Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен
Therese von Sachsen-Hildburghausen
кралица на Бавария
Принцеса Тереза, копие по картина на Йозеф Карл Щилер, 1810 г.
Принцеса Тереза, копие по картина на Йозеф Карл Щилер, 1810 г.

Родена
Починала
Погребана Мюнхен, Германия

Религия лутеранство
Управление
Период 1825 – 1848 г.
Други титли принцеса на Саксония-Хилдбургхаузен
Семейство
Род Ветини
Баща Фридрих (Саксония-Алтенбург)
Майка Шарлота Георгина Луиза фон Мекленбург-Щрелиц
Братя/сестри Георг (Саксония-Алтенбург)
Йозеф (Саксония-Алтенбург)
Едуард фон Саксония-Алтенбург
Фридрих фон Саксония-Алтенбург
Шарлота фон Саксония-Хилдбургхаузен
Луиза фон Саксония-Хилдбургхаузен
Съпруг Лудвиг I (12 октомври 1810 – 26 октомври 1854)
Деца Отон I Гръцки
Максимилиан II Йозеф
Матилда Каролина Баварска
Луитполд Баварски
Аделгунда Баварска
Хилдегард Луиза Баварска
Александра Амалия Баварска
Адалберт Баварски
Тереза фон Сакс-Хилдбургхаузен в Общомедия

Тереза Шарлота Луиза Фридерика Амалия фон Сакс-Хилдбургхаузен (на немски: Therese Charlotte Luise Friederike Amalie von Sachsen-Hildburghausen, също Therese von Bayern) от рода на Ернестините, е принцеса от Саксония-Хилдбургхаузен и кралица на Бавария, като съпруга на крал Лудвиг I Баварски от 1825 до 1848 г.

На 12 октомври 1810 г. Тереза се омъжва за католика, баварският трон-принц Лудвиг I (1786 – 1868) („Принцовата сватба“) от династията на Вителсбахите, син на крал Максимилиан I Йозеф и принцеса Августа Вихелмина Мария от Хесен-Дармщат. Така се създава традицията на мюнхенския Октоберфест. Мястото, където се провела сватбата ѝ, се казва в чест на принцесата Терезиенвийзе и там се провежда всяка година Октоберфеста.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 8 юли 1792 в Зайдингщат. Проилиза от фамилията на херцозите на Саксония-Хилдбургхаузен, странична Eрнестинска линия на Ветините. Тя е протестантка и е шесто дете на Фридрих (1763−1834), херцог на Саксония-Хилдбургхаузен и Саксония-Алтенбург, и неговата съпруга принцеса Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц (1769−1818), дъщеря на херцог Карл II от Мекленбург-Щрелиц и принцеса Фридерика Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат. Тереза е братовчедка чрез майка си на руската царица Александра Фьодоровна.

Брак с Лудвиг Баварски[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Тереза Баварска в церемониалните одежди за коронацията, картина от Йозеф Карл Щилер, 1825

Запланувано било Тереза да се омъжи за нейния чичо Георг. Тя е в списъка на принцесите, които Наполеон съставя през 1809 г., за които той иска да се ожени. Лудвиг Баварски обаче се решава по-бързо за Тереза вместо за по-красивата ѝ сестра Луиза. На 12 февруари 1810 г. той се сгодява за Тереза в Хилдбургхаузен, докато неговите родители са в Париж при Наполеон. Принцесата тръгва с родителите си и сестра ѝ Луиза на 6 октомври за Мюнхен.

На сутринта на 12 октомври 1810 г. кралската фамилия започва да празнува именния ден на крал Максимилиан I в църквата Св. Михаил. Вечерта Лудвиг и Тереза, която има силен зъбобол, са венчани в дворцовата капела на резиденцията в Мюнхен. Празнинствата започват на 13 октомври на плошад „Макс-Йозеф“. Градът е осветен и започва народно празненство, опера със свободен вход, музика, театър и бал. На 17 октомври пред градската порта Зендлингер Тор, „странично от улицата, която водела за Италия“, се състои по случай сватбата голямо конно надбягване на националната-гварейска кавалерия. След една година празненствата се повтарят, и оттогава на днешната „поляна на Тереза“ се провежда всяка година Октоберфест. На вечерта след бала Тереза не се чувства добре и се оттегля в резиденцията, а Лудвиг се връща сам.

След като кронпринцът става generalgouverneur на област Ин- и Залцах, двойката резидира в Инсбрук и в дворец Мирабел в Залцбург. Тереза предпочитала Залцбург, където е роден нейният син Ото. През 1816 г. те се местят във Вюрцбург. Докато Лудвиг е още кронпринц тя ражда седемте от нейните девет деца.

Кралица на Бавария[редактиране | редактиране на кода]

На 13 октомври 1825 г. умира Максимилиан I Йозеф, бащата на Лудвиг I, и те стават крал и кралица на Бавария. Тя пътува много. През 1827 г. Тереза подарява ордена Тереза, най-знатният дамски орден в Бавария, който има за цел да помага на бедните.

На 19 март 1848 г. Лудвиг I трябва да се откаже от трона, заради аферата му с Лола-Монтес (започнала от 1846 г.), за сметка на сина му Максимилиан II Йозеф.

Кралската двойка открива „статуята Бавария“ на поляната Тереза през 1850 г., 40-ият годишен празник на Октоберфеста.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Тереза умира на 26 октомври 1854 г., след 44 години брак, от холера, след посещението ѝ на благодарствената литургия за края на епидемията в Мюнхен, при която измират 9000 души. Тя оставя завещание от 26 страници.

Погребана е първо в княжеската гробница на Театинската църква. Лудвиг не участва в погребението на неговата протестантска съпруга. Архиепископ Карл Аугуст фон Райзах отказва да изпълни траурната служба. На погребението присъства, единствен от князете, херцог Ернст I, за да се сбогува с неговата леля.

През 1857 г. ковчегът на Тереза е погребан в манастира Св. Бонифац, който Лудвиг през 1856 г. определя за гробница на кралската къща. Оловният ковчег на Тереза е поставен под саркофага на нейния съпруг в отделна гробница. През 2002 г. Тереза е преместена от нейния ковчег до нейния мъж в мраморен саркофаг. Така тя получава по-късна реабилитация.

Лудвиг I живее още 14 години и умира на 29 февруари 1868 г. на 81-годишна възраст във вилата, която е взел под наем за зимата в Ница.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Тереза и Лудвиг I имат девет деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Manfred Berger, Therese Charlotte Luise Friederike Amalie. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 23. Bautz, Nordhausen 2004, ISBN 3-88309-155-3, Sp. 1485 – 1491.
  • Ina Ulrike Paul, Therese Charlotte Luise, Königin von Bayern. Karl Bosl: Bosls bayerische Biographie. Ergänzungsband. 1000 Persönlichkeiten aus 15 Jahrhunderten. Pustet, Regensburg 1988, ISBN 3-7917-1153-9, S. 161 (online Архив на оригинала от 2015-01-14 в Wayback Machine., Universitätsbibliothek Regensburg).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]