Тежки крайцери тип „Йорк“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежки крайцери тип „Йорк“
York-class heavy cruisers
HMS York secured.jpg
Тежкият крайцер „Йорк“
Флаг Великобритания Великобритания
Клас и тип Тежки крайцери от типа „Йорк“
Производител Palmers Shipbuilding & Iron Company в Джароу и др, във Великобритания.
Живот
Заложен 16 май 1927 г.
Спуснат на вода 17 февруари 1928 г.
Влиза в строй 6 юни 1930 г.
Изведен от
експлоатация
потопени
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 164,6/175,3 m
Ширина 17,4 m
(„Ексетър“ – 17,7 m)
Газене 6,2 m
Задвижване 4 парни турбини Parsons;
8 парни водотръбни котли;
4 гребни винта;
80 000 к.с.
Скорост 32,25 възела
(59,73 km/h)
Водоизместимост 8534 t (стандартна)
10 668 t (пълна)
Броня пояс: 76 mm;
траверси: 89 mm;
палуба: 37 mm;
погреби: 76 – 111 mm
(„Ексетър“: 76 – 140 mm);
кули: 25 mm;
барбети: 25 mm;
Екипаж 628 души
Далечина на
плаване
10 000 морски мили при 14 възела ход
Въоръжение
Артилерия 3x2 203 mm;
Зенитна артилерия:
4×1 102 mm;
2x4 12,7 mm картечници
Самолети 1 хидроплан;
1 катапулт
(„Ексетър“ – 2 катапулта, 2 хидросамолета)
Торпеда 2x3 533 mm ТА[Коментари 1]
Тежки крайцери тип „Йорк“
York-class heavy cruisers
в Общомедия

Йорк (на английски: York) са тип тежки крайцери на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война. От проекта са построени 2 единици: „Йорк“ (на английски: HMS York) и „Ексетър“ (на английски: HMS Exeter).

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

След залагането на главния кораб на серията, която съгласно корабостроителната програма от 1925 г. се планира в седем единици, Адмиралтейството пла­нира началото на строежа на втория кораб от типа за 15 март 1928 г. в корабостроителницата в Девънпорт, третият и чет­въртият трябва да се заложат през 1929 г., и още две единици са включени в програмата за 1929 – 1930 година. Но поради ограничеността на морския бюджет и обхваналата ско­ро страните от западна Европа икономическа криза постройката на крайцерите „клас В“ се отлага от година на година. Докато Лондонския морски договор от 1930 г., приет в резултат на Лондонската конференция, и поставил лимит за общата водоизместимост в класа на тежките крайцери за всяка страна-участни­к в конференция, не слага край на строителството на крайцери с осемидюймова артилери­я в британския флот. С построяването на двата крайцера от типа „Йорк“ Великобритания изчерпва установеният ѝ лимит за обща водоизместимост по тежки крайцери и може вече да строи само леки крайцери.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият крайцер „Ексетър“ в Суматра, 1942 г.

Тежките крайцери от типа „Йорк“ са високобордни ко­раби с полубак и видима седловатост по краищата, два високи комина и две мачти. Глав­ния крайцер на серията до голяма степен съхранява архитек­турата на прототипа – тежките крайцери от типа „Каунти“ (на английски: County), макар да има редица външни отличия. Об­щи отличителни черти на „йорковете“ са:

Крайцерите са с рул полубалансирен типа с хидравлична трансмисия. Палубната настилка е дървен­а, от твърдото дърво растящо на остров Борнео.

Корпус[редактиране | редактиране на кода]

„Ексетър“ се различава от главния кораб по ширината на корпуса (по-широк е с 1 фут = 0,3048 m), нов тип надстройка (с куполовидна форма), липса на наклон на мачтите и комините, различно разположение на гротмачтата, броя хидросамолети и схемата на поместване на авиационното оборудване.

Стандартната водоизместимост по проект трябва да е 8400 дълги тона, но в процеса на построяването успяват да икономисат от нея, в резултат на което стандартната водоизместимост на „Йорк“ е 8250 д.т., пълната – 10350 д.т., а при „Ексетър“ – 8390 и 10490 д.т. По протежение на цялата дължина на корпуса крайцерите имат двойно дъно, а в района на погребите – тройно. Отсеците на двойното дъно се използват за съхранение на смазочни материали и прясна вода. Горивните цистерни също частично са поместени в междудънното пространство, ча­стично по бордовете. За намаляване люлеенето на крайцерите те имат бордови килове с дължина 68 метра. Набора на корпуса е осъществен по надлъжната схема, об­шивката на бордовете е нитована.

