Теорема на Ърншоу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Теоремата на Ърншоу гласи, че съвкупността от точкови заряди (в пространството) не би могла да бъде устойчива комбинация (да бъде в равновесие – заредените частици ще се събират или отблъскват, но в края на краищета ще се разлетят), ако единствено електростатично взаимодействие въздейства върху зарядите.

Теоремата е доказана за първи път през 1842 година от Самюел Ърншоу. Често се използва за магнитни полета, въпреки, че първоначално е използвана за електростатични полета. В действителност може да се обобщи за всички случаи на сили пропорционални на 1/r2 (такива сили са свързани с различни полета електрично поле, магнитно поле или гравитационно поле).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Théorème d'Earnshaw“ в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Earnshaw's theorem“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.