Тел Халаф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тел Халаф
Тел Халаф, североизточният дворец
Тел Халаф, североизточният дворец
Местоположение
Syria physical location map.svg
36.8239° с. ш. 40.04° и. д.
Тел Халаф
Местоположение в Сирия
Страна Флаг на Сирия Сирия
мухафаза Ал-Хасеке
град Рас Ал-Аин
Археология
Вид градски руини
Култура Халафска
Епоха неолит
Тел Халаф в Общомедия

Тел-Халаф (на арабски: تل حلف) е археологически обект в Ал-Хасеке, мухафаза в североизточна Сирия в близост до турската граница, точно срещу Джейланпънар. Там са разкрити първите находки от неолитната Халафска култура, които се състоят от обрисуван с геометрични и животински шарки фаянс. Находките датират от 6-то хилядолетие пр. Хр, когато Хетското царство господства над разположения на това място арамейски град-държава Гузана (или Годзан). До края на IX век пр. Хр градът и околностите му са включени в Асирийската Империя. По време на сирийската Гражданска война народната самоотбрана държи под контрол този район.

Откриване и разкопки[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на мъж от култово помещение в Тел-Халаф, Музей на Адана, Турция
Фрагмент от Вратата на Скорпиона в Западния Дворец на Тел-Халаф, повредена по време на пожар през 1943 г. и възстановена
Копие на златен орнамент, намерен в Тел Халаф
Реконструкция на статуи на птици, открити в Тел Халаф

Парцелът се намира в близост до град Рас Ал-Аин в плодородната долина на река Хабур (Нахр Ел-Хабур), близо до днешната граница с Турция. Името Тел-Халаф на древния арамейски означава "Град на хълма".

Разкриване[редактиране | редактиране на кода]

През 1899 г., когато областта е част от Османската империя, Макс фон Опенхайм, немски дипломат пътува в Северна Месопотамия по дела на Дойче банк във връзка със създаването на маршрута на Багдадската железница. На 19 ноември той попада на Тел Халаф, позовавайки се на разкази на местни жители за каменни истукани, погребани под пясъка. В продължили три дни разкопки няколко значителни къса от скулптури са разкрити, включително така наречената "Седяща Богиня" и входа на "Западния Дворец". Тъй като той не е имал законно разрешение за разкопки, Опенхайм зарива находките си с пясък и продължава напред.[1]:16,24,63

Разкопките на Макс фон Опенхайм[редактиране | редактиране на кода]

Немският дипломат се среща с археолога Ернст Херцфелд, който насърчава Опенхайм през 1907 да продължи разкопките в Тел-Халаф и го запознава с водещи археолози като Теодор Нолдеке и Игнац Голдцихер. Макс фон Опенхайм се уволнява от дипломатическата служба на 24 октомври 1910 и с финансиране от баща си се отправя на работа.[1]:48–49

С екип от пет археолози, Опенхайм планира да копаят в кампания, която започва на 5 август 1911. Значителна част от оборудването е внесена от Германия, включително и малък парен влак. Разходите се изчисляват на около 750,000 марки и са покрити от фон Опенхайм-баща. При пристигане на място обаче археолозите откриват, че след 1899 година местните жители са разровили и силно повредили находките - отчасти от суеверие, отчасти за строителен материал.

По време на разкопките на Опенхайм са открили руините на града Годзан. Значителни находки представляват големите статуи и релефи на така наречения "Западен Дворец", построен от крал Kaпара, както и няколко гробници. Някои от статуите, намерени в сгради, са от Елинистичния период. Освен това са открити Неолитнати керамични типове, които стават известени като Халафска култура. В този момент това е най-старата рисувана керамика заедно с откритата в Самара от Херцфелд).[1]:25,48–49,64–66

През 1913 г., Опенхайм решава временно да се върне в Германия.[1]:16 Находките в Тел-Халаф са оставени в сградата, която той и екипът му са били обитавали по време на разкопките. Повечето от тях са надеждно опаковани и съхранени. Началото на Първата Световна Война попречва на Опенхайм да се върне.[1]:66–67

