Теодосий Спасов
Теодосий Спасов | |
---|---|
![]() |
|
Информация | |
Роден |
Теодосий Спасов Йорданов
|
Стил |
джаз народна музика |
Професии | музикант |
Инструменти | кавал |
Активност | 1986 – |
Уебсайт | Официален сайт |
Теодосий Спасов в Общомедия |
Теодосий Спасов Йорданов е български музикант, виртуозен изпълнител на кавал. Той първи започва да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика са в основата на почти всичките му авторски пиеси.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Теодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в Исперих.[1] Започва да свири на кавал в Котелското музикално училище. Завършва Академия за музикално и танцово изкуство в град Пловдив със специалностите „Ръководство на народни състави“ и инструментален факултет – кавал.
Теодосий Спасов разработва свой собствен, уникален стил на свирене. Неговите изпълнения са необикновен синтез между традиционен фолклор, джаз, класическа музика. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни състави, с именити български и чужди музиканти, между които Димитър Лавчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Анатолий Вапиров, Петър Ралчев, Стоян Янкулов-Стунджи, Ангел Димитров, Румен Тосков, Христо Йоцов, Пейо Пеев, проекта Балкански, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Г. Велес, Д. Лийбман, Енвер Измаилов, Арканхел, формацията Балкански Коне, Мирослав Тадич, Влатко Стефановски. През 1995 г. списание „Нюзуик“ го нарежда между най-талантливите музиканти от Източна Европа. В рубриката „най-доброто от Изтока“ е отбелязано: „Спасов създава нов музикален жанр.“
Освен концертните си изяви, участва в записи за филми, театрални спектакли. Носител на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997) и (2002), Статуетката на Аполон Токсофорос, за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компакт-диска със солови изпълнения и с различни музикални формации.
През 1994 година името му е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.
Член на Обществения съвет към министъра на културата на Република България (от 2014).[2]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
От 90-те години е женен за актрисата Бойка Велкова.[3] Двамата имат един син.
Дискография[редактиране | редактиране на кода]


- Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010
- Отворено настроение – Авторски албум, 2010
- Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010
- Personification – Авторски албум, 2009
- Bace Quartet – Съвместен проект, 2006
- VЯRA – Авторски албум, 2006
- Gambit – Съвместен проект, 2004
- TRETA MAJKA – Съвместен проект, 2004
- Titla – Авторски албум, 2004
- Во Живо Одъ Охридъ – Лот Лориен & Теодосий Спасов – Съвместен проект, 2003
- Echotopia – Съвместен проект, 2003
- Theodosii Spassov Trio Live in London – Авторски албум, 2003
- Non – Standard Standards – Авторски албум, 2003
- Encounters on The Road – Авторски албум, 2001
- Labyrinth – Съвместен проект, 2001
- The Spirit Of Bulgaria – Авторски албум, 2001
- Ultramarin – Авторски албум, 2001
- Silhouettes – Съвместен проект, 2001
- The fish are praying for rain – Авторски албум, 2000
- Na Trapeza – Авторски албум, 2000
- Fairy Tale Trio – Авторски албум, 1998
- Bulgarian Folk Dances – Авторски албум, 1998
- Bratimene – Авторски албум, 1998
- The Glimpse – Съвместен проект, 1997
- Everest Concert – Съвместен проект, 1996
- Beyond The Frontiers – Авторски албум, 1995
- „Уелкя“ – Авторски албум, 1993
- Karen Young – Съвместен проект, 1992
- Gurbet Mohabet – Съвместен проект, 1990
- The Sand Girl – Авторски албум, 1989
- The Long Road – Авторски албум, 1986
Самостоятелни албуми[редактиране | редактиране на кода]
- Теодосий Спасов и Небесни струни – Авторски албум, 2010
- Отворено настроение – Авторски албум, 2010
- Black Sea Fire – Съвместен проект, 2010
- „Вяра“ – '2006'
- „Титла“ – '2003'
- „Нестандартни стандарти“ – 2003
- „Срещнато по пътя“ – 2001
- „Духа на България“ – 2001
- „Ултрамарин“ – 2001 – Концертен запис с участието на Стоян Янкулов-Стунджи, Енвер Измаилов и Анатолий Вапиров
- „Рибите се молят за дъжд“ – 2000 – Театрална музика към едноименното представление
- „На трапеза“ – 2000
- „Приказно трио“ – 1998
- „Братимене“ – 1998
- „Отвъд границите“ – 1995
- „Уелкя“ – 1993[4]
- „Пясъчното момиче“ – 1989
- „Дългият път“ – 1986
Други[редактиране | редактиране на кода]
- „Гурбет мохабет“ – 1990 (с Милчо Левиев на пиано)
„Магията на Мадара“, съвместно с оркестъра за народна музика на БНР с диригент Христофор Раданов и известни български изпълнители на народни песни – издател и продуцент БНР – 2010 година. Уникалният запис е направен в Голямата Мадарска пещера и е издаден в аудио и видео формат, с надписи на български и на английски език. Дисковете са разпространени във всички културни центрове на България по целия свят. Уникалният запис е единствен по рода си с акустичната си характеристика и възможността едни от най-известните певци и инструменталисти на България да бъдат записани едновременно в най-големия храм по нашите земи – Голямата Мадарска пещера-светилище на 8 хиляди години, сакрално място за траки, прабългари и християни.
Участия[редактиране | редактиране на кода]
- 47-ото издание на Международния фестивал на камерната музика, Пловдив - 2011 г. Концерт на Теодосий Спасов – кавал и вокал, съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“[5] в състав Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти[6].
Отличия[редактиране | редактиране на кода]
- 8 юни 2011 г. е удостоен с орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие „за особено значимите му заслуги в областта на културата“[7]
- 16 септември 2016 г. – награден е с наградата „Артист на мира“ на ЮНЕСКО. Тя е „признание на неговия талант, иновациите му в създаването на уникален стил музика и виртуозното му изпълнение, неговия ангажимент да повиши обществената осведоменост за музиката като сила за подобряване на диалога между хората, културите и общностите, както и дълбоката си съпричастност към идеалите и целите на организацията“.[8]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Азиз, Мехмед. Теодосий Спасов изнесе концерт в родния Исперих. // ekip7.bg. ekip7.bg, 2008. Посетен на 6 юли 2012 г.
- ↑ Заповед РД 09-748/08.09.2014, сайт на Министерство на културата на РБ.
- ↑ Бойка Велкова: С Теодосий сме любовен ураган. // 24 часа, 17 март 2017. Посетен на 21 май 2018.
- ↑ „Уелкя“ - заглавната песен от едноименния албум на Теодосий Спасов, женският глас е на Бойка Велкова
- ↑ 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с камерния ансамбъл „Небесни струни“
- ↑ 47-и Международен фестивал на камерната музика, 2011 г. – Теодосий Спасов – кавал и вокал съвместно с Доротея Димитрова и Ана Иванова – цигулка, Михаела Павлова – виола, Йоланта Делибозова – виолончело и Смила Стоева – ударни инструменти
- ↑ Указ № 132 от 8 юни 2011 г. Обн. ДВ. бр.46 от 17 юни 2011 г.
- ↑ Theodosii Spassov. // unesco.org. Посетен на 28 септември 2016 г. (на английски)