Теракота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фигура от теракота

Терако̀та (на италиански: Terra cotta, „изпечена земя“) е вид керамика без глазура, приготвяна на базата на особен вид цветна глина, която след изпичане придобива обикновено червеникав оттенък.

Още от древността теракотата е използвана в скулптурата при изработване на статуи и фигурки. Теракотата се използва и като материал в строителството за направа на тръби, керемиди и тухли.[1]

„Царицата на нощта“, вавилонски теракотен релеф

Малката теракотена пластика е разпространена в почти всички неолитни култури. От теракота са правени скулптурни фигурки, саркофази и статуи в Древна Гърция, при етруските, в Древен Китай, Древна Индия и Древна Америка, архитектурни детайли в архаичните древногръцки, етруски и древноримски храмове. Едно от най-известните произведения, изработени от теракота, е теракотената армия от времето на китайската династия Цин. Друго известно произведение от теракота е релефът „Царицата на нощта“ (англ. Queen of the Night relief) от древна Месопотамия, който е на повече от 4000 години.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 'Industrial Ceramics.' F.Singer, S.S.Singer. Chapman & Hall. 1971.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]