През 1926 Германия влиза в Общество на народите и по този начин става възможно за граждани на Германия да провеждат разкопки в териториите на тогавашния Френски мандат в Сирия и Ливан. Докато се подготвя за нови разкривайки, през 1927 Опенхайм отново посещава Тел-Халаф. Артилерийският огън, който обменят османските и френските войски в последните дни на войната, силно е повредил сградата,съхраняваща археологическите находки. За пореден път става ясно, че местните жители са повредили каменните находки. Тъй като е правил гипсови отливки по време на първоначалната работа, за Опенхайм е възможно да поправи голяма част от щетите, причинени на статуите и релефите. Около две трети от общия брой находки са пренесени в Берлин, а останалата част в Алепо, където Опенхайм основава музей, превърнал се в основата на съвременния Национален музей.[1]:26 През 1929 г., той отново провежда разкопки и прави нови находки.[1]:16

Музей на Халафската Култура в Берлин[редактиране | редактиране на кода]

Опитите на Опенхайм да изложи находките си в наскоро построения Пергамски музей в Берлин са безуспешни, тъй като музея отказва да приеме Опенхаймовите финансови изисквания. Поради това той отваря собствен музей в индустриалния квартал в Берлин-Шарлотенбург през юли 1930 година. Музейната концепция за представяне на експонатите е доста модерна дори и по днешните стандарти.[1]:26

През 1939 Опенхайм още веднъж пътува към Сирия за разкопки в Тел-Халаф, но френските власти му отказват разрешение. В началото на Втората световна война Опенхейм безуспешно се опитва да продаде някои от своите находки в Ню Йорк. Музеят в Шарлотенбург е поразен от британски фосфорни бомбардировки през ноември 1943 година и изгаря напълно, като всички дървени и варовикови експонати са унищожени, а изработените от базалт са силно повредени[1]:26,67.

Реконструкция на артефактите[редактиране | редактиране на кода]

Съхранявани в мазето Пергамския музея в периода на комунистическо управление в ГДР, оцелелите експонати остават непокътнати.[2] През 1999 година с финансовата подкрепа на Германско научноизследователско дружество започва мащабна реставрация и реконструкция на портата на Ищар. От 2001 до 2010 година повече от 30 скулптури са възстановени от повече от 27,000 фрагмента. Те са изложени в Пергамский музей в Берлин през 2011 година и в изложбената зала на Бон през 2014 година.[1]:67–68[3] Пълната реконструкция на музейната експозиция ще бъде завършена по план около 2025 г.[4]

През 2006 г. в тел халаф започват нови разкопки под ръководството на Лутца Мартин (Берлин), Абд ал-Масих Багдо (Хасеке), Йорг Бекер (Хале) и Мирко Новак (Университет в Берн).

Култура Халаф[редактиране | редактиране на кода]

Халафската култура се развива след неолита, като процъфтява около 6100 до 5400 г. преди нашата ера (т. нар. Халафски период), като е наследена в Северна Месопотамия от Обейдска култура.

Годзана[редактиране | редактиране на кода]

Ловна сцена от Тел-Халаф, базалтов релеф
Релефно изображение на крилато създание от двореца на крал Капара. Walters Art Museum, Балтимор.

През Х век пр. Хр. владетелите на малкото арамейско кралство Бахиани се настаняват в Тел-Халаф, където е основан град Годзанa. Крал Капара строи дворец в неохетски стил с богата декорация. През 894 г. пр. Хр асирийският цар Адад-Нерари II присъединява към своите владения арамейския град-държава, като това статукво се запазва до 808 г. пр. Хр. Годзана преживява разпадането на Асирийската империя и остава обитаема до Римо-Партиянския период.

