,2 m
Задвижване 2 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли Yarrow или Thornycroft;
2 гребни винта;
95 000 к.с.
Скорост 32 възела
(59 km/h)
Водоизместимост 11 870 t (стандартна),
14 529 t (пълна),
Броня пояс: 150 – 130 mm;
(горен пояс: 30 mm);
траверси: 120 – 90 mm;
палуба: 70 – 65+20 mm;
барбети: 120 mm;
кули ГК: 150 – 100 mm;
бойна рубка: 150 mm
Екипаж 841 души
Далечина на
плаване
5 361 морски мили при 16 възела ход
Въоръжение
Артилерия 4x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
6x2 100 mm;
4x2 37 mm;
4x2 13,2 mm картечници
Самолети 3 хидроплана;
1 катапулт[1]
Тежки крайцери тип „Зара“
Incrociatore pesante classe Zara
в Общомедия

Зара (на италиански: Zara) са тип тежки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война. Всичко от проекта за флота са построени 4 единици: „Зара“ (на италиански: Zara), „Фиуме“ (на италиански: Fuime), „Гориция“ (на италиански: Gorizia) и „Пола“ (на италиански: Pola).

Всички кораби получават имената си в чест на градове, получени от Италия след Първата световна война (понастоящем градовете Зара, Пола и Фиуме принадлежат на Хърватия).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Крайцерът „Пола“. Схема.

В края на 1920-те години италианският флот получава своите първи тежки крайцери – двете единици от типа „Тренто“. Създадени въз основа на концепцията за нанасяне на удар с максимална скорост и далечина, тези кораби страдат от множество недостатъци, главен от които е тяхната защита, съвършено недостатъчна против 203 mm снаряди. Поради това в италианските военноморски кръгове възниква мнението, че следващите крайцери трябва да се строят по различен проект – по-бавен, но много по-добре защитен. Характеристиките на новите кораби включват в себе си въоръжение от 8 203 mm оръдия, брониран пояс от 200 mm и скорост от 32 възела, но поместването на всичко това в договорните 10 000 тона не е възможно.

В опит да се реши проблема заместника на началника на Морския щаб контраадмирал Ромео Берноти предлага да се увеличи водоизместимостта до 15 000 тона. По негово мнение три такива крайцера могат да се справят с шест „вашингтонски“, но италианското политическо ръководство не рискува да предприеме толкова явно нарушение на договора.

Проекта започва да се смалява, в частност броневия пояс е намален до 150 mm, корпуса става полубачен, което още повече влошава мореходността, а торпедните апарати са въобще изключени. Въпреки това, проблема с надвишаването на договорния лимит си остава. В крайна сметка италианската страна отива на откровено мошеничество – водоизместимостта на новите крайцери е официално обявена за равна на 10 000 тона, а реалната стойност се държи в тайна. Впрочем, фалшификацията става известна в чужбина още преди Втората световна война. През август 1936 г. на крайцера „Гориция“ става взрив на бензинни пари и той е принуден да влезе в Гибралтар и да се възползва от местен док. В резултат на това се изяснява, че водоизместимостта на крайцера е като минимум с 1000 тона повече от официално обявената, но по неизвестни причини британците не заявяват протест.

Любопитно е, че по време на строителството им новите кораби, също както и типа „Тренто“, се числят като леки крайцери (Incrociatori Leggeri), но поради много големите разлики спрямо предшествениците са преведени в класа на броненосните крайцери (Incrociatori Corazzato). Едва с приемането на международната класификация през 1930 г. типовете „Тренто“ и „Зара“ са преведени в класа на тежките крайцери (Incrociatori Pesanti).

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Главна енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка включва в себе си осем водотръбни триколекторни котела „Торникрофт“ (на „Фиуме“ – котлите са „Яроу“) с паропрегреватели и два редуктора, две парни турбини на Парсънс произвеждани от концерна ОТО (на „Фиуме“ – „Яроу“). Две турбини (за високо и ниско налягане), редуктор, упорен лагер, главен и спомагателен кондензатори съставляват турбозъбчатия агрегат.

Работното налягане на парата е 25 atm, температурата ѝ – 360°С.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

Зара – заложен на 4 юли 1929 г., спуснат на 27 април 1930 г., влиза в строй на 20 октомври 1931 г.

Фиуме – заложен на 29 април 1929 г., спуснат на 27 април 1930 г., влиза в строй на 23 ноември 1931 г.

Гориция – заложен на 17 март 1930 г., спуснат на 28 декември 1930 г., влиза в строй на 23 декември 1931 г.

Пола – заложен на 17 март 1930 г., спуснат на 5 декември 1931 г., влиза в строй на 21 декември 1932 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са към юни 1940 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В., Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 5-69919-130-5.
  • Патянин С.В.. Суперкрейсера Муссолини. Если бы не адмиралы!. ISBN 978-5-699-50944-7.
  • Трубицын С. Б.. Тяжёлые крейсера Италии (1927 – 1945 гг.).
  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  • Whitley M. J.. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 1-85409-225-1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Зара““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.