Терек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Терек
TerekRiver NorthGeorgia.jpg
Река Терек в Грузия
European Russia laea relief location map.jpg
42.6192° с. ш. 44.241° и. д.
43.5912° с. ш. 47.572° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Грузия Грузия
Русия Русия
Северна Осетия
Кабардино-Балкария
Ставрополски край
Чечения
Дагестан
Дължина 623 km
Водосборен басейн 43 200 km²
Отток 305 (на 16 km от устието) m³/s
Начало
Място Кавказ,
Грузия
Координати 42°37′09.14″ с. ш. 44°14′27.72″ и. д. / 42.619208° с. ш. 44.241035° и. д.
Надм. височина 2 713 m
Устие
Място Каспийско море
Координати 43°35′28.3″ с. ш. 47°34′19.2″ и. д. / 43.591196° с. ш. 47.572° и. д.
Надм. височина -28 m
Ширина делта m
Терек в Общомедия

Те́рек (на грузински: თერგი – Терги, на руски: Терек, на кабардино-черкезки: Тэрч, на карачаево-балкарски: Терк суу, на чеченски: Терка, на осетински: Терк) е река в Северен Кавказ, Грузия и Русия (Северна Осетия, Кабардино-Балкария, Ставрополски край, Чечения и Дагестан). Влива се чрез делта в Каспийско море. На карачаево-балкарски език „терк су“ означава „бърза вода“[1]. В древни грузински източници („Житие на Картлия“ от Леонти Мровели) тази река се нарича „Ломеки“, което в превод от чеченски и ингушки език означава „планинска вода“[2].

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Езминската ВЕЦ с язовирната стена в Северна Осетия
Терек във Владикавказ
Делтата през вековете

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Терек води началото си от южния склон на Главния Кавказки хребет в Трусовското ждрело, от североизточната част на ледник, спускащ се от връх Зилгахох, на 2713 m н.в. Първите 30 km тече на югоизток между Главния и Страничния хребет на Кавказ, а след това при село Алмасиани завива на север. Проломява Страничния хребет на Кавказ чрез Дарялското ждрело, навлиза на територията на Русия,а след това пресича Скалистия хребет и Черните планини на Кавказ и при град Владикавказ навлиза в равнината. Тук реката завива на северозапад, след това на север и накрая на изток и в този участък получава отляво пълноводните си притоци Ардон, Урух и Малка. След устието на река Малка тече в пясъчно-глинесто корито с многочислени острови, ръкави и плитчини. След устието на река Сунжа се разделя на няколко ръкава и протока и се влива в Аграханския залив на Каспийско море, като образува голяма делта с площ от 4 хил. до 6 хил. km2. Местоположението на основният ръкав от делтата ѝ многократно се е променяло през вековете (виж приложените картосхеми). От 1941 г. голяма част от оттока на реката преминава по изкуствено прокопания Каргалински ръкав. Бившите ръкави на делтата ѝ (Сулу-Чубутла, Стар Терек, Сресен, Таловка, Куру Терек, Кардонка и др.) са превърната в напоителни канали. През 1957 г. в началото на Каргалинския ръкав е изграден Каргалинския хидровъзел, с помощта на който се подава вода в старите ръкави от делтата на терек.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Карта на водосборният басейн на река Терек

Площта на водосборният басейн на Терек е 43 200 km2 и се простира на територията на Грузия и Русия (Северна Осетия, Кабардино-Балкария, Карачаево-Черкесия, Ставрополски край, Чечения и Дагестан. На север водосборният басейн на реката граничи с водосборният басейн на река Кума, вливаща се в Каспийско море, на юг – с водосборните басейни на реките Риони (влива се в Черно море) и Кура (влива се в Каспийско море) и на югоизток – с водосборният басейн на река Сулак, вливаща се в Каспийско море.

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Терек получава множество притоци, от които 4 са с дължина над 100 km:

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като около 70% от оттока на реката е през пролетно-летния сезон. Максимален отток юли-август, минимален – февруари. Среден годишен отток – на 530 km от устието (при град Владикавказ) 34 m3/s, на 16 km от устието 305 m3/s. Общият пренос на вода в делтата се равнява на средно на 11 km3 годишно, от които 4 km3 се разходват за напояване, изпарение и в изоставените старици и канали, а останалите около 6 km3 достигат до морето. Мътността на реката е много висока 400 – 500 g/m3 (2 пъти повече от тази на Волга). Годишно реката внася в Каспийско море от 9 до 26 млн.т наноси. Ледовият режим е неустойчив, като се проявява само в отделни студени зими.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението на реката са разположени множество населени места:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Терек имат голямо стопанско значение. С тях се напояват няколко хиляди хектара засушливи земи, разположени в Терско-Кумската и Терско-Сулакската низини. За тази цел са изградени два хидровъзела – Павлодолски (от него започва Терско-Кумския напоителен канал) и Каргалинския, от който започват три канала – Делтови, Новотеречни и Сулу-Чубутла. В горното течение на реката, в Северна Осетия е изградена Терската водноелектрическа каскада, която включва 3 големи водноелектрически централи – Езминската, Дзауджикауската и Павлодолската, както и по-малки централи.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.svyato.info/respublika-severnaja-osetija/vladikavkaz/4467-reka-terek.html
  2. http://www.ruschudo.ru/miracles/303/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Терек“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.