Теория на отражението
Теория на отражението – основа на диалектикоматериалистическата теория на познанието (гносеология). Изходен за теорията на отражението и за марксистката гносеология като цяло е диалектикоматериалистическият принцип на отражението, според който резултатите на познанието трябва да са относително адекватни на своя източник – оригинала. Те се постигат посредством две взаимосвързани изисквания и съответстващите им процеси: активно извличане на нужните и изключване на ненужните, страничните сведения за оригинала.[1]
Теорията на отражението има специфични задачи[редактиране | редактиране на кода]
- разкриване на най-общите черти и закономерности, на всички равнища и форми на отражението;
- изследване на възникването и развитието на формите на психичното отражение, включително въпросите за произхода на съзнанието и частнонаучното обосноваване на възможностите на познавателната дейност на човека;
- изучаване на връзката на характеристиките на съдържанието и на формата на образа, знанието;
- разкриване на същността на отражението в неживата природа;
- изяснавяне на особеностите на отражението (сигнализацията) в свързочната техника и управление, по-специално съотношението и връзката между човека и кибернетичните устройства;[1]