Корабите имат следните размерения: най-голяма дължина – 175,25 m, дължина между перпендикулярите – 164,59 m, ширина – 17,37 m („Йорк“), 17,68 m („Ексетър“), газене5,18…6,17 m

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Въоръжението на новите крайцери първоначално включва в себе си шест 203 mm и четири 102 mm оръдия, два едностволни автомата „Пом-Пом“ и над десет 7,69 mm картечници Люис. На „Йорк“ са използвани кулите Mark II, с които е планирано да се икономисат 20 тона в сравнение с Mark I, но икономия не се получава[1]. Пълната маса на въоръженията (с бронята на кулите) съставлява 1000 д. тона (12% от стандартната водоизместимост), стойността му е около трета от цялата стойно­ст на кораба.

Артилерията на главния ка­либър се състои от шест 203 mm оръдия Vickers BL MkVIII образец 1923 г. с дължина на ствола 50 калибра и маса 17,19 тона. Средната скорост­релност съставлява 3 – 4 изстрела в минута, максималната – пет. Куполните установки осигуряват на оръдията ъгъл на възвишение 70° за водене на огън както по надводни, така и по въздушни цели. Далечината на стрелба с 256 фунтовите (116,1 kg) снаряди при ъгъл на наводка 45° за тях е 26 670 m[2]. Зенитния огън от главния ка­либър се оказва неефективен поради ниската скорострелност на оръдията и малката скорост на хидрозадвижването на въртенето на кулите. Снарядните и за­рядните погреби на главния калибър са разположени непос­редствено при въртящата се част на кулата на едно ниво: снарядните погреби на всяка кула са по-бли­зо до оконечностите на кораба, а зарядните – в посока мидъла. Първоначално боезапаса за всяко оръдие се състои от 172 снаряда, основно, от полубронебойните тип СРВС, а също и 20 фугасни.

Като голямокалибрена зенитна артилерия се използват четиридюймовките (102 mm) Vickers QF MkV, приети на въоръжение преди Първата световна война. Първоначално то е предназначено само за стрелба по надводни цели, но към края Първата световна война са разработени и зенитните установки. Лафета е НА MklV, който има ъгли на възвишение от −5 до +80°. Дължина на ствола 45 калибра (4572 mm) и дължина на канала на ствола от 3803,02 mm. Оръдието се насочва по целта с електротрансмисия, има вертикален затвор, затварящ се полуавтоматично, и ръчно зареждане. Четири такива оръдия са монтирани на единични лафети тип НА MklV без щитове и са разположени по двойки от двете страни на носовия комин и малко пред нея, на платформата на главната зенитна артилерия. Масата на едно­стволната установка достига 6803 – 7183 kg. Като боезапас са използвани изстрели с маса 25,4 kg (маса на снаряда от 14,06 kg) и дължина 1127 mm. Началната скорост на полет на снаряда е 728 m/s, далечината на стрелба при ъгъл на възвишение от 44° е 15030 m, досегаемостта по височина е 8763 m, скорострелността им е 14 изстрела в минута. Боезапаса на всяко оръдие се състои от 200 снаряда.

Автоматичното зенитно въоръжение са двойка Vickers QF 2 pounder Mark II („пом-пом“), създадени от английските оръжейници през 1915 г. и приети на въоръжение от английския флот, които се намират непосредствено до носовия комин на индиви­дуални платформи, осигуряващи широк сектор на огъня. Съществен недостатък на тази модификация на „пом-пома“ е използването на текстилна патронна лента, което води до често заклинване и скъсване на снарядите. Вследствие на това, към началото на 30-те години този модел зенитен автомат вече не отговаря на изискванията, предявени към зенитните оръдия за близък бой и те са заменени с две четирицевни 12,7 mm картечници, Vickers .50.

В състава на автоматичното зенит­но въоръжение също влизат и до десетка 7,69 mm (0,303-дюймови) картечници система „Люис“. Масата на картечницата съставлява 26 фунта (11,8 kg). Охлаж­дането им е въздушно, а откатът пружинен. Пълнителните дискове се снаряжават с 47 патрона във всеки.

И, най-накрая, в състава на въоръжението и на двата крайцера влизат трифунтовите (47 mm) салютни оръдия Хочкис, създадени през 80-те години на XIX век във Франция и поставяни на големите кораби изключително за представителни цели.

