Теодоро Обианг Нгема Мбасого
| Теодоро Обианг Нгема Мбасого Teodoro Obiang Nguema Mbasogo | |
 | |
| 2-ри президент на Екваториална Гвинея | |
| Мандат | от 3 август 1979 |
|---|---|
| Предшественик | Франсиско Масиас Нгуема |
| лидер на Африканския съюз | |
| Мандат | 31 януари 2011 – 29 януари 2012 |
| Предшественик | Бингу ва Мутарика |
| Наследник | Яи Бони |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Религия | римокатолицизъм |
| Съпруга | Констанция Манге де Обианг |
| Деца | 1 |
| Полит. партия | Демократична партия на Екваториална Гвинея |
| Професия | военен |
| Теодоро Обианг Нгема Мбасого в Общомедия | |
Теодоро Обианг Нгема Мбасого (на испански: Teodoro Obiang Nguema Mbasogo) е политик, президент на Екваториална Гвинея от 1979 г. Той извършва кървав преврат срещу чичо си, Франсиско Масиас Нгуема, през август 1979 г. и превръща Екваториална Гвинея в нефтодобивна страна през 1990-те години. Обианг служи като лидер на Африканския съюз от 31 януари 2011 г. до 29 януари 2012 г. Към днешна дата той е вторият най-дълго служещ немонархичен държавен глава в света камерунеца Пол Бия.[1]
Срещу Обианг съществуват множество обвинения в корупция и злоупотреба с власт. На практика той държи цялата власт в страната. Конституцията му предоставя големи правомощия, включително управление чрез укази, което на практика прави правителството му законна диктатура.
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Обианг е роден в Акоакан, по това време в границите на Испанска Гвинея. Той се записва в казармата по време на колониалния период на страната, а след това посещава Военната академия в Сарагоса, Испания. Получава чин лейтенант, след като чичо му, Франсиско Масиас Нгуема, е избран да бъде първия президент на независима Екваториална Гвинея. По това време Обианг е назначен да служи на различни позиции, включително губернатор на Биоко и ръководител на Националната гвардия.[2] Началник е и на затвора в Биоко, който впоследствие става печално известен с тежки измъчвания на лишените от свобода..[3] През 1981 г. е повишен в ранг полковник.[4]
Президентство[редактиране | редактиране на кода]
След като Масиес нарежда убийствата на няколко членове на семейството, включително и на брата на Обианг, Обианг и други от вътрешното обкръжение на Масиес започват да се опасяват, че президентът е полудял. Затова, на 3 август 1979 г. Обианг предприема кървав преврат срещу чичо си[2] и го изправя пред съд за действията му, включително геноцида срещу народа Буби през изминалото десетилетие. Масиас е осъден на смърт и екзекутиран от стрелкови отряд на 29 септември 1979 г. Въпросният отряд е съставен от мароканци, тъй като местните войници се страхуват от „магическите сили“ на лидера.[5]
Обианг обявява, че новото правителство ще бележи ново начало, различно от бруталния и репресивен режим на чичо му. Той дава амнистия на политически затворници и слага край на системата за принудителен труд на предното правителство. Въпреки това, той не споменава собствената си роля при извършването на жестокостите по време на управлението на чичо му.[2]
Нова конституция[редактиране | редактиране на кода]
Страната се завръща към гражданско управление към 1982 г. с влизането в сила на по-малко авторитарна конституция. По същото време Обианг е избран за президент със седемгодишен мандан, бидейки единственият кандидат. Преизбран е през 1989 г., когато пак е единствен кандидат. След като на други партии привидно е позволено да се организират през 1992 г., той отново е преизбран през 1996 г. и 2002 г. с 98% подкрепа[6] чрез избори, които са определени като подправени от международни наблюдатели.[7] Особено любопитен случай възниква през 2002 г., когато в един избирателен район е записано, че Обианг е получил 103% от гласовете.[3]
През 2009 г. е избран наново, с 97% от гласовете, и за пореден път сред става обект на обвинения за измама.[8][9]
Първоначално управлението на Обианг се счита за по-хуманно от това на чичо му. Според някои доклади, обаче, с времето Обианг става все по-брутален и се противопоставя на нарастващата демокрация в Африка. Повечето международно организации считат режима му за един от най-корумпираните, етноцентрични, репресивни и недемократични в света. На практика, Екваториална Гвинея е еднопартийна държава, доминирана от Демократичната партия на Екваториална Гвинея начело с Обианг. Конституцията придава на Обианг големи правомощия, включително управление чрез укази. Към днешно време, всички депутати, освен един, членуват в неговата партия. Дори и при това положение, опозицията почти не се толерира, а свободата на словото е сериозно потискана.
