Теоремата на Ньотер (ТН) гласи, че всяка диференцируема симетрия на действието , притежава съответен закон за запазване. Теоремата е доказана за първи път от математичката Еми Ньотер през 1915 г. и публикувана три години по-късно [1].
Действието на дадена физическа система се определя от интеграла по времето от лагражевата функция (Лагранжиана), от което чрез принципа на най-малкото действие може да се определи поведението на системата. ТН може да бъде прилагана само за континуални (непрекъснати) и гладки симетрии над дадено физично пространство.
Нека съществува множество от непрекъснати трансформации на координатите в пространството на Минковски и на полевите функции , зависещи от параметъра , които при се свеждат до единичната (тъждествена) трансформация. Нека също така в околност на тези трансформации имат вида [2]:
Нека още производните на действието удовлетворяват за всяка област условието
↑Noether, E. Invariante Variationsprobleme. // "Nachrichten von der Gesellschaft der Wissenschaften zu Göttingen. Mathematisch-Physikalische Klasse. 1918. с. 235--257.
↑Ризов, Венцеслав. Квантова теория на полето. // Лекционен курс в СУ „Св. Климент Охридски“. 2005. с. 6.