Теодора Кантакузина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Теодора Кантакузина.

Теодора Кантакузина
Theodora Kantakouzene.jpg
Родена
около 1340 г.
Починала
не по-рано от 1390 г.
Семейство
Съпруг Алексий III Велики Комнин (28 септември 1358)
Теодора Кантакузина в Общомедия
Алексий III Велики Комнин и Теодора Кантакузина, миниатюра върху хрисовул, дарен на манастира Дионисиат в Атон

Теодора Кантакузина (на гръцки: Θεοδώρα Καντακουζινή) (ок. 1340 – след 1390) е трапезундска императрица, съпруга на император Алексий III Велики Комнин.

Смята се, че Теодора е дъщеря на севастократор Никифор Кантакузин, хвърлен според хрониката на Йоан Кантакузин в тъмница през 1341 г. по заповед на Алексий Апокавк, съветник на императрица Анна Савойска по време на гражданската война между нея и Йоан Кантакузин. По-късно е освободен и назначен за управител на Адрианопол (1350). Няма яснота относно нейната майка.[1]

На 28 септември 1351 Теодора е омъжена за трапезундския император Алексий III Велики Комнин. Според Уилям Милър бракосъчетанието на императора и Теодора е извършено в обновената църква „Св. Евгений“. Според автора на "Трапезунд: последната гръцка държава от византийската епоха" (Trebizond: The Last Greek Empire of the Byzantine Era) бракът е резултат от политически съюз, сключен между Йоан Кантакузин и Алексий III Велики Комнин. Към момента на сватбата император Алексий III е на 13 години, а за Теодора се предполага, че е на почти същата възраст.[2]

Теодора ражда на Алексий III шест деца[3]:

След смъртта на съпруга си, починал на 20 март 1390, Теодора Кантакузина се оттегля в един от константинополските манастири, където се замонашва под името Теодосия. По-нататъшната ѝ съдба е неизвестна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Donald M. Nicol, The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a genealogical and prosopographical study (Washington, D.C.: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1969), pp. 141-143
  2. William Miller, Trebizond: The Last Greek Empire of the Byzantine Era, 1926 (Chicago: Argonaut, 1969), p. 55
  3. Donald M. Nicol, The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100-1460: a genealogical and prosopographical study (Washington, D.C.: Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, 1969), p.145