Брониране[редактиране | редактиране на кода]

Бронирането на „йорковете“ пред­ставлява „кутиевидната“, прикриваща само жизнено важните части на ко­раба, бронезащита на крайцерите от типа „Каунти“, усилена с поставянето на бордови пояс и удебеляване на хоризонталната броня. Бронирането е изпълнено от плочи от нецементираната хомогенна стомана NT, а също и от високоякостната корабостроителна стомана Дюкол.

Късият брониран пояс от плочи с височина 4 метра и дебелина 76 mm, които са закрепени с болтове, за­щитава машинно-котелните отделения (МКО) по цялата им дължина. При нормална водоизместимост той е над водолинията на 1,2 m. Траверсите са еднаква дебелина – 89 mm.

Бронята на стените на артилерий­ските кули, а също и техните барбети е дебела 25 mm; броневите траверси на предните и задните погреби на издигнатата кула „В“ е 76 mm; бордовите траверси на погребите на всички кули на ГК са 111 mm;

Има и двойни бордове в района на МКО.

Главна енергетична установка[редактиране | редактиране на кода]

Главната енергетична установка включва в себе си осем триколекторни Адмиралтейски котела и четири едностъпкови редуктора, четири комплекта парни турбини Парсънс, работещи на четирите греб­ни вала. Турбозъбчатите агрегати (ТЗА) се състоят от турбини ниско (ТНН) и високо налягане (ТВН) и имат обороти (при номинална мощност): 3000 rpm на вала на турбините високо налягане, 2100 rpm на вал за турбините ниско­ налягане. Масата на енергетичната установка съставлява 1630 тона. Турбините за заден ход са монтирани на изхода на камерите на ТНН, а турбините за крайцерския ход – след камерите на ТВН.

Работното налягане на парата е 21,2 kgf/cm2 (20,5 atm), температурата ѝ – 329°C (625°F).

Проектната максимална скорост на хода се очаква да бъде 32,5 – 33 възела – с един възел повече, отколкото при „графствата“[3]. Но това не случва реално. И макар „Йорк“ и да показва по време на ходовите изпитания нелоша скорост, неговия „паспортен показател“ за максимална скорост се ока­зва почти същият, както и при „графствата“ последни серии – 32,3 възела. По-широкият „Ексетър“ развива само 32 възела.

Независимо от значителното, в сравнение с „графствата“, намаляване на запаса гориво от 3100 до 1900 д.т., далечината на плаване на „йорковете“ си остава голяма: при плаване на икономичен ход 11 – 14 възела тя е 10 000 морски мили.

Служба[редактиране | редактиране на кода]

  • HMS York (1928) – заложен на 16 май 1927, спуснат на вода на 17 юли 1928, влиза в строй на 1 май 1930. На 26 март 1941 получава тежки повреди в резултат на специалната операция на Кралските ВМС на Италия в залива Суда (Крит), след което, в периода до 22 май 1941 е окончателно изваден от строя от силите на Луфтвафе.
„Ексетър“ под японска бомбардировка (фотографията вероятно е направена в момента на преминаването на Гаспарския пролив между островите Банка и Белитунг 14—15 февруари 1942).

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Британските крайцери с намалена водоизместимост и осемидюймови оръдия са поръчани след завоя на британската корабостроителна политика, в посока намаляване на разходите в програмите за развитие на флота.

Появата на малките тежки крайцери във флотите е обусловено от съвършено различни причини, недостатъчната им защита е очевидна (крайцерите от типа „Йорк“ понякога даже се определят като „полутежки“ – на английски: Light heavyweight)[4], тяхното брониране не ги защитава от преки попадения на осемидюймови снаряди и всички мъници губят при съпоставянето им с пълноценните „вашингтонски“ крайцери. „Ексетър“ няма късмет и той в бой се стреща със „супертежките“ (на английски: Super heavyweight – крайцери в нарушение на договора построени с надвишаваща стандарта водоизместимост) – японските крайцери от типа „Миоко“ (в последния за него бой той сам се бие срещу четирима) с предсказуем резултат.

