Телешко месо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Телешко месо сервирано с ориз, картофи и спанак
Телешко месо
Veal, ground, raw
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
  Основни
Енергия 825 kJ (200 kcal)
Въглехидрати 0 g
      Захари 0 g
   Влакна 0 g
Мазнини 13.06 g
   Наситени 5.108 g
   Трансмазнини 0.696 g
   Мононенаситени 6.159 g
   Полиненаситени 0.732 g
   Холестерол 49 mg
Белтъчини 18.58 g
Пепел 0.93 g
Витамин A 0 μg (0%)
   α-каротин 0 μg
   β-каротин 0 μg (0%)
Тиамин (B1) 0.113 mg (9%)
Рибофлавин (B2) 0.28 mg (22%)
Ниацин (B3) 5.52 mg (35%)
Пантотенова к-на (B5) 0.67 mg (13%)
Пиридоксин (B6) 0.446 mg (34%)
Фолиева к-на (B9) 3 μg (1%)
Кобаламин (B12) 2.28 μg (95%)
Витамин C 0 mg (0%)
Витамин D 1.3 μg (9%)
Витамин Е 0.49 mg (3%)
Витамин K 1.4 μg (1%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 12 mg (1%)
Желязо, Fe 1.37 mg (17%)
Магнезий, Mg 31 mg (8%)
Фосфор, P 197 mg (28%)
Калий, K 198 mg (4%)
Натрий, Na 103 mg (7%)
Цинк, Zn 2.51 mg (23%)
Мед, Cu 0.088 mg (10%)
Манган, Mn 0.008 mg (0%)
Селен, Se 13.1 μg (24%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[1]

Телешкото месо е месо, получено от телета – млади говеда.

Кулинарна употреба на телешкото месо[редактиране | редактиране на кода]

Има три вида телешко месо:

  • месо от много млади телета, заклани няколко дни след раждането си;[2]
  • месо от телета, хранени изключително с мляко;
  • месо от телета, хранени освен с мляко със зърнени храни, сено и други видове твърда храна.

Телешкото месо присъства в европейските кухни от древни времена. То често е във форма на котлети като италианските котолета или знаменитото австрийско ястие виенски шницел. Тъй като телешкото съдържа по-малко мазнини от много други видове месо, при готвенето му трябва да се внимава да не стане прекалено твърдо и сухо.

Освен месото, телешки кости се използват за приготвяне на бульон, който служи за основа на сосове и супи. Знаменитата българска шкембе чорба се прави от телешко шкембе, а от говеждия стомах се извлича и мая за сирене.

Полемиката около производството на телешко месо[редактиране | редактиране на кода]

Телешкото месо по същество е страничен продукт от млечното говедовъдство. Млечните крави трябва да раждат редовно телета, за да продължават да дават мляко. В резултат се раждат повече женски телета, отколкото могат да бъдат отгледани до възрастни млечни крави. Мъжките телета нямат комерсиална стойност, освен като източник на телешко месо.

Ограниченото жилищно пространство е една от практиките, считани за нехуманни в телешкото производство

Въпреки че цялото производство на телешко е предмет на полемика, хуманисткото движение е загрижено преди всичко за телетата, хранени с мляко. По традиция те се отглеждат в клетки, които ограничават физическите движения, за да се предотврати образуването на жилави мускулни влакна и да се запази месото светло и нежно. Най-доброто телешко се получава от неотбити телета. Отглеждането на хранени с мляко телета се осъжда всеобщо от активистите за права на животните и други, загрижени за благоденствието на животните.

Останалите членове на Европейския съюз, включително и Италия, където телешкото е много популярно, ще забранят използването на клетки и диети, предизвикващи анемия от 2007 г.[3]

На 7 ноември 2006 г. аризонските гласоподаватели приемат Предложение 204, „Акт за хуманно отношение със селскостопанските животни“ и с това Аризона става първият щат в САЩ, който забранява клетките за телета. Няколко други щата обмислят подобни закони.

Опасността за здравето на потребителите от лекарства, давани на селскостопанските животни не е уникална за телешкото месо, но там тя привлича особено внимание. Критиците твърдят, че производителите компенсират нездравословните жизнени условия с употреба на успокояващи лекарства и високи дози антибиотици. Употребата на успокоителни лекарства не е нито широко разпространена, нито документирана в заслужаваща доверие научна литература. Неотдавнашни изследвания показват, че опасността, предизвикана от употребата на антибиотици от телешкото месо при хората, е малка.[4][5]

Защитниците на производството на телешко месо отговарят, че съвременните ферми осигуряват чиста, добре осветена и вентилирана среда с достатъчно място за телетата да „стоят, да се протягат, да се чешат и да лягат в естествена позиция.“[6] Те казват също, че тъй като телетата са изложени на опасност от развитие на анемия, която води до слабост и липса на апетит, съвременните животновъди хранят телетата с храна, съдържаща достатъчни, внимателно контролирани количества желязо.[7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  2. Calves and antibiotic residues
  3. European Union Council Directive 91/629/EEC. // European Union. Посетен на 29 септември 2006.
  4. Does the use of antibiotics in food animals pose a risk to human health? A critical review of published data. // Journal of Antimicrobial Chemotherapy. Посетен на 25 декември 2005.
  5. Medicated milk replacers can cause illegal residues in veal calves. // Посетен на 25 декември 2005. Архив на оригинала от 2007-07-14 в Wayback Machine.
  6. VealFAQs. // Dutch Valley Veal Company, subsidiary of Brown Packing Company Inc.. Посетен на 20 август 2006. Архив на оригинала от 2007-04-09 в Wayback Machine.
  7. Welcome to Veal Farm: Industry Information: Frequently Asked Questions:. // American Veal Association. Посетен на 20 август 2006. Архив на оригинала от 2011-03-10 в Wayback Machine.