Далекосъобщения
| Далекосъобщения | |
|---|---|
 | |
| КИД-2008 | |
 J. Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения | |
 61. Далекосъобщения | |
| Далекосъобщения в Общомедия |
Далекосъобщенията,[1] наричани също телекомуникации или електронни съобщения,[2] са преносът, излъчването и предаването с цел комуникация и в Интернет обмен на информация, чрез използването на сигнали, текстови и семиотични знаци, думи, изречения, текстове, семантично самостоятелни съобщения, също така образи и звуци, или информация от различен тип чрез жична, кабелна, радио, сателитна, оптична или базирана на електромагнетизъм система.[3]
Далекосъобщенията са отрасъл на икономиката, част от сектора за създаване и разпространение на съобщения, информация и творчески произведения, продукти, и далекосъобщения, включващ преноса на СМС съобщения и информация – телефония, интернет, радио и телевизионни програми и други – чрез кабелни и безжични мрежи и пряко свързаните с това дейности, като изграждането, поддръжката и експлоатацията.[1]
 | Тази статия не е завършена и не представлява пълната информация по темата. Тя се нуждае от вниманието на редактор с познания. Ако желаете и смятате, че имате необходимите познания, моля, допишете тази страница, редактирането в Уикипедия не е трудно. |
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
В по-ранните години от човешката история далекосъобщенията се състоят в употребата на визуални (като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи) или аудио (звукови) сигнали и съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания.
Телефон и телеграф[редактиране | редактиране на кода]
Руският изобретател Павел Шилинг през 1832 г. в Петербург създава първия в историята телеграфен апарат. Линията е прекарана между Зимния дворец и зданието на Министерството на съобщенията.[4] Първият електрически телеграф е патентован през 1837 г. от Уилям Фотергил Кук. На 24 май 1844 г. Самюъл Ф. Б. Морз предава първото електрическо съобщение „Какво е направил Бог?“.[5] Няколко десетилетия по-късно освен писменост, по електрически път започва да се предава и говор. През 1870 година, назависимо един от друг в разлика от няколко часа, Александър Бел и Илайша Грей патентоват телефона като устройство, преобразуващо звук в електрически сигнал. След 1880 година предаването на телефонни сигнали започва да се осъществява на разстояния над километър.[6]
Типове[редактиране | редактиране на кода]
Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:
| Етимология |
| Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.[7][8] |
- Преносна среда
- Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
- Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)
Елементи[редактиране | редактиране на кода]
Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:
- Предавател
- Преносна среда и телекомуникационна мрежа
- Приемник
В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).
Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.
Вид на трансмисията[редактиране | редактиране на кода]
Според броя на приемниците се прави следното разграничение на видовете свързване:
- точка към точка (един предавател – един приемник (на английски: point-to-point))
- телефонен разговор
- точка към много точки[9] (един предавател – точно определен брой приемници (на английски: point-to-multipoint))
- конферентен разговор
- радиоразпръскване (един предавател – неопределен брой приемници (на английски: broadcast))
- незащитено радиопредаване (всеки може да приема)
Трънкинг[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг – процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.
Доставчици[редактиране | редактиране на кода]
Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:
- Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
- Мобилни оператори
- Интернет доставчици
- Кабелни телевизии
- Съкращения в телекомуникациите
В България[редактиране | редактиране на кода]
В края на 20 век в България се използва терминът „далекосъобщения“, но от 2007 г. е в сила Закон за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с „пренасяне, излъчване, предаване и приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда“[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ec.europa.eu
- ↑ а б Закон за електронните съобщения. // Посетен на 15 август 2017.
- ↑ Article 1.3. // Регламент за радиосвързване (ITU Radio Regulations). Международен съюз по далекосъобщения, 2012.
- ↑ Павел Шилинг в Русский биографический словарь
- ↑ Invention of the Telegraph loc.gov // посетен на 25.01.2021
- ↑ Jason Morris The Telephone: A Brief History nationalitpa.com
- ↑ ((en)) Онлайн етимологичен речник: telecommunication, tele-, communication-
- ↑ ((en)) Jean-Marie Dilhac, From tele-communicare to Telecommunications, 2004.
- ↑ КРС обявява два търга за лицензии „точка към много точки“. // investor.bg, 25 юли 2005. Посетен на 15 август 2017.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Антони Славински, Телекомуникации, Университетски речник на Нов български университет
|