Темида
| Древногръцки богове | |
|---|---|
| Изначални богове | |
| Олимпийски богове | |
| Морски божества | |
| Хтонични божества | |
| Други богове | |
| Титани | |
| Дванадесетте титани: | |
| Океан и Тетида, | |
| Хиперион и Тея, | |
| Койос и Феба, | |
| Кронос и Рея, | |
| Мнемозина, Темида, | |
| Криос, Япет | |
| Синове на Япет: | |
| Атлас, Прометей, | |
| Епиметей, Менетей | |
Темида (на гръцки: Θέμις) (други имена: Урания, Юстиция) е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичай в древногръцката митология. Изобразява се като жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка, а понякога и меч в другата (или рог на изобилието). Темида, като богиня на правосъдието, произлиза още от египтяните, за които била символ на истината и справедливостта, и които я изобразявали носеща меч с щраусово перо в косата. Например терминът магистрат произлиза от Ma'ат, защото тя асистирала Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца.
В митологията Темида е позната като организатор на общите дейности на хората, в частност събранията. Способността ѝ да вижда бъдещето я прави оракул в Делфи, което после я превръща в богиня на правосъдието. Темида е титанида, дъщеря е на Уран и Гея. От съюза си със Зевс родилата трите мойри – богините на съдбата: (Клото, Лахесис и Атропос). Техните деца са и трите ори: Евномия, Дике и Ирена.[1]
Според Есхил тя е майка на Прометей.
Имайки прорицателска дарба, казала на Прометей, че женитбата на Зевс и Тетида ще доведе до син, който ще свали Зевс. От майка си Гея получила Делфийския оракул, който предала на сестра си Феба, която го дала на внук си Аполон.[2]
В древността Темида е изобразявана без превръзка на очите. Тя не се нуждаела от нея, тъй като била способна да вижда в бъдещето и миналото, както и от меч, защото като богиня представяла общото съгласие. Всъщност римската богиня Юстиция била изобразявана с меч и превръзка на очите, а понякога и като държаща фасции в едната ръка (сноп пръчки притиснати с ремък около брадва, символизиращи правния авторитет) и пламък, символизиращ истината, в другата.
