Теория на очакванията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Теорията на очакванията (или теорията на мотивацията за очакване) предполага, че човек ще се държи или ще действа по определен начин, защото е мотивиран да избира специфично поведение заради очаквания резултат от това поведение.[1] По същество, мотивацията за избор на поведение се определя от желанието на резултата. В основата на теорията обаче стои познавателният процес на това как даден човек обработва различните мотивационни елементи. Това се прави, преди да се направи най-добрият избор. Резултатът не е единственият определящ фактор при вземането на решение как да се държи.[1]

Теорията за очакванията е за мисловните процеси, свързани с избора или избирането. Тя обяснява процесите, през които човек преминава, за да направи избор. В изследването на организационното поведение теорията на очакванията е мотивационна теория, предложена за първи път от Виктор Врум от Училището по мениджмънт на Йейл.

„Тази теория набляга на нуждите на организациите да свързват възнагражденията директно с изпълнението и да гарантират, че предоставените награди са тези, които заслужават и искат получателите.“[2]

През 1964 г. Виктор Врум развива теорията на очакванията чрез изучаването на мотивацията за вземане на решения. Тази теория е от значение за изучаването на управлението.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Oliver, R. (August, 1974). Expectancy is the probability that the individual assigns to work effort being followed by a given level of achieved task performance. Expectancy Theory Predictions of Salesmen's Performance. Journal of Marketing Research 11, 243 – 253.
  2. Montana, Patrick J; Charnov, Bruce H, Management – 4th edition; (2008) – Barron's Educational Series, Inc.