Далекосъобщения
| Далекосъобщения | |
|---|---|
 |
|
| КИД-2008 | |
 J. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения |
|
 61. Далекосъобщения |
|
| Далекосъобщения в Общомедия |
Далекосъобщенията,[1] наричани също телекомуникации или електронни съобщения,[2] са предаването с цел комуникация на сигнали, знаци, думи, текстове, съобщения, образи и звуци, или информация от всякакъв вид чрез жична, кабелна, радио, оптична или базирана на електромагнетизъм система.[3]
Далекосъобщенията са отрасъл на икономиката, част от сектора за създаване и разпространение на информация и творчески продукти и далекосъобщения, включващ преноса на информация – телефония, интернет, радио и телевизионни програми и други – чрез кабелни и безжични мрежи и пряко свързаните с това дейности, като експлоатацията и поддръжката на съоръжения от тези мрежи.[1]
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
В по-ранните години от човешката история далекосъобщенията се състоят в употребата на визуални (като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи) или аудио (звукови) сигнали и съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания. В съвременността телекомуникациите са съвкупност от технологии, използвани за предаване на информация на разстояние, основани на използването на електричество и електроника.
Голяма част от техниката остава скрита за обикновените потребители и често работата на телекомуникационния системен инженер е непонятна за обикновените хора. Често пренебрегвана е и логическата организация на предаване на информацията чрез глобалните телекомуникационни мрежи, а тя е едно от най-сложните творения на човека. Към началото на 21 век най-известните телекомуникационни технологии включват: телеграфни мрежи, телефонни мрежи, цифрови и аналогови радио и телевизионни мрежи (вкл. радиорелейни линии), компютърни мрежи (вкл. Интернет), сателитни комуникационни и навигационни системи, оптичновлакнеста комуникация и техните асоциирани електронни елементи. С тях се осъществяват фиксирана и мобилна телефония, радиоразпръскване на телевизионни и радио предавания, системи за охрана, пожароизвестяване и видеонаблюдение, контрол на достъпа, както и много други телекомуникационни услуги.
Типове[редактиране | редактиране на кода]
Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:
| Етимология |
| Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.[4][5] |
- Преносна среда
- Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
- Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)
Елементи[редактиране | редактиране на кода]
Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:
- Предавател
- Преносна среда и телекомуникационна мрежа
- Приемник
В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).
Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.
Вид на трансмисията[редактиране | редактиране на кода]
Според броя на приемниците се прави следното разграничение на видовете свързване:
- точка към точка (един предавател – един приемник (на английски: point-to-point))
- телефонен разговор
- точка към много точки[6] (един предавател – точно определен брой приемници (на английски: point-to-multipoint))
- конферентен разговор
- радиоразпръскване (един предавател – неопределен брой приемници (на английски: broadcast))
- незащитено радиопредаване (всеки може да приема)
Трънкинг[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг – процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.
Доставчици[редактиране | редактиране на кода]
Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:
- Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
- Мобилни оператори
- Интернет доставчици
- Кабелни телевизии
- Съкращения в телекомуникациите
В България[редактиране | редактиране на кода]
В края на 20 век в България се използва терминът „далекосъобщения“, но от 2007 г. е в сила Закон за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с „пренасяне, излъчване, предаване и приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда“[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ec.europa.eu
- ↑ а б Закон за електронните съобщения. // Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Article 1.3. // Регламент за радиосвързване (ITU Radio Regulations). Международен съюз по далекосъобщения, 2012.
- ↑ ((en)) Онлайн етимологичен речник: telecommunication, tele-, communication-
- ↑ ((en)) Jean-Marie Dilhac, From tele-communicare to Telecommunications, 2004.
- ↑ КРС обявява два търга за лицензии „точка към много точки“. // investor.bg, 25 юли 2005. Посетен на 15 август 2017.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Антони Славински, Телекомуникации, Университетски речник на Нов български университет
|