Тежък остър респираторен синдром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тежък остър респираторен синдром
Електронна микрография на коронавирусен вирион на SARS
Електронна микрография на коронавирусен вирион на SARS
Синоними SARS
Специалност инфекциозни болести
Честота на заболеваемост 8098 случая
Смъртност 9,5% (всички държави)
Класификация и външни ресурси
МКБ-10 U04
МКБ-9 079.82
База данни
eMedicine
med/3662
Мед. рубрики MeSH D045169
Тежък остър респираторен синдром в Общомедия

Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС) (на английски: Severe acute respiratory syndrome, SARS) е вирусно дихателно заболяване със зоонотичен произход, което се причинява от ТОРС коронавируса (SARS-CoV). Между ноември 2002 г. и юли 2003 г. избухва епидемия от тежък остър респираторен синдром в южните части на Китай, която води до заразяването на 8098 души, от които 775 души в 17 държави загиват (9,6% леталност),[1] като повечето случаи са в Китай и Хонконг.[2] В края на 2017 г. китайските учени проследяват вируса чрез цивети до пещерните Подковоносови прилепи, живеещи в провинция Юнан.[3] Няма докладвани случаи на SARS по света след 2004 г.[4] Все пак, сродният вирус SARS-CoV-2 става причината за глобалната пандемия от коронавирус през 2019 – 2020 г.[5]

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Първоначални симптоми са подобни на тези на грипа – температура, болки в мускулите, отпадналост, кашлица, възпалено гърло и други. Единственият отличителен симптом е температура над 38 °C. SARS може да доведе до недостиг на въздух и да прерасне в пневмония, била тя директно вирусна или вторична бактериална.

Средният инкубационен период на SARS е от 4 до 6 дни, макар в редки случаи може да е до 1 ден или до 14 дни.[6]

Предаване[редактиране | редактиране на кода]

Основният начин на предаване на инфекцията е досег на лигавица с капчици преносители във въздуха. И докато диарията често съпътства заболяването, ролята ѝ в предаването на заразата е малка.[6]

Превенция[редактиране | редактиране на кода]

За SARS няма ваксина. Клиничната изолация и карантината са най-ефективните мерки за предотвратяване на разпространението на инфекцията. Други превантивни мерки включват:

  • Миене на ръцете;
  • Дезинфекция на повърхности;
  • Избягване на контакт с телесни течности;
  • Миене на личните вещи на болен от SARS с гореща сапунена вода;
  • Себеизолиране за възможно най-дълго време.

Създадени са множество публични здравни интервенции. На летищата е въведен скрининг процес за наблюдение на въздушните пътувания до и от засегнатите страни.[7]

SARS е най-заразен при тежко болните пациенти, което обикновено настъпва през втората седмица от болестта. Този забавен инфекциозен период означава, че карантината е високо ефективна – хората, които са се изолирали преди петия ден на болестта си, рядко я предават на други.[6]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Тъй като SARS е вирусно заболяване, антибиотиците нямат пряк ефект, но могат да се използват срещу вторични бактериални инфекции. Лечението на SARS като цяло е поддържащо, с антипиретици, подаване на кислород и командно дишане, в случай на нужда. Използват се противовирусни препарати.

Хората, заразени със SARS, следва да бъдат изолирани, за предпочитане в стаи с отрицателно налягане и с пълна бариера между тях и тези, които се грижат за тях. В някои случаи, проветряването чрез отваряне на врати и прозорци спомага за намаляването на вирусните частици в стаята.[8]

В някои случаи, тежки щети вследствие на заразата могат да се предизвикат от собствената имунна система на човек.[9]

Към 2020 г. няма лек или ефективна ваксина срещу SARS, която да е едновременно безопасна и ефективна при хората.[10][11] Идентифицирането и разработката на нови ваксини и лекарства срещу SARS е приоритетна област за правителствата и службите за здравеопазване по света.[12][13][14]

Прогноза[редактиране | редактиране на кода]

Няколко доклада от Китай сочат, че някои възстановили се от SARS пациенти след това страдат от тежки и дълготрайни усложнения. Те най-често биват белодробна фиброза, остеопороза и асептична некроза, които понякога водят до пълна загуба на работоспособността. В резултат от процедури по карантина, някои от възстановилите се пациенти развиват посттравматичен стрес или голямо депресивно разстройство.[15][16]

