Телекомуникация

Наземна станция за сателитна комуникация в Бавария, Германия

Телекомуникация или далекосъобщения е обмен на съобщения на значими разстояния с цел комуникация. В по-ранните години те от човешката история той се стои в употребата на визуални (като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи) или аудио (звукови) сигнали и съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания. В съвременността телекомуникациите са съвкупност от технологии, използвани за предаване на информация на разстояние, основани на използването на електричество и електроника.

Голяма част от техниката остава скрита за обикновените потребители и често работата на телекомуникационния системен инженер е непонятна за обикновените хора. Често пренебрегвана е и логическата организация на предаване на информацията чрез глобалните телекомуникационни мрежи, а тя е едно от най-сложните творения на човека. Към началото на 21 век най-известните телекомуникационни технологии включват: телеграфни мрежи, телефонни мрежи, цифрови и аналогови радио и телевизионни мрежи (вкл. радиорелейни линии), компютърни мрежи (вкл. Интернет), сателитни навигационни системи, оптиковлакнова комуникация и техните асоциирани електронни елементи. С тях се осъществяват фиксирана и мобилна телефония, радиоразпръскване на телевизионни и радио предавания, системи за охрана, пожароизвестяване и видео наблюдение, контрол на достъпа, както и много други телекомуникационни услуги.

Типове

Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

Етимология

Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.

• Преносна среда
  • Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
  • Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)

• Телекомуникационна услуга
  • Пренос на глас (радио, телефония)
  • Пренос на образ (телевизия, видеоконференция)
  • Данни (достъп до споделени ресурси)
  • Комбинирана

Елементи

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

• Предавател
• Преносна среда и телекомуникационна мрежа
• Приемник

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Вид на трансмисията

Според броя на приемниците се прави следното разграничение на видовете свързване:

• точка към точка (един предавател – един приемник (на английски: point-to-point))
  • телефонен разговор
• точка към много точки (един предавател – точно определен брой приемници (на английски: point-to-multipoint))
  • конферентен разговор
• радиоразпръскване (един предавател – неопределен брой приемници (на английски: broadcast))
  • незащитено радиопредаване (всеки може да приема)

Трънкинг

Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг – процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.

Доставчици

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:

• Фиксирани оператори (телефонен пост, селекция и преселекция)
• Мобилни оператори
• Интернет доставчици
• Кабелни телевизии
• Съкращения в телекомуникациите

В България

В края на 20 век в България се използва терминът „далекосъобщения“, но от 2007 г. е в сила Закон за електронните съобщения, който урежда обществените отношения, свързани с „пренасяне, излъчване, предаване и приемане на знаци, сигнали, писмен текст, изображения, звук или съобщения от всякакъв вид чрез проводник, радиовълни, оптична или друга електромагнитна среда“

Външни препратки

• Всичко за телекомуникациите