Теория за когнитивния баланс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Теорията за когнитивния (структурен) баланс[1] е една от теориите за когнитивното съответствие. Това е мотивационна теория за промяната в нагласите, предложена от Фриц Хайдер, която разкрива наличието на постоянен мотив, който движи напред към психологически баланс. Теорията разгледа когнитивната балансираност у човека при възприемането на друг човек и построяването на отношението си към този човек и към общите за тях обекти.[2]

Например:Човек, който харесва Друг човек може да бъде балансиран от същата валентна нагласа от името на друг. Символично Ч (+) > Д и Ч < (+) Д води до психологически баланс.

Това може да бъде разширени както и до обекти (Х), като по този начин се представят взаимоотношения в триъгълник. Ако човек Ч харесва обекта Х, но не харесва другия човек Д, какво ще почувства Ч, ако разбере че Д е създала Х? Това се описва по следния начин:

  • Ч (+) > Х
  • Ч (-) > Д
  • Д (+) > Х

Умножяването на знаците показва, че човек ще усети дисбаланс в тези взаимоотношения и ще бъде мотивиран да поправи баланса някак си. Човекът може да направи следното:

  • Да реши, че Д не е толкова лош все пак,
  • Да реши, че Х не е толкова добър, колкото си е мислил преди или
  • Да заключи, че Д не е направил наистина Х

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ф. Хайдер (F. Heider, 1946; 1958)
  2. http://slovari.yandex.ru/dict/psychlex4/article/PS4/ps4-0010.htm
Портал В Портал Психология можете да намерите още много страници свързани с темата психология.