Теодор Моно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодор Моно
Théodore André Monod
френски изследовател

Роден
Починал

Националност Флаг на Франция Франция
Научна дейност
Област зоология
Известен с изследване на Сахара
Теодор Моно в Общомедия

Теодор Моно (на френски: Théodore André Monod) е френски изследовател, зоолог и хуманист.

За първи път посещава Сахара на 21 годишна възраст, като територията толкова го очарова със своите фосили, праисторически надписи, скали и минерали, че той остава свързан с нея за цял живот. Убежденията му са свързани със силна пацифистка и хуманистка християнска вяра.[1] Още от дете е силно любознателен, изучава Библията и чете гръцките класици. Завършва Сорбоната с диплома по зоология, но има интереси също към ботаниката, геологията, палеонтологията и историята.

Първата си изследователска мисия осъществява на борда на океанографски кораб. През 1922 година е натоварен със задачата да проучи морската фауна по бреговете на Мавритания – случай, който го отвежда в пустинята. През 1925 година Музея по естествена история му дава задачата да проучи водната фауна в района на езерото Чад. Две години по-късно заминава на научна експедиция в пустинята Сахара от средиземноморския бряг до Дакар, по заръка на Френското географско дружество. От тогава пустинята става постоянна част от живота му.

Обхожда почти цялата пустиня Сахара, а през 1934 година прекарва в нея четиринайсет месеца като проучва Танезруфт в Южен Алжир – дотогава непознат район на Сахара, който е избягван и от самите кервани. Когато нацистите навлизат във Франция, Моно е назначен към гарнизонния полк в Тибести. След края на войната възобновява научните си експедиции в пустинята и в продължение на много години я обхожда пеша или на камила. За Моно пустинята е източник на вдъхновение за неговите философски разсъждения. Той пише за мира, войната, природата и ролята на човечеството върху Земята.

През 1996 година почти сляп прекосява Сахара за последен път на 94 годишна възраст. Умира на 98 години във Версай.

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Méharées, (1937)
  • L'Émeraude des garamantes, (1984)
  • L’Hippopotame et le philosophe (1993)
  • Désert lybique (1994)
  • Majâbat Al-Koubrâ (1996)
  • Maxence au désert (1995)
  • Tais-toi et marche … (2002)


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Theodore Monod obituary. // The Daily Telegraph. London, 24 November 2000.