Теория на Джеймс-Ланге
Теорията на Джеймс-Ланге се свързва с хипотеза за произхода и природата на емоциите. Тя е развита от двама от учените на 19 век Уилям Джеймс и Карл Ланге. Теорията твърди, че в човека като отговор на преживяванията в света, автономната нервна система създава физиологични събития като мускулно напрежение, ускоряване на пулса, потене и сухота в устата. Емоциите в този ред на мисли, са чувства, които се появяват по-скоро като резултат от тези физиологични промени, отколкото като тяхна причина. Джеймд и Ланге достигат до тази теория независимо един от друг. Ланге по-точно твърди че вазомоторните промени са емоции (Например Човек разсъждава, че само защото той/тя плаче, той/тя трябва да е тъжен/на). Джеймс обяснява концепцията си така:
“ |
|
” |
Тази теория е предизвикана от психолози като Уолтър Кенън и Филип Бард, които теоретизират, че физиологичните промени са предизвикани от емоции (общо позната като Теория на Кенън-Бард).
Третата теория за емоцията е наречена Двуфакторна теория на емоциите на Шахтер и Сингър. Тази теория твърди, че емоциите са директен резултат от анализа на обкръжението.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ellsworth, P. C. (1994). William James and Emotion: Is a Century of Fame Worth a Century of Misunderstanding?. Psychological Review, (101)2, 222-229.