През ноември 2021 г. Теодоро Обианг Нгема Мбасого беше назначен на конгреса на партията си като кандидат за шести мандат на изборите през 2023 г.
Противоречия[редактиране | редактиране на кода]
През юли 2003 г. държавно радио обявява, че Обианг е богът на страната и има пълна власт над хората и предметите в нея. Съобщението добавя, че президентът е в постоянен контакт с Всемогъщия и че може да реши да убие всекиго, без да отговаря пред никого и без да отиде в ада. Самият той отправя подобни коментари през 1993 г. Чичо му, Масиас, също се е обявявал за бог по време на управлението си.[10]
Обианг насърчава култа към личността си, като кара публичните изказвания да завършват с желание за него, а не за републиката. Много важни сгради има президентска квартира, много градове имат улици, възпоменаващи преврата, и много хора носят дрехи с неговия лик.[11][12]
Също както предшественика си и други африкански диктатори (Иди Амин, Мобуту Сесе Секо), Обианг си дава няколко креативни титли. Сред тях е: „джентълмен на великия остров Биоко, Анобон и Рио Муни“. Освен това, нарича себе си Ел Хефе – „Шефа“.[13] С падането на режима на Муамар Кадафи в Либия през октомври 2011 г., Обианг става вторият най-дълго служещ немонархичен държавен глава в света
През октомври 2012 г. в интервю за CNN журналистката Кристиан Аманпур пита Обианг дали ще се оттегли в края на текущия му мандат (2009 – 2016), тъй като вече е бил преизбиран поне четири пъти през 30-годишното си управление. Обианг категорично отказва да се оттегли, въпреки ограничението на броя мандати, заложено в конституцията.[14]
Смята се, че Обианг желае сина му да го наследи,[15] срещу когото също има множество сигнали за корупция.[16]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Equatorial Guinea: Palace in the jungle: Ordinary folk see none of their country’s riches // The Economist. 12 март 2016. Посетен на 12 март 2016.
- ↑ а б в Gardner, Dan. The Pariah President: Teodoro Obiang is a brutal dictator responsible for thousands of deaths. So why is he treated like an elder statesman on the world stage? // The Ottawa Citizen (reprint: dangardner.ca), 6 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 2008-06-12. Посетен на 2019-06-21.
- ↑ а б Alexander Smoltczyk. Rich in Oil, Poor in Human Rights: Torture and Poverty in Equatorial Guinea // Der Spiegel. 28 август 2006.
- ↑ Алексей Ъ-Алексеев. Путч наверх // Газета „Коммерсантъ“, 29 септември 2006.
- ↑ Steve Bloomfield,. Teodoro Obiang Nguema: A brutal, bizarre jailer // The Independent. 13 май 2007. Посетен на 21 октомври 2010.
- ↑ Bloomfield, Steve (13 May 2007) "Teodoro Obiang Nguema: A brutal, bizarre jailer" The Independent
- ↑ United States Central Intelligence Agency (2009) CIA World Factbook 2010 Skyhorse Pub Co Inc., New York, с. 214, ISBN 978-1-60239-727-9
- ↑ Tran, Mark (30 November 2009) "President Nguema of Equatorial Guinea on course to extend three-decade rule" The Guardian
- ↑ Nguema wins re-election // Iol.co.za. Посетен на 12 октомври 2014.
- ↑ Equatorial Guinea's 'God' // BBC, 26 юли 2003. Посетен на 1 ноември 2007.
- ↑ Maass, Peter (2005) "A Touch of Crude" Mother Jones 30 (1): pp. 48–89
- ↑ Silverstein, Ken (2010) "Saturday Lagniappe: UNESCO for Sale: Dictators allowed to buy their own prizes, for the right price" Архив на оригинала от 2010-10-21 в Freezepage Petroleumworld, originally published by Harpers Magazine, 2 юни 2010
- ↑ Staff (28 September 2010) "Africa's Worst Dictators: Teodoro Obiang Nguema Mbasogo" Архив на оригинала от 2010-10-21 в Freezepage, MSN News (South Africa)
- ↑ Interview with President Teodoro Obiang of Equatorial Guinea // Transcripts.cnn.com.
- ↑ The tiny African state, the president's playboy son and the $35m Malibu mansion // London, The Guardian, 10 ноември 2006. Посетен на 6 януари 2012.
- ↑ Teodorin Obiang: '$16m seized' from E Guinea leader's son // BBC News, 17 септември 2018.
|