В по-късни исторически времена селището се превръща в цитадела, като възникналия околен град отстои на около 600 м. На цитаделния хълм са стоели дворци и други официални сгради. Най-известната и запазена сред тях е богатоукрасения Хилани или "Западния дворец", датиран от времето на крал Kапара. В Долния град има храм в асирийски стил.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Kunst- und Ausstellungshalle der Bundesrepublik Deutschland (ed.). Abenteuer Orient - Max von Oppenheim und seine Entdeckung des Tell Halaf (German). Wasmuth, 2014. ISBN 978-3-8030-3365-9.
  2. Bailey, Martin. New life for ancient Syrian sculptures. // The Art News Paper, 29 July 2009. Посетен на September 2, 2012.
  3. Brockschmidt, Rolf. Eine Göttin kehrt zurück (German). // Tagesspiegel, 26 January 2011. Посетен на 22 July 2014.
  4. Grimberg, Klaus. Ausstellung der "geretteten Götter von Tell Halaf" in Berlin (German). // Westdeutsche Allgemeine, 27 January 2011. Посетен на 22 July 2014.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Abd el-Mesih Baghdo, Lutz Martin, Mirko Novák, Winfried Orthmann: Ausgrabungen auf dem Tell Halaf in Nordost-Syrien. Vorbericht über die erste und zweite Grabungskampagne (German), Harrasowitz, Wiesbaden 2009. ISBN 978-3-447-06068-4. 
  • Abd el-Masih Baghdo, Lutz Martin, Mirko Novák, Winfried Orthmann: Ausgrabungen auf dem Tell Halaf in Nordost-Syrien. Vorbericht über die dritte bis fünfte Grabungskampagne 2008-2010. (German) Harrassowitz, Wiesbaden 2012, ISBN 978-3-447-06828-4. 
  • Jörg Becker: Tell Halaf. Die prähistorischen Schichten - Neue Einblicke. in: D. Bonatz, L. Martin (eds.): "100 Jahre archäologische Feldforschungen in Nordost-Syrien - eine Bilanz" (German). Harrassowitz, Wiesbaden 2013, pp. 45–64, ISBN 978-3-447-10009-0. 
  • Mirko Novák: Gozan and Guzana. Anatolians, Aramaeans and Assyrians in Tell Halaf. in: D. Bonatz, L. Martin (eds.): "100 Jahre archäologische Feldforschungen in Nordost-Syrien - eine Bilanz. Harrassowitz, Wiesbaden 2013, pp. 259-281, ISBN 978-3-447-10009-0. 
  • Hijara, Ismail. The Halaf Period in Northern Mesopotamia London: Nabu, 1997. 
  • Axe, David. "Back from the Brink." Archaeology 59.4 (2006): 59–65. 
  • Winfried Orthmann: Die aramäisch-assyrische Stadt Guzana. Ein Rückblick auf die Ausgrabungen Max von Oppenheims in Tell Halaf. Schriften der Max Freiherr von Oppenheim-Stiftung. H. 15. Harrassowitz, Wiesbaden 2005. ISBN 3-447-05106-X. 
  • U. Dubiel – L. Martin, Stier aus Aleppo in Berlin. Bildwerke vom Tell Halaf (Syrien) werden restauriert (German), Antike Welt 3/2004, 40–43. 
  • G. Teichmann und G. Völger (ed.), Faszination Orient. Max Freiherr von Oppenheim. Forscher, Sammler, Diplomat (German) (Cologne, Max Freiherr von Oppenheim-Stiftung 2003). 
  • Nadja Cholidis, Lutz Martin: Kopf hoch! Mut hoch! und Humor hoch! Der Tell Halaf und sein Ausgräber Max Freiherr von Oppenheim. (German) Von Zabern, Mainz 2002. ISBN 3-8053-2853-2.
  • Bob Becking: The fall of Samaria: an historical and archeological study. 64–69. Leiden 1992. 
  • Gabriele Elsen, Mirko Novak, Der Tall Halāf und das Tall Halāf-Museum (German), in: Das Altertum 40 (1994) 115–126. 
  • Alain Gaulon, "Réalité et importance de la chasse dans les communautés halafiennes en Mésopotamie du Nord et au Levant Nord au VIe millénaire avant J.-C." (French), Antiguo Oriente 5 (2007): 137–166. 
  • Mirko Novak, Die Religionspolitik der aramäischen Fürstentümer im 1. Jt. v. Chr. (German), in: M. Hutter, S. Hutter-Braunsar (ed.), Offizielle Religion, lokale Kulte und individuelle Religion, Alter Orient und Altes Testament 318. 319–346. Munster 2004. 
  • Johannes Friedrich, G. Rudolf Meyer, Arthur Ungnad et al.: Die Inschriften vom Tell Halaf. (German), Beiheft 6 zu: Archiv für Orientforschung 1940. Reprint: Osnabrück 1967.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tell Halaf“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.