Тел Авив

Тел Авив
תל אביב-יפו
	Тел Авив תל אביב-יפו
— град —
	Тел Авив
Страна	Израел
Окръг	Телавивски
Площ	52 km²
Надм. височина	5 m
Население	467 875 души (2021 г.)
Основаване	11 април 1909 г.
Пощенски код	61000–61999
Телефонен код	3
Официален сайт	www.tel-aviv.gov.il
	Тел Авив в Общомедия

Тел Авив, също и Тел Авив-Яфо (на иврит: תֵּל־אָבִיב-יָפוֹ, преведено на български език „Пролетен хълм“; на арабски: تل أبيب, Тал ʼАбиб) е вторият по големина град в Израел, дълги години изпълняващ функциите на столица на страната. Населението му е около 467 875 души^[2] (2021).

Сравнително млад град – едва на 100 години, с характерна за Южна Европа архитектура, той е обявен през 2003 година от ЮНЕСКО за обект на световното наследство. Тел Авив включва и Яфо, един от най-старите градове в Близкия изток, намиращ се на възвишение, предлагащо неоценима гледка към брега на Тел Авив с неговите плажове. Градът е седалище на израелската филхармония, на много музеи и разполага с университет (намиращ се в северната част на града).

Почти цялата световна общност разглежда Тел Авив за столица на Израел. Поради тази причина повечето посолства се намират в този град, вместо в Йерусалим. Изключение правят само САЩ,^[3] Коста Рика и Салвадор, чиито посолства са в Ерусалим.

История

Яфо

Яфо, сега част от Тел Авив, е важен за региона пристанищен град в продължение на хилядолетие. Археологически находки сочат за наличието на човешка дейност в региона, датираща от около 7500 г. пр.н.е. Естественото му пристанище се използва от Бронзовата епоха. По време на обособяването на Тел Авив като отделен град по време на османското управление на региона, Яфо вече е бил управляван от ханаанци, египтяни, филистимци, израелци, асирийци, вавилонци, персийци, финикийци, птоломейци, селевкиди, хасмонеи, римляни, византийци, ранните ислямски халифати, кръстоносци, аюбиди и мамелюци, преди да падне под османска власт през 1515 година Градът се споменава в древен египетски документ, както и в еврейската библия и за властта над него са водени множество битки.

Късен XIX век

По време на първата Алия през 80-те години на XIX век, когато множество еврейски имигранти пристигат в региона, нови поселища са открити извън Яфо на сегашната територия на Тел Авив. Първата е Неве Цедек, основана от евреи мизрахи заради пренаселване в Яфо, и построена на земя, притежавана от Ахарон Челуш. Други местности са Неве Шалом (1890), Яфо Ноф (1896), Охел Моше (1904) и др. Когато Тел Авив получава градски статут през 20-те години на XX век, тези поселища се присъединяват към новосформираната община, отделяйки се от Яфо.

1904 – 1917 г.

Втората Алия довежда до втора експанзия. През 1906 година група евреи, сред тях жители на Яфо, се събират заедно и сформират общество на Ахузат Баит (букв. „чифлик“). Една от целите им е да оформят „Еврейски градски център в здрава обстановка, планирана според модерните естетически стандарти и хигиена“.

На 11 април 1909 година 66 еврейски семейства се събират върху пуста пясъчна дюна, за да парцелират земята чрез лотария, използвайки мидени черупки. Събитието се смята за официалната дата на основаването на Тел Авив.

Израелска държава

По време на обявяването на израелската независимост на 14 май 1948 година населението на Тел Авив е над 200 000 души. Градът служи като правителствен център на израелската държава, докато властите не се преместват в Йерусалим през декември 1949 година. Заради международния спор за статута на Йерусалим, повечето от посолствата остават във или в близост до Тел Авив.