Теория на отражението

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Теория на отражението – основа на диалектикоматериалистическата теория на познанието (гносеология). Изходен за теорията на отражението и за марксистката гносеология като цяло е диалектикоматериалистическият принцип на отражението, според който резултатите на познанието трябва да са относително адекватни на своя източник – оригинала. Те се постигат посредством две взаимосвързани изисквания и съответстващите им процеси: активно извличане на нужните и изключване на ненужните, страничните сведения за оригинала.[1]

Теорията на отражението има специфични задачи[редактиране | редактиране на кода]

  • разкриване на най-общите черти и закономерности, на всички равнища и форми на отражението;
  • изследване на възникването и развитието на формите на психичното отражение, включително въпросите за произхода на съзнанието и частнонаучното обосноваване на възможностите на познавателната дейност на човека;
  • изучаване на връзката на характеристиките на съдържанието и на формата на образа, знанието;
  • разкриване на същността на отражението в неживата природа;
  • изяснавяне на особеностите на отражението (сигнализацията) в свързочната техника и управление, по-специално съотношението и връзката между човека и кибернетичните устройства;[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „Философски речник“, Второ допълнено издание под редакцията на проф. Михаил Бъчваров. Партиздат, София 1985,-стр.608;