Теобалд I (Навара)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тибо Шампан ІV,
Теобалдо І Наварски
граф Шампан и Крал на Навара
Thibaut2.png
Тибо пише произведение
Лични данни
Роден
Починал
Предшественик Санчо VII
Наследник Теобалдо V/II
Семейство
Династия Дом Блоа-Шампан
Баща Тибо III Шампан
Майка Бланш Наварска
Бракове Гертруда фон Егисхайм
Агнес
Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211–1256)
Потомци Теобалдо V/II,Маргарета, Пиер, Беатрис,Енрике III/I Дебелия
Герб Armoiries Navarre-Champagne.svg
Тибо Шампан ІV,
Теобалдо І Наварски
в Общомедия

Тибо /Теобалдо/ IV Шампан ('Трубадур, Постум)(на френски: Thibaut IV de Champagne, le Chansonnier, на испански: Teobaldo, на немски: Theobald von Champagne, Posthumus, der Trobadour, der Sänger, * 30 май 1201, † 8 юли 1253 в Памплона) - от 1201 г. граф Шампан и Бри - като Тибо IV, а от 1234 г. крал на Навара като Теобалдо I Велики .

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теобалдо Постум е син на граф Тибо III Шампан (1179– 1201) и на Бланш Наварска († 1229), най-малката дъщеря на крал Санчо VI Наварски († 1194) и Санча Кастилска. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му води за него регентството в Шампан, а той е възпитаван в двора на своя кръстник крал Филип II Август от Франция. Там той се влюбва в тринадесет години по-голямата Бланш Кастилска, съпругата на престолонаследника Луи VIII и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име Трубадур (или „Шансониер“ във Франция).

През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си.

Принася оммаж на Луи VIII през юни 1223 година като наследник  на Шампан и Бри.

През 1226 година при обсадата на Авиньон двадесет и четири годишният граф изоставя крал Луи VIII Лъва. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон. Бенедиктинският монах Матей Парижки в „Голямата история на Англия“[1] потвърждава това: „Била е пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства“. Френската аристокрация даже призовава Луи IX да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смъртта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година побеждава съюзените срещу нея метежни барони.

През 1229 година, живее по покана на кралицата в Лувъра, ползвайки се с влияние при двора и съчинява песни.

Наследство на Навара[редактиране | редактиране на кода]

След смъртта на Санчо VII (брат на майка му) през 1234 г. Тибо получава неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски маниер. През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от Луи IX.

Седми кръстоносен поход[редактиране | редактиране на кода]

Набожният крал Луи ІХ отговаря на призива на римския папа Григорий IX за Кръстоносен поход и възглавява френския контингент, който пристига в Акра на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалoн и Газа. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех - войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.

През 1239 г. френските барони пристигат в Палестина. Посещават Йерусалим, който е преотстъпен от мюсюлманите на Фридрих ІІ чрез 10 годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти , затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска Светите земи и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“),както и парче от истинския Христов кръст.

В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305—1309), написана от участник в седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан - Жан де Жуанвил (1223—1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:

Зад кралската маса (в анжуйския Сомюр през 1241 година) с лице към граф Дрьо седеше моя синьор , кралят на Навара, в атлазен плащ и куртка, стегната с прекрасен кожен пояс и с шапка със златни шивици. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш обърната към тази която заемаше краля.[2]

Тибо умира на 8 юли 1253 г. в Памплона, по-малко от година след обожаваната от него дама Бланш Кастилска (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му в манастир Корделиерес в Прованс.

Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Тибо е най-известния трубадур за неговото време.[3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

1 брак - през 1217 г. за Гертруда фон Егисхайм (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на Алберт фон Егисхайм, граф на Дагсбург и Мец, и вдовица на херцог Теобалд I от Лотарингия. След като не получава графство Мец той я изгонва.

2 брак - През 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на Луи IX Светия, с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от Хенегау. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря:

3 брак - През 1232 г. за Маргарета от Бурбон-Дампиер (1211–1256), дъщеря на Архамболт VIII, синьор Бурбон от Дом Дампиер. С нея той има децата:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матвей Парижкий-Великая хроника
  2. Жан дьо Жоанвил - „Животът на Свети Луи“
  3. Theobald der Troubadour
  • "Френска поезия" - издание НК-Световна класика, стр.38 -има превод на стихове на Тибо Шампан