Тези кораби са сравнявани:

  • с корабите-прототипи – това са крайцерите от типа „Каунти“: 3-та (типа „Норфолк“) и 1-ва се­рия (типа „Кент“).
    Един от крайцерите на последния тип (типа „Кент“) – „Къмбърланд“, преминава основна модернизация в 1935 – 1936 г., и влиза заедно с крайцера „Ексетър“ в състава на ескадрата на Хенри Харууд, но е изпратен от комодора на разузнавателно патрулиране, иначе при така сложилите се обстоятелства би могъл да стане участник в боя при Ла Плата[5]. Ако „вашингтонските черупки“ построени около техните осемидюймови оръдия, отстъпват на „Йорк“. „Каунти“, които са преминали модернизация, в това число и „Къмбърланд“, получават по-солидно, отколкото „йорковете“, бордово брониране (външния пояс е с дебелина 76 – 114 mm) и усилено локално такова. И наличието на две допълнителни 203 mm ствола при „вашингтонеца“ би било прекрасна подкрепа в боя. Но хоризонталната броня на британските тежки крайцери представлява съвършено незначителна преграда за 11-дюймовите бронебойни снаряди на противника.
  • с корабите-противници – германския „джобен“ линкор „Адмирал граф Шпее“ и японските тежки крайцери от типа „Миоко“[5].

Японските 200 mm оръдия, стоящи на крайцерите от типа „Миоко“ по много отстъпват на английските осемидюймови Mk. VIII, този недостатък японците отстраняват едва 1936 – 1940 г. с поставянето на по-мощните 203 mm оръдия, и към превъзходството в защита и скорост се добавя и превъзходство в нападението. След това, и не без основания, японските крайцери са считани за най-силните в своя клас, макар и за кратко. Немските кораби, които немците класифицират като „броненосци“ (а в края на 1939 г. са преведени в разряда на тежките крайцери), са ограничени само по водоизместимост, и са предназначени за действия по комуникациите и, имайки огромна далечина на плаване, достатъчна скорост на хода, за да избягат на всеки линкор построен до 1933 г., и много по-голям, отколкото на крайцерите, калибър на главната артилерия, превъзхождат по огнева мощ всички тежки крайцери, поставяйки под съмнение самото съществуване на този клас, призван да защитава тези същите комуникации;[5].

Тактико-технически елементи на сравняваните тежки крайцери[Коментари 2]
Япония ЯпонияМиоко[6] Великобритания Великобритания „Съфолк“[7] Германия ГерманияАдмирал граф Шпее Франция Франция „Дюкен“[8] Италия Италия „Тренто“[9]
Година на спускане на вода/модернизация 1929 / 1939 1926 / 1936 1934 1925 / 1934 1927
Водоизместимост, стандартна/пълна, t[Коментари 3] 10 980 / 14 194
(12 342 / 15 933)
9906 / 13 614
(10 800 / 13 968)
12 100 / 16 200 10 000 / 12 200 10 344 / 13 344
Силова установка, к.с. 130 000 80 000 56 800 120 000 150 000
Максимална скорост, възела 35,5 (33,3) 31,5 28,0 33,75 36
Далечина на плаване, мили на скорости, възела 7000 (14) 8000 (10) 19 000 (10) 4500 (15) 4160 (16)
Артилерия на главния калибър 5×2 – 200 mm/50 тип 3-та година № 1
(5×2 – 203 mm/50)
4×2 – 203 mm/50 Mk. VIII 2×3 – 283 mm/50
8×1 – 150 mm/55
4×2 – 203 mm/50 Mod 24 4×2 – 203 mm/50 Mod. 24
Универсална артилерия 6×1 – 120 mm/45 тип 3 (4×2 127 mm/40) 4×1 – 102 mm/45 Mk. V (4×2) 3×2 – 105 mm/65 8×1 – 76 mm/60 Mod 22 6×2 – 100 mm/47 Mod. 24
Торпедно въоръжение 4×3 – 610 mm ТА 2×4 – 533 mm ТА 2×4 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 4×2 – 533 mm ТА
Авиогрупа 1 катапулт, 2 хидросамолета
1 катапулт, 2 хидросамолета 1 катапулт, 2 хидросамолета 1 катапулт, 2 хидросамолета
Брониране, mm борд– 102,
палуба32…35 (35 + 32…35),
кули – 25,
ПТП – 58
борд – 25 (114),
палуба – 32,
кули – 25
борд – 100,
палуба – 40,
кули – 170
палуба – 30,
башни – 30,
кули – 100
борд – 70,
палуба – 20…50,
кули – 100,
рубка40…100
Екипаж 764 685 1150 605 723
Сравнителни ТТХ на типа „Йорк“ и неговите чуждестранни аналози[5]
Основни елементи Аржентина АржентинаВейнтисинко де Майо[10][11] Съюз на Съветските Социалистически Републики СССР 26-бис[12][Коментари 4] Япония ЯпонияФурутака[13][Коментари 5] Япония ЯпонияАоба[14][Коментари 6] Великобритания Великобритания „Йорк“[15][Коментари 7]
Водоизметимост, стандартна/пълна, t 6800 / 9000 8048 / 9575 – 9882 8700 / 11 273 – 11 275 9088 / 11 660 8250 – 8390 / 10 350 – 10 490
Силова установка, к.с. 85 000 110 000 103 400 110 000 80 000
Максимална скорост, възела 32 35 33 33 32 – 32,25
Далечина на плаване, мили на скорост, възела 8030 (14) 4880 (17,8) 7900 (14) 8223 (14) 10 000 (14)
Артилерия на главния калибър 3×2 – 190 mm 3×3 – 180 mm 3×2 – 203 mm[Коментари 8] 3×2 – 203 mm[Коментари 9] 3×2 – 203 mm
Универсална артилерия 6×2 – 102 mm 6×1 – 100 mm 4×1 – 120 mm[Коментари 10] 4×1 – 120 mm[Коментари 11] 4×1 – 102 mm
Лека зенитна артилерия 6×1 – 40 mm/39 9×1 – 45 mm/46,
4×1 – 12,7 mm
4×2 – 25 mm,
2×2 – 13,2 mm
4×2 – 25 mm,
2×2 – 13,2 mm
4×1 – 40 mm/39,
2×4 – 12,7 mm
Торпедно въоръжение 2×3 – 533 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА 2×4 – 610 mm ТА 2×4 – 610 mm ТА 2×3 – 533 mm ТА
Брониране, mm пояс – 70,
палуба – 25,
кули – 50,
рубка – 65
пояс – 70,
палуба – 50,
кули – 70,
рубка – 150
пояс – 76,
палуба – 32…35,
кули – 25
пояс – 76,
палуба – 32…35,
кули – 25
пояс – 76,
палуба – 37,
кули – 25,
погреби76…140
Екипаж, души 780 897 639 657 628

