Телеграма на Цимерман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Телеграма Цимерман)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Телеграмата във вида си, в който е била изпратена от Вашингтон на германския посланик в Мексико.
Териториални отстъпки, обещани на Мексико с Телеграмата на Цимерман (в светлозелено).

Телеграмата на Цимерман (на немски: Zimmermann-Depesche) е вътрешен документ на външното министерство на Германия от януари 1917 година, който предлага военен съюз с Мексико, в случай на влизане на Съединените щати в Първата световна война. Тя предвижда предоставянето на Тексас, Аризона и Ню Мексико на Мексико, в случай че САЩ влезе във войната.

Телеграмата е заловена от разузнаването на Великобритания и нейното публикуване предизвиква шумен скандал в Съединените щати, особено след като германският външен министър Артур Цимерман признава нейната автентичност, който допринася за американската намеса във войната.[1] Дешифрирането на телеграма се счита за най-големия разузнавателен успех на Великобритания през Първата световна война,[2] както и един от първите случаи, когато радиоелектронното разузнаване е повлияло на световните събития.[3]

Мексиканският президент Венустиано Каранса назначава военна комисия, която да оцени приложимостта на завземането на бившите мексикански територии, предложено от Германия.[4] Генералите му заключват, че такъв ход би бил нежелателен, тъй като Мексико е в състояние на гражданска война, американската армия е по-голяма, а асимилирането на англоговорещото население би било трудоемка задача.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Andrew, Christopher (1996). For The President's Eyes Only. Harper Collins. ISBN 0-00-638071-9. p. 42.
  2. Why was the Zimmerman Telegram so important?. // BBC. 17 януари 2017. Посетен на 17 януари 2017.
  3. The telegram that brought America into the First World War. // BBC History Magazine. 17 януари 2017. Посетен на 17 януари 2017.
  4. Katz, Friedrich. The Secret War in Mexico: Europe, the United States, and the Mexican Revolution. 1981. с. 364.