Телурократия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Телурократията (на старогръцки: телурос „суша“ и „кратос“ власт; в буквален превод на български: власт чрез сушата) е един от двата подтипа (другия е таласократията) исторически наложили се държавотворчески концепции, който се основава на разбирането, че владението и контрола над сушата предопределя геополитическото превъзходство.

Телурократическите сухопътни държавни образувания имат определена територия и като правило държавообразуващ етнос. Експанзията им е насочена към анексия на съседни територии. Това обаче не означава, че тези политически образувания не се интересуват или не наблягат на изграждането на морски флот, включително и на завладяването на отвъдморски сухоземни пространства (виж Руска Америка). Телурократия в чист вид няма.

В политическата география, геополитиката и геоикономиката термина се употребява за обяснение на могъществото на дадена страна, посредством владението и контрола над големи сухоземни пространства, което налага изграждането и поддържането на силна сухопътна армия.

Телурократията принципно се асоциира с евразийството, а таласократията – с концепцията на атлантизма.

Теория и практика[редактиране | редактиране на кода]

На телурократията са иманентни следните характеристики:

Историческите примери за телурократии от античността насам са като правило евразийски:

  1. Ахеменидска империя с наследилите я Партия и Сасаниди;
  2. Римска империя в разлика от по-късната Византия с нейния византийски флот стъпил като база на традициите във военноморското дело от древногръцкия флот;
  3. Франското кралство прерастнало в Свещена Римска империя;
  4. Османска империя;
  5. Руска империя, като в Азия възникват последващо и следните открояващи се образувания от имперски тип:
  6. Китайска империя;
  7. Монголска империя;
  8. Златна орда;
  9. Сефевиди;
  10. Империя на Великите Моголи.

Първата и Втората български държави, разглеждани понякога и като образувания от имперски тип, са типични телурократии, като изграждането на собствен български военноморски флот датира едва от края на 19 и 20 век.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]