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Тежкият остър респираторен синдром е относително рядко заболяване. Към края на епидемията през юни 2003 г. от него са записани 8422 случая със смъртност от 11%,[17] като тази смъртност варира от 0% до 50%, в зависимост от възрастта на пациента.[6] Смъртността при пациенти под 24-годишна възраст е по-малко от 1%, докато при тези над 65-годишна възраст смъртността е над 55%.[18]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Smith, Richard D.. Responding to global infectious disease outbreaks: Lessons from SARS on the role of risk perception, communication and management. // Social Science & Medicine 63 (12). 2006. DOI:10.1016/j.socscimed.2006.08.004. с. 3113 – 3123.
  2. Summary of probable SARS cases with onset of illness from 1 November 2002 to 31 July 2003. // World Health Organization (WHO). Посетен на 31 октомври 2008.
  3. McKie, Robin. Scientists trace 2002 Sars virus to colony of cave-dwelling bats in China. // The Guardian. 10 декември 2017. Посетен на 10 декември 2017.
  4. SARS (severe acute respiratory syndrome). // NHS Choices. UK National Health Service, 3 октомври 2014. Посетен на 8 март 2016.
  5. Myth busters. // WHO.int. World Health Organization, 2019. Посетен на 15 март 2020.
  6. а б в г World Health Organization. Consensus document on the epidemiology of severe acute respiratory syndrome (SARS). // {{{journal}}}. 2003.
  7. SARS (severe acute respiratory syndrome). // 19 октомври 2017. Посетен на 1 декември 2017.
  8. Nakashima, Ellen. Vietnam Took Lead In Containing SARS. // Washington Post. 5 май 2003.
  9. Perlman, Stanley и др. Immunopathogenesis of coronavirus infections: Implications for SARS. // Nature Reviews Immunology 5 (12). 2005. DOI:10.1038/nri1732. с. 917 – 27.
  10. Jiang, Shibo и др. Development of SARS vaccines and therapeutics is still needed. // Future Virology 8 (1). 2013. DOI:10.2217/fvl.12.126. с. 1 – 2.
  11. SARS (severe acute respiratory syndrome). // 19 октомври 2017. Посетен на 31 януари 2020.
  12. Greenough, Thomas C и др. Development and Characterization of a Severe Acute Respiratory Syndrome–Associated Coronavirus–Neutralizing Human Monoclonal Antibody That Provides Effective Immunoprophylaxis in Mice. // The Journal of Infectious Diseases 191 (4). 2005. DOI:10.1086/427242. с. 507 – 14.
  13. Tripp, Ralph A и др. Monoclonal antibodies to SARS-associated coronavirus (SARS-CoV): Identification of neutralizing and antibodies reactive to S, N, M and E viral proteins. // Journal of Virological Methods 128 (1 – 2). 2005. DOI:10.1016/j.jviromet.2005.03.021. с. 21 – 8.
  14. Roberts, Anjeanette и др. Therapy with a Severe Acute Respiratory Syndrome–Associated Coronavirus–Neutralizing Human Monoclonal Antibody Reduces Disease Severity and Viral Burden in Golden Syrian Hamsters. // The Journal of Infectious Diseases 193 (5). 2006. DOI:10.1086/500143. с. 685 – 92.
  15. Hawryluck, Laura и др. SARS Control and Psychological Effects of Quarantine, Toronto, Canada. // Emerging Infectious Diseases 10 (7). 2004. DOI:10.3201/eid1007.030703. с. 1206 – 1212.
  16. Ma Jinyu. (Silence of the Post-SARS Patients). // Southern People Weekly, 15 юли 2009. Посетен на 3 август 2013.
  17. Chan-Yeung, M и др. SARS: epidemiology. // Respirology (Carlton, Vic.) 8 Suppl. ноември 2003. DOI:10.1046/j.1440-1843.2003.00518.x. с. S9–14.
  18. Monaghan, Karen J.. SARS: Down But Still a Threat. National Academies Press (US), 2004.