Теодор фон Карман

Теодор фон Карман на немски: Theodore von Kármán
унгарски инженер и физик
Д-р Карман през 1957 г.
Роден	11 май 1881 г. Будапеща, Австро-Унгария
Починал	7 май 1963 г. Аахен, Германия
Погребан	Съединени американски щати
Националност	Унгария Съединени щати
Учил в	Будапещенски университет по технологии и икономика Гьотингенски университет
Работил в	Гьотингенски университет Рейнско-Вестфалски технически университет в Аахен Калифорнийски технологичен институт Институт на фон Карман за динамика на флуидите
Научна дейност
Област	Аерокосмическа техника
Школа	Будапещенски университет по технологии и икономика Гьотингенски университет
Учил при	Лудвиг Прантъл
Видни студенти	Джузепе Габриели (1926) Цян Сюесен (1939)
Известен с	Вихрова пътека Линия на Карман Характеристики на връхзвуковия и хиперзвуковия въздушен поток
Награди	Медал на ASME (1941) Медал „Джон Фриц“ (1948) Медал „Даниел Гугенхайм“ (1955) Медал „Тимошенко“ (1958) Национален медал за наука на САЩ (1962) Чуждестранен член на Кралското дружество
Титла	Доктор на науките
Теодор фон Карман в Общомедия

Теодор фон Ка̀рман (на немски: Theodore von Kármán, на унгарски: Kármán Tódor; 11 май 1881 г., Будапеща – 6 май 1963 г., Ахен) е американски инженер и учен-механик от еврейско-унгарски произход, специалист в областта на въздухоплаването.

Член на Националната академия на науките на САЩ (1938), чуждестранен член на Лондонското кралско общество (1946) и на Парижката академия на науките (1955; кореспондент от 1946).

Биография

Карман е роден в еврейско семейство, един от неговите предци е пражкият равин от XVI век Юда Льов Бен Бецалел, смятан за създател на Голема от Прага.

Завършва през 1902 г. Кралския технически университет в Будапеща. През 1902 г. се премества в Германия, където през 1908 г. защитава докторска дисертация в Гьотингенския университет под ръководството на Лудвиг Прантъл. Работи в университета през следващите 4 години. През 1912 – 1930 г. ръководи Института по въздухоплаване към Аахенския университет, като работи, по-специално, върху ранни модели на хеликоптер. Служи в австро-унгарската армия през 1915 – 1918 г.

През 1918 г., след Първата световна война, се завръща в Унгария с надеждата да участва в модернизирането на системата на научното образование в страната. По време на Унгарската съветска република, през 1919 г., е назначен за заместник-народен комисар по образованието. След падането на ВСР нейните функционери са подложени на преследвания и Унгарското аерообщество изключва Карман от редиците си през 1920 г., след което той отново заминава за Аахен.

През 1926 г. приема поканата на Калифорнийския технологичен институт да построи аеродинамична тръба, а през 1930 г. става директор на лабораторията по въздухоплаване. През 1936 г. става един от основателите на компанията Aerojet, произвеждаща ракетни двигатели. От средата на 40-те години на XX век се занимава предимно с проблеми на космонавтиката и участва в създаването на редица изследователски общности.

По негова инициатива през 1956 г. в Синт Генезиюс Роде (Белгия) е създаден „Фон-Кармановски институт по хидродинамика“, а през 1960 г. е основана Международна академия по астронавтика – организация, обединяваща водещи учени и инженери, работещи в областта на космическите изследвания.

Научни интереси

През 1912 г. Карман прави теоретичен анализ на несвиваема течност, обтичаща дълга ос, перпендикулярна на посоката на движение на непрекъсната среда. Получената при това редица от вихри е наречена траектория на Карман в негова чест.

Основните трудове на Карман са свързани с аеродинамични проблеми на авиацията и космонавтиката. Той изчислява и след това на негово име е кръстена линията на Карман – приетата от Международната авиационна федерация условна граница между земната атмосфера и космическото пространство.

Неговото експертно мнение е ключово за откриването на ефекта на аеродинамичните сили, които причиняват необичайното „галопиращо“ поведение и срутване на моста в Такома. През март 1941 г., заедно с двама строителни инженери, той публикува доклада „Разрушаването на моста Такома Нароус“.

Разрушаването на моста в Такома, 7 ноември 1940 г.

Изследването на Карман за двигателите на бъдещите самолети, направено през 1944 г., се счита за класическо в областта на технологичното прогнозиране. Особеността на прогнозите на Фон Карман се състои в това, че той не се опитва да предскаже характера на отделните устройства, а изучава основните перспективни и ограничаващи фактори, функционалните възможности и ключовите параметри на системите, фокусира вниманието си върху оценката на алтернативни комбинации от предполагаеми постижения на науката и техниката и се опитва да събере прогнозите си в ясни 15 – 20-годишни времеви рамки.

Карман, както и неговият учител – Лудвиг Прантъл, работи в много области на механиката на флуидите и е смятан за един от бащите на аеродинамиката.

Последни години

През юни 1944 г. претърпява операция за рак на червата в една от клиниките в Ню Йорк. Умира по време на пътуване до Аахен (Германия) през 1963 г. Погребан е в Пасадена, Калифорния.

Семейство

Никога не се е женил.

Памет

В негова чест през 1960 г. Американското общество на строителните инженери учредява Медал „Теодор фон Карман“, а през 1972 г. Дружеството за индустриална и приложна математика учредява Награда „Теодор фон Карман“, с която ежегодно се награждават изтъкнати инженери и техници.

В чест на Карман са кръстени лунен кратер и кратер на Марс.

Външни препратки

• Энциклопедия КругосветАрхив на оригинала от 2013-01-16 в Wayback Machine.
• Theodore Von Kármán, 1881 – 1963Архив на оригинала от 2018-10-19 в Wayback Machine. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society, 1966, vol. 12, pp. 335 – 365, plate, by S. Goldstein