Теодосий Зограф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодосий Зограф
български зограф
Роден
Картината на Теодосий Зограф

Теодосий Зограф е български възрожденски майстор зограф от XIX век, предвестник на светската живопис.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Автор е на една оригинална картина на платно (73 Х 63 cm), посветена на църквата „Успение Богородично“ в щипската махала Ново село. Картината е от 1813 година и се пази в новата църква. На нея Теодосий Зограф е изписал дълъг надпис, който показва подтика на художника да рисува, годината и името на майстора. Надписът е ценен и като езиков материал,[1] а картината представлява и етнографски интерес с изобразяването на старото велешко облекло.[2]

Знамение новое чудо Прстыѧ Бдцы како естъ скоро помощница / азъ грѣшны Ѳеодосиѧ образомъ сыи зографъ: в лѣто ѿ Хта, 1813, / вотова време работихъ на црква Ново селска и имахъ домъ у Велесъ и едно де / те това що лежи имене Илиѧ: беше ми болно: пратихъ за него имаикаму донесего / ради даго лекуеме: и нищо лекъ не поможе: и прїиде време дете даумре и ма / икаму го принесе предъ врата церковна изе даплаче: иазъ рекохъ жено види какое / Бца избавила цара ѿ море: она може и намъ да поможе: и поклонихме се ѡ чудесе Престыѧ оживе детето и посака да ѧде ипотом оздраве самото отроче егда возрастъ 15 лѣтъ прїиде и поклониѧ во сты храмъ.[1]

Знамение на новото чудо на Пресветата Богородица, която е бързопомощница. Аз грешен Теодосий на този образ зограф в лето от Христа 1813. В това време работих на църквата новоселска и имах дом у Велес и едно дете, това що лежи по име Илия. Беше ми болно. Пратих за него и майка му го донесе да го лекуваме. И никой лек не помогна. И дойде време детето да умре и майка му го принесе пред вратата църковна и взе да плаче. И аз рекох „Жено, виж както Богородица избавила царя от морето, тя може и нам да помогне.“ И се поклонихме, о чудо, Пресветата оживи детето и поиска да яде и после оздравя самото отроче. Когато беше на възраст 15 години дойде и се поклони в светия храм.

В сцената, описваща драматично семейно събитие, с щастлив край са изписани самият Теодосий, синът му, жена му, един цар и Богородица пред църква.[1] Теодосий е вляво, облечен в късо бяло кожухче, поръбено с тъмни кожи, обърнал, глава към съпругата си,[3] с благи черти на лицето, молитвено изражение и дълги коси. Съпругата му е до него забладена с бяла кърпа и облечена дълъг кафяв кожух и червена сая, украсена с бели черти под нея. В краката на двойката е болното пеленаче. Теодосий сочи с лявата си ръка към картина на стената на храма, изобразяваща потъващ в морето цар, над който е надвесена спасяващата го Богородица. В другия край е изписано отново детето вече като 15-годишен юноша в празнични дрехи – с дълъг до стъпалата кожух, носещо свитък с текст „и принесе образъ свидѣтелства“.[2]

Според Асен Василиев сцената е изпълнена с много чувство и има приятни, меки и благородни тонове. Теодосий е бил много добър опитен зограф, съдейки по чистите му и сигурни линии и убедителните изрази на лицата.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 265.
  2. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 266.
  3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 265 - 266.
     Портал „Македония“         Портал „Македония