Текето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Текето
Общи данни
Население416 души[1] (15 декември 2023 г.)
128 души/km²
Землище3,252 km²
Надм. височина287 m
Пощ. код6370
Тел. код03700
МПС кодХ
ЕКАТТЕ72182
Администрация
ДържаваБългария
ОбластХасково
Община
   кмет
Хасково
Станислав Дечев
(ГЕРБ; 2019)
Текето в Общомедия

Текето е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Тюрбето на Осман баба отзад с входа на текето отпред и хотел „Джем“ отляво над пътя

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 14 км от Хасково по пътя за град Кърджали, в непосредствена близост до село Тракиец.

История[редактиране | редактиране на кода]

В миналото селото се нарича Отман баба текеси, по името на разположеното в него Осман баба текеалевийско бекташко теке (обител на дервиши) с тюрбето (мавзолей) на Осман (Отман) баба. През 1934 година това име е променено на Текето.

През 1985 година село Текето има 371 жители.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[3][4]

Година на
преброяване
Численост
193458
194663
195667
1965140
1975329
1985371
1992459
2001488
2011463
2021393

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[5]

Численост Дял (в %)
Общо 463 100,00
Българи 4 0,86
Турци 431 93,08
Цигани 23 0,00
Други 0 0,00
Не се самоопределят 5 1,07
Не отговорили 0 0,00

Религии[редактиране | редактиране на кода]

В селото живеят само мюслюмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Целодневна детска градина

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Кланица
Тюрбе на Отман баба

В село Текето се намира тюрбе, в което е разположен гробът на алевийския светец Осман баба (1389 – 1478). То е издигнато около 1507 година, при управлението на султан Баязид II (1481-1512). Тюрбето представлява седмоъгълна каменна сграда с правоъгълно преддверие. Има височина 11 м и диаметър на купола 7,2 м и е изградена от квадри (обработени предварително блокове) от бял пясъчник, с мраморен портал. Според Евлия Челеби през ХVІІ век тюрбето е в центъра на по-голям култов комплекс (теке), който днес не е запазен.

През 1970 година е обявено за паметник на културата от местно значение, а през 1976 година е реставрирано. През 1993 година вътрешността на тюрбето е украсена със стенописни сцени, рисувани от Александър Терзиев, любител-художник от Хасково.[6]

Други забележителности

Източно от тюрбето на Отман баба е разположено по-малко тюрбе с 2 символични гроба на Хасан и Юсеин, чиято каменна сграда е построена през 20 век.[6]

На 6 май 2006 година в селото са направени първите копки на хотел „Джем“ от лидера на партия ДПС Ахмед Доган. През май 2007 година хотелът е официално открит.

Между двете тюрбета има Дървета за пожелния. Хората, които отиват на тюрбето, не пропускат да си пожелаят нещо. Вярва се, че ако оставиш нещо лично по дървото (било то само косъм от косата) и си пожелаеш нещо, и то ще се сбъдне.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ястието кюнефе

На празника на светеца Отман баба край текето се организира традиционното мае (вид събор). Но в с. Текето идват и поклонници от цял свят да се молят и правят курбан за здраве, за сбъднати пожелания, преживени щастливи мигове или за пречистване от отминали лоши случаи. На курбана се канят приятели, роднини, съседи, случайно дошли на святото място, и други хора. Традицията е нищо да не се взима от святото място, а само да се донася. Всички дарове остават за текето. Затова и гробът на Отман баба в централната зала на текето е винаги отрупан с дарове.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Предимно турска: баклава, катми, мекици, баница с пилешко, имамбаялдъ, пиде, кюнефе и т.н.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Мичев, Николай и Петър Коледаров. Речник на селищните имена в България 1878-1987, София 1989, с. 265
  3. „Справка за населението на село Текето, община Хасково, област Хасково, НСИ“ // webcitation.org. Архивиран от оригинала на 2022-06-13. Посетен на 17 септември 2020.
  4. „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
  5. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
  6. а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 41-47, 161-163.