Телекомуникационна мрежа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пример за свързване на мрежови възли в дървовидна телекомуникационна мрежа.

Телекомуникационната мрежа или далекосъобщителната мрежа е съвкупност от терминали, комуникационни канали и мрежови възли, които съвкупно осигуряват телекомуникация чрез предаване и приемане на сигнали. Технически връзката може да използва различен вид преносна среда, както и различни помощни методи: комутация на канали или пакети, модулация и демодулация и др. Всяко крайно устройство трябва да притежава уникален мрежов адрес, за да може пакетите да бъдат насочвани към правилния абонат. Наборът от адреси образува адресно пространство.

Телекомуникационните връзки свързват отделните възли в едно и сами по себе си са надстроени върху трансмисионна мрежа, която физически предава съобщението през връзката.

Примери за телекомуникационни мрежи:

Съобщения и протоколи[редактиране | редактиране на кода]

Съобщенията се генерират от изпращащото устройство, преминават през мрежата от връзки и възли и пристигат в желаното приемащо устройство. Междинните възли имат за задача да държат и управляват съобщенията и да ги насочат към правилната връзка към тяхната крайна дестинация. Изборът на най-добрият възможен път се нарича маршрутизация и се основава на определени правила, използвайки протоколи и адреси – маршрутизаторите са устройствата, извършващи тези решения.

Съобщенията се състоят от част за сигнализиране и контрол и преносима част на съдържанието. Контролната част съдържа инструкции за възлите и начина на маршрутизация. През годините са разработени голям брой протоколи, които конкретизират и характеризират как всеки различен тип телекомуникационна мрежа поддържа и управлява сигнализирането и съдържанието по ефективен начин.

Компоненти[редактиране | редактиране на кода]

Всички телекомуникационни мрежи съдържат пет основни компонента: крайни устройства, телекомуникационни процесори, телекомуникационни канали, компютри и телекомуникационен софтуер, осъществяващ контрол над мрежата[1].

  • Крайните устройства са в началото и края на всеки обмен на съобщения. Всяко устройство, предназначено да генерира или приема данни в някаква форма, може да се класифицира като крайно устройство[1]
  • Телекомуникационни процесори спомагат за обмена на данни като предоставят разнообразни контролни функции (например преобразуват аналоговите сигнали в цифрови)[1]
  • Телекомуникационните канали могат да се създадат в разнообразна преносна среда: проводник на електричество, радиовълни, оптични или други способи, като най-популярни са медните проводници и коаксиалните кабели. Все по-популярни стават оптичните кабели[1]
  • В съвременния свят основна роля в управлението на обмена на данни играят компютрите, като използват специализиран телекомуникационен софтуер[1]

В миналото телекомуникационните мрежи не са включвали компютри, но в края на XX век техните центрове за управление са вече напълно компютризирани и дори на места биват заместени от компютърни мрежи.

Мрежова структура[редактиране | редактиране на кода]

Концептуално всяка телекомуникационна мрежа съдържа три слоя, позволяващи на еднородни и нееднородни системи (използващи или едни и същи протоколи и операционни системи, или различни) да комуникират безпроблемно помежду си:

  • контролен слой на английски: control plane пренася контролната информация (известен и като сигнален слой (signalling).
  • слой данни или потребителски слой (съответно data plane или user plane) пренася потребителската информация.
  • управляващ слой (management plane) осъществява административните операции по управлението на мрежата network management.

В България[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за електронните съобщения (в България е възприет терминът електронна съобщителна мрежа): това е съвкупност от преносни съоръжения и (при необходимост) оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, които служат за пренос на сигнали. Преносът се осъществява посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителните мрежи (доколкото се използват за пренос на сигнали), мрежите за радио- и телевизионно разпръскване и кабелните мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация [2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д O'Brien, J. A. & Marakas, G. M. (2008). Management Information Systems. New York: McGraw-Hill Irwin. (англ.)
  2. Закон за електронните съобщения, Допълнителни разпоредби пар. 1 т. 15
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Telecommunications network“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.