Телешко месо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Телешко месо
Veal, ground, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 825 kJ (200 kcal)
Въглехидрати 0 g
      Захари 0 g
   Влакна 0 g
Мазнини 13.06 g
   Наситени 5.108 g
   Трансмазнини 0.696 g
   Мононенаситени 6.159 g
   Полиненаситени 0.732 g
   Холестерол 49 mg
Белтъчини 18.58 g
Пепел 0.93 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.113 mg (9%)
Рибофлавин (B2) 0.28 mg (22%)
Ниацин (B3) 5.52 mg (35%)
Пантотенова к-на (B5) 0.67 mg (13%)
Пиридоксин (B6) 0.446 mg (34%)
Фолиева к-на (B9) 3 μg (1%)
Кобаламин (B12) 2.28 μg (95%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 1.3 μg (9%)
Витамин Е 0.49 mg (3%)
Витамин K 1.4 μg (1%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 12 mg (1%)
Желязо, Fe 1.37 mg (17%)
Магнезий, Mg 31 mg (8%)
Фосфор, P 197 mg (28%)
Калий, K 198 mg (4%)
Натрий, Na 103 mg (7%)
Цинк, Zn 2.51 mg (23%)
Мед, Cu 0.088 mg (10%)
Манган, Mn 0.008 mg (0%)
Селен, Se 13.1 μg (24%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Телешкото месо е месо, получено от телета – млади говеда.

Кулинарна употреба на телешкото месо[редактиране | редактиране на кода]

Има три вида телешко месо:

  • месо от много млади телета, заклани няколко дни след раждането си;[2]
  • месо от телета, хранени изключително с мляко;
  • месо от телета, хранени освен с мляко със зърнени храни, сено и други видове твърда храна.

Телешкото месо присъства в европейските кухни от древни времена. То често е във форма на котлети като италианските котолета или знаменитото австрийско ястие виенски шницел. Тъй като телешкото съдържа по-малко мазнини от много други видове месо, при готвенето му трябва да се внимава да не стане прекалено твърдо и сухо.

Освен месото, телешки кости се използват за приготвяне на бульон, който служи за основа на сосове и супи. Знаменитата българска шкембе чорба се прави от телешко шкембе, от което се получава и мая за сирене.

Полемиката около производството на телешко месо[редактиране | редактиране на кода]

Телешкото месо по същество е страничен продукт от млечното говедовъдство. Млечните крави трябва да раждат редовно телета, за да продължават да дават мляко. В резултат се раждат повече женски телета, отколкото могат да бъдат отгледани до възрастни млечни крави. Мъжките телета нямат комерсиална стойност, освен като източник на телешко месо.

Производство на телешко месо

Въпреки че цялото производство на телешко е предмет на полемика, хуманисткото движение е загрижено преди всичко за телетата, хранени с мляко. По трядиция те се отглеждат в клетки, които ограничават физическите движения, за да се предотврати образуването на жилави мускулни влакна и да се запази месото светло и нежно. Най-доброто телешко се получава от неотбити телета. Отглеждането на хранени с мляко телета се осъжда всеобщо от активистите за права на животните и други, загрижени за благоденствието на животните.

Останалите членове на Европейския съюз, включително и Италия, където телешкото е много популярно, ще забранят използването на клетки и диети, предизвикващи анемия от 2007 г.[3]

На 7 ноември 2006 г. аризонските гласоподаватели приемат Предложение 204, „Акт за хуманно отношение със селскостопанските животни“ и с това Аризона става първият щат в САЩ, който забранява клетките за телета. Няколко други щата обмислят подобни закони.

Опасността за здравето на потребителите от лекарства, давани на селскостопанските животни не е уникална за телешкото месо, но там тя привлича особено внимание. Критиците твърдят, че производителите компенсират нездравословните жизнени условия с употреба на успокояващи лекарства и високи дози антибиотици. Употребата на успокоителни лекарства не е нито широко разпорстранена, нито документирана в заслужаваща доверие научна литература. Неотдавнашни изследвания показват, че опасността, предизвикана от употребата на антибиотици отъ телешкото месо при хората, е малка.[4][5]

Защитниците на производството на телешко месо отговарят, че съвременните ферми осигуряват чиста, добре осветена и вентилирана среда с достатъчно място за телетата да „стоят, да се протягат, да се чешат и да лягат в естествена позиция.“[6] Те казват също, че тъй като телетата са изложени на опасност от развитие на анемия, която води до слабост и липса на апетит, съвременните животновъди хранят телетата с храна, съдържаща достатъчни, внимателно контролирани количества желязо.[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.
  2. Calves and antibiotic residues
  3. European Union Council Directive 91/629/EEC. // European Union. Посетен на 2006-09-29.
  4. Does the use of antibiotics in food animals pose a risk to human health? A critical review of published data. // Journal of Antimicrobial Chemotherapy. Посетен на 2005-12-25.
  5. Medicated milk replacers can cause illegal residues in veal calves. // Посетен на 2005-12-25.
  6. VealFAQs. // Dutch Valley Veal Company, subsidiary of Brown Packing Company Inc.. Посетен на 2006-08-20.
  7. Welcome to Veal Farm : Industry Information : Frequently Asked Questions:. // American Veal Association. Посетен на 2006-08-20.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]