„Йорковете“ изглеждат малко по-удачни, отколкото тази компания, бидейки най-балансирани, макар по някои параметри да им отстъпват.

Коментари[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всички данни са приведени по състояние към 1939 г.
  2. В скобите – след модернизации.
  3. За американските и британските кораби дъгите тонове са преизчислени в метрични.
  4. Главен кораб.
  5. Всички данни са към декември 1941 г.
  6. Всички данни са към декември 1941 г.
  7. Всички данни са към септември 1939 г.
  8. Преди модернизацията носят по 6×1 200 mm оръдия в еднооръдейни кули.
  9. Преди модернизацията носят по 3×2 200 mm оръдия в двуоръдейни кули.
  10. Преди модернизацията носят по 4×1 76 mm оръдия.
  11. Преди модернизацията носят по 4×1 76 mm орудия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Marriott, p. 35.
  2. NavWeaps.com, British 8"/50 (20.3 cm) Mark VIII
  3. Marriott, p. 29, p. 35.
  4. Александр Донец Тяжелые крейсера типа „York“
  5. а б в г д Донец А. И., 2003
  6. Лакруа и Уэллс, 1997, p. 808 – 810
  7. Conway ATWFS 1922 – 1946, 26
  8. Conway ATWFS 1922 – 1946, 263
  9. Conway ATWFS 1922 – 1946, 291
  10. Патянин С. В., Дашьян А. В., Балакин К. С. и др.. Все крейсера Второй мировой. 29 с.. ISBN 5-699-19130-5.
  11. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. ISBN 0-83170-303-2.
  12. Патянин С. В., Дашьян А. В., Балакин К. С. и др.. Все крейсера Второй мировой. 313 с..
  13. Патянин С. В., Дашьян А. В., Балакин К. С. и др.. Все крейсера Второй мировой. 437 с..
  14. Патянин С. В., Дашьян А. В., Балакин К. С. и др.. Все крейсера Второй мировой. 441 с..
  15. Патянин С. В., Дашьян А. В., Балакин К. С. и др.. Все крейсера Второй мировой. 74 с..

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Донец А. И.. Тяжелые крейсера типа „York“. 84 с.. ISBN 5-7042-1157-7.
  • Ненахов Ю. Ю.. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. ISBN 978-985-13-8619-8.
  • Патянин С. В. Дашьян А. В. и др.. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники. ISBN 978-5-699-19130-7.
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1945.
  • M. J. Whitley. Cruisers of World War Two. An international encyclopedia. ISBN 978-1557501417.
  • Smith P.C. Dominy J.R. Cruisers in Action 1939 – 1945. ISBN 978-0718302184.
  • Eric Lacroix, Linton Wells II. Japanese cruisers of the Pacific war. 882 с.. ISBN 1-86176-058-2.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тяжёлые крейсера типа „Йорк““ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.