Телекомуникация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Телефон Gower, в Музея на изкуствата и занаятите в Париж.

Телекомуникация е обмен на съобщения на значими разстояния с цел комуникация. В по-ранните години телекомуникациите включвали употребата на визуални сигнали като дим, оптични телеграфи, сигнални флагове, оптически хелиографи или аудио (звукови) съобщения чрез кодирано биене на барабани, хорни или силни изсвирвания например.

Телекомуникациите са понятие, с което наричаме огромна съвкупност от технологии използвани за предаване на информация на разстояние. Голяма част от тези технологии остават скрити за обикновените потребители и често работата на телекомуникационния системен инженер остава непонятна за обикновените хора. Често пренебрегвана остава логическата организация на предаване на информацията чрез телекомуникационните системи. В същност, логиката по която работят глобалните телекомуникационни мрежи е най-сложното творение създадено до момента от човешкия мозък. Най-известните и познати от хората телекомуникационни технологии включват: обикновените и мобилни телефони (GSM), наетите цифрови линии за корпоративен интернет, сателитните телефони, преносът на глас чрез интернет протокол (VoIP). Това са съвсем малка част от огромния брой системи, с който телекомуникационните инженери боравят в ежедневната си работа. Телекомуникациите включват и други масово ползвани технологии, например: за излъчване на наземни ефирни телевизионни и радио предавания (FM), за изграждане на цифрови и аналогови радио и телевизионни мрежи (персонални радио станции и радиорелейни линии), съвременна студийна аудио и видео техника, кабелна и сателитна телевизия и интернет, сателитна навигация (GPS), пейджинг системи, системи за охрана, пожароизвестяване и видео наблюдение, контрол на достъпа, както и много други техни разновидности.

В модерната ера на електричество и електроника телекомуникациите обикновено включват електрически средства като телеграф, телефон, телекс, радиорелейни линии, оптиковлакнова комуникация и техните асоциирани електронни елементи, и/или употребата на Интернет.

Телекомуникациите са основата на съвременните информационни услуги, в това число обикновени телефони, мобилни услуги, позиционни системи, компютърни мрежи, Интернет.

Типове[редактиране | edit source]

Телекомуникациите могат да се разделят по два основни признака:

Етимология
Гръцкият префикс tele- (τηλε-) означава 'отдалечен', а латинското communicare е 'да споделяш'. Думата произлиза от френски télécommunication и е изкована от френския инженер и романист Едуар Естони през 1904.[1][2]
  • Преносна среда
    • Наземна (оптичен кабел, меден кабел, коаксиален кабел)
    • Безжична (радио, ефирна телевизия, безжични мрежи)

Елементи[редактиране | edit source]

Основните елементи за осъществяване на телекомуникация са:

В условията на телекомуникация, предавателят и приемникът са едно устройство, но работещо в два или повече честотни канала (честота на приемане и честота на предаване).

Необходимо уточнение е, че в зависимост от посоката на предаване, преносната среда може да е различна.

Вид на трансмисията[редактиране | edit source]

Според броя на приемниците се прави поделяне:

  • едно към едно (един предавател — един приемник (англ. point-to-point))
    • телефонен разговор
  • едно към много (един предавател — точно определен брой приемници (англ. point-to-multipoint))
    • конферентен разговор
  • разпръскване (един предавател — всички приемници (англ. broadcast))
    • незащитено радиопредаване

Трънкинг[редактиране | edit source]

Когато става дума за споделяне на общ комуникационен ресурс, се използва понятието трънкинг - процес на избиране на един свободен комуникационен път от много възможни. Резултатът е увеличаване на капацитета на двупосочната (дуплексна) система, която организира потребителите по подходящ начин.

Доставчици[редактиране | edit source]

Основни доставчици на телекомуникационни услуги са:

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Онлайн етимологичен речник: telecommunication, tele-, communication-
  2. ((en)) Jean-Marie Dilhac, From tele-communicare to Telecommunications, 2004.

Външни препратки[редактиране | edit source]