Терапевти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Терапевтите са юдейска религиозна секта практикуваща аскетизъм, за които Филон Александрийски твърди, че са се заселили по бреговете на Мареотидското езеро в близост до Александрия през 1 век.

Произход[редактиране | edit source]

Произходът на сектата и нейната предистория са неизвестни. Единственото описание на общността на терапевтите е останало за историята в трактата на Филон Александрийски "За съзерцателен живот". През XIX век историците и библеистите приемат, че терапевтите на Филон Александрийски са литературна измислица, но Кумранските ръкописи косвено потвърждават историческата достоверност на изнесеното в трактата на Филон Александрийски. Външно между есеите и терапевтите има прилика в светогледа и изповядваната философия, но засега не е доказана пряката връзка между двете секти. В тази връзка се предполага, че терапевтите са се развили на местна египетска почва, имайки се предвид, че последния легитимен юдейски първожрец (първосвещеник) бил Ониас, който въпреки забраната на Тората за алтернативни храмове построил свой храм в Леонтополис, Египет близо два века преди Филон да ни извести за съществуването на терапевтите.

Учението на терапевтите също е издържано в духа на древноизточните традиции, и е насочено към медитация. Явно влиянието на древноперсийската култура е било осезаемо и в Древен Египет, въпреки сравнително краткотрайното персийско владение над територията му под формата на сатрапия. Терапевтите се молели за духовно спасение два пъти на ден - на разсъмване и привечер, което издава влияние на зороастризма с неговия култ към Слънцето. Според Филон, през деня те четат древните Писания, стремейки се да усвоят знанията и мъдростта на древните, като алегорично тълкували текстовете, вярвайки, че думите в тези книги са символи и имат скрит семиотичен смисъл. Членовете на сектата на терапевтите живеят в отделни къщи за разлика от есеите, като във всяка тяхна къща има стая или светилище, предназначена/о за религиозни уроци и молитви, както и за приемане на посвещение. За светския живот по него време, терапевтите били мистерия. Изпълнението на телесните потребности, като ядене, се разрешавало само през нощта. Терапевтите се въздържали от употребата на вино, тъй като замъглявало ума, не ядели месо, т.е. били вегитарианци, тъй като вярвали, че храната от животинско месо разпалва у човека животински страсти. Терапевтите не допускали в светилището нищо свързано с телесните нужди, като съхранявали вътре само свещените книги - Тората и пророците с псалмите, както и предмети и вещи предразполагащи или служещи за по-задълбоченото усвояване на знанията и за благочестие.

В различие от останалия юдаизъм през този период, терапевтите притежавали редом с библейските книги (Тората и пророците към онзи момент) и свои книги, посветещаващи членовете в алегоричното тълкуване на Библията за разкриване на скрития й смисъл. Не е ясно дали терапевтите са ползвали Септуагинтата или древните масоретски текстове на Светото писание.

Шест дни от седмицата, терапевтите са отделени един от друг в търсене на мъдростта в самота, и без да напускат домовете си. В събота, мъжете и жените от сектата се събират в светилището, разделено на мъжка и женска част. Там слушат проповеди на най-старите и най-добре посветени в учението членове на сектата, след което ядат на обща трапеза, на която менюто се състои от изворна вода, прост хляб и сол, понякога с исоп. Според Филон, терапевтите нумерологично почитат числото 7 и неговия квадрат (49), но най-свято вярват на номер 50, като и съответно на всеки петдесети ден (седмата година е Юбилейна) провеждали специална тържествена среща помежду си, а в нощта преди срещата била организирана празнична вечерня - бдение. Облечени в бели дрехи, просветените терапевти се събирали за обща молитва при нея. След молитвата те заемали местата си в съответствие със срока на служение и поредността по която се се присъедини към сектата, и слушайки внимателно думите на председателстващия, обсъждат философски въпроси, произтичащи от Писанията, като се дават и отговори на въпросите от посветените, повдигнати от някой от публиката. След тази процесия под формата на ритуал следва съвместно хранене и свещено бдение, което включва пеене на псалми и танци на благодарността по подражание на танца на Мойсей и Мариам (Изход 15). Празникът продължава до ранни зори, при които членовете на сектата съвместно посрещат изгрева на слънцето, обръщайки лицето си на изток, и вдигайки ръце произнасят молитви за изпращане от Бога на светли дни и за познание на истината от всички.

Значение[редактиране | edit source]

Подобно на есеите, терапевтите са оставили забележими следи в духовния живот на своето време. Религиоведите съзират в сектата на терапевтите, начин на живот организационно възприет и послужил за пример като прототип на средновековното и днешно християнско монашество. Въз основа на това някои от ранните християнски автори смятат, че терапевтите не са юдейска, а християнска секта (даже Евсевий Кесарийски слага знак на равенство между терапевти и юдео-християни). Някои съвременни изследователи виждат в терапевтите една юдейска секта отделила се от есеите и преселили се в Древен Египет (който по него време е бил и център на античното просвещение и елинизма), за да избягат от преследванията на римляните в Юдея, започнали с началото на нашата ера. С началото на юдейските бунтове срещу римската власт в Юдея през 4 г. пр.н.е. (годината на раждането на Исус - 750 от основаването на Рим) римските власти не влагали много усилия да вникнат в същността на отделните юдейски учения (секти) и фрументариите действали на принципа - унищожавай ги всичките с оглед обвързаността им по един или друг начин и/или в един или друг смисъл и степен с основния противник на Рим - Персия с нейната древна религия, зороастризма.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]