Тереза Боучкова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тереза Боучкова
Tereza Boucková
Тереза Боучкова, 2014 г.
Тереза Боучкова, 2014 г.
Родена 24 май 1957 г. (64 г.)
Професия писател, драматург, сценарист, журналист, преводач
Националност  Чехия
Активен период 1990 –
Жанр драма, любовен роман, сатира, документалистика
Съпруг Иржи Бучек (? – )
Деца 3
Уебсайт www.terezabouckova.cz
Тереза Боучкова в Общомедия

Тереза Боучкова (на чешки: Tereza Boucková) е чешка журналистка публицистка, сценаристка, драматург, преводачка и писателка на произведения в жанра драма, любовен роман, мемоари, пътепис и сатира.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Тереза Боучкова е родена на 24 май 1957 г. в Прага, Чехословакия. Тя е третата дъщеря на писателя и драматург Павел Кохоут и втората му съпруга, помощник-режисьорката Анна Кохоутова. Майка ѝ е родена в София. След развода си с Кохоут има връзка с Вацлав Хавел. Тереза има брат и сестра. Брат ѝ Ондржей, е художник и сценограф, е живее в Австрия, а сестра ѝ в Швейцария. След като завършва основно училище, учи в двугодишно училище по икономика, но скоро се прехвърля в Академичната гимназия в Прага, където завършва през 1976 година.

След завършване на гимназията подписва Харта 77 – неформална гражданска инициатива на Чехословакия, която критикува „политическата и държавна власт“ за неспазване на човешките и гражданските права. Заради това на няколко пъти тя безуспешно се опитва да бъде приета в Театралния факултет на Академията за сценични изкуства в Прага. За да се издържа работи на временни работи като чистачка, пощальон, икономка и опаковчик на грамофонни плочи. Въпреки, че не ѝ е позволено да продължи обучението си, тя учи частно, полага изпит по английски език и посещава лекции от така наречените „жилищни университети“. Използва актьорския си талант като участва в дисидентски спектакли, проведени в апартамента на Власта Храмостова.

Тереза Боучкова започва да пише литературни произведения в края на 80-те години, когато публикува чрез самиздат няколко разказа. Новелата ѝ „Indiánský běh“ (Индиански бяг) предизвиква раздвижване, защото чрез нея критикува редица известни личности. Тя е една от първите личности, удостоени с наградата „Иржи Ортен“, която получава за новелата „Индиански бяг“. През 1991 г. е публикувана официално, а през 1992 г. е публикувана в разширеното издание, илюстрирано от брат ѝ Ондржей Кохоут, „Индиански бяг и краища на щастието, краища на мълчанието“.

През 90-те години тя пише пиеси и фейлетони. Първият ѝ сборник с фейлетони „Sodoma komora“ (Содом и Гомор) е издаден през 2003 г., а през 2004 г. е издаден втори сборник с тях – „Jen si tak trochu schnít – fejetony o mužích a lidech“ (Просто подсушете малко – фейлетони за мъже и хора). През 2014 г. е издадена третата колекция – „Boží a jiná muka – fejetony o lásce ke kolu“ (Божии и други мъки – фейлетони за любовта към колата).

Авторка е на сценария за игралния филм „Smradi“, чиято премиера е през 2002 г. Сюжетът е вдъхновен от житейската история на Боучкова, осиновяването на две ромски деца. Филмът е номиниран за наградата „Чешки лъв“. Докато работи по него се среща с драматурга, текстописец, композитор и сценарист Бедрих Лудвик, с когото впоследствие участва в албума му „Měsíc ve dne“.

Най-значимото ѝ произведение е романът „Годината на петела“ издаден през 2008 г. В този автобиографичен роман тя прави разтърсваща равносметка за осиновяването на две ромски деца, които се превръщат в зверове и заплашват да унищожат ония, които са им подали ръка и са ги отгледали, както и за живота, за дисидентските години, за провалените мечти, и за многото разочарования. Романът става бестселър преведен на много езици.

От 2001 г. тя е член на Чешкия център на Международния ПЕН клуб.

Участва в опазването на околната среда, като наред с други подкрепя и движението „ДЪГА“, Децата на Земята. Тя се кандидатира от името на Зелената партия на европейските избори през 2004 г.

След кратък първи брак тя се омъжва за Иржи Бучек, с когото се премества във вилата на баба си и дядо си в Захрабска. Те имат трима сина, двама осиновени, Доминик и Мариан, и собствен – Винк (р. 1991).

Тереза Боучкова живее със семейството си в поселището Захрабска, част от село Свети Йоан под Скалоу (Средночешки край).

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Rok kohouta (2008) – автобиографичен роман
    Годината на петела, изд.: ИК „Персей“, София (2019), прев. Красимир Проданов
  • Život je nádherný (2016)
  • Bhútán, má láska (2020)

Новели и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Křepelice (1993) – новела
  • Když milujete muže (1995) – включва и новелата „Křepelice“
  • Krákorám (1998) – разказ

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Indiánský běh (1991) – награда „Иржи Ортен“
  • Indiánský běh a Končiny štěstí, končiny ticha (1992)
  • Sodoma komora (2003) – фейлетони
  • Jen si tak trochu schnít – fejetony o mužích a lidech (2004) – фейлетони
  • Boží a jiná muka – fejetony o lásce ke kolu (2010) – фейлетони
  • Šíleně smutné povídky (2013) – разкази, аудиокнига

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Bhútán, má láska (2020) – пътепис

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Rubato“ на Рудолф Слобода, превод от словашки (2008)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 Smradi
  • 2009 An Earthy Paradise for the Eyes – сценарий

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Tereza Boučková“ в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литература“         Портал „Литература