Термокерамични покрития

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Микрокапсули

Термокерамичните покрития (на английски: Thermo ceramic coatings; на немски: Thermokeramische Beschichtungen) са топлотехнически покрития с ниска топлопроницаемост. Термокерамичните покрития представляват вододисперсионни разтвори на акрилни смоли с изолационен агент вакуумни керамични (силикатни, алумо-силикатни и боро-силикатни) микрокапсули с диаметър 30 – 150 μм. След изсъхването си тези покрития формират върху съответната повърхност топлоизолационен слой с ниска топлопроницаемост, висока якост и резистентност към развитието на мухъл и плесени[1]. Вътрешните термокерамични покрития осигуряват висока контактна температура при допир и в непосредствена близост до тях, като по този начин подобряват топлинния комфорт в помещенията, предпазват от конденз и мухъл и намаляват разходите за отопление. Външните термокерамични покрития се използват преди всичко за предпазване на сгради и съоръжения от слънчево прегряване, като най-популярни сред тях са покривните слънцезащитни покрития.

Топлотехническа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Основната топлотехническа характеристика на този тип покрития, определяща физическия им модел на функциониране, е тяхната топлопроницаемост (Wärmeaufnahmefähigkeit). Определя се от коефициента на топлопроницаемост „b“ (β) [2]

Ниската топлопроницаемост обуславя висока контактна температура за стенните повърхности на помещенията и елементите на обзавеждането (преди всичко вътрешните стенни повърхности на външните стени през зимния период). Освен това тя е определяща за антикондензните и енергоспестяващи качества на покритията. За да притежава дадено покритие ниска топлопроницаемост, гарантираща му необходимите за практическо приложение качества, параметрите в горната формуласледва да имат следните стойности:

  • коефициентът на топлопроводимост „λ“ – не повече от 0,07 W/mK;
  • специфичен топлинен капацитет „с“ – не повече от 0,4 W.h/kg.K
  • плътност „ρ“ – не повече от 200 kg/m3.

Този тип покрития притежават минимална хигроскопичност. Дори и малки количества влага в тях рязко повишава топлопроницаемостта и компрометират функционирането им. В практиката покритията с ниска топлопроницаемост намират приложения във всички случаи, когато дадена конструкция е необходимо да има висока контактна температура, т.е. да е топла при допир.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

През последните няколко години водещи производители на термокерамични покрития в САЩ и Германия разработват ново поколение термокерамични покрития, при които е включена нискоизлъчваща компонента. Взаимодействието ѝ с микрокерамичните капсули осигурява високи рефлективни характеристики в инфрачервения спектър и покритията отразяват обратно в помещението по-голямата част от топлината, излъчвана под формата на инфрачервени вълни от отоплителните уреди[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б интервю с Валери Иванов. Новата генерация термокерамични покрития – надеждна защита от конденз и мухъл. // dogrami.bg. 16 декември 2014. Посетен на 29 август 2019.
  2. Renate Hammer, Patrick Jung. Beton in der Solararchitektur. // www.zement.at. 2000. Посетен на 29 август 2019. (на немски)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • John H Lienhard IV and John H Lienhard V, 'A Heat Transfer Textbook', Third Edition, Phlogyston Press, Cambridge, Massachusetts;
  • Бойка Дудрева, Доц.кфн., Паню Петров, Доц. – Строителна физика за архитекти, изд. Техника, София, 1982;
  • Schnir, J., Mathematical modelling of heat-protection properties of the composite coating consisted of hollow ceramic microspheres, Institut fuer Physik, Universitaet Oldenburg, Deutschland;
  • Арх. Огнян Симов, Топлотехнически покрития – приложение в архитектурата и строителството, дисертационен труд, УАСГ, София, 2006;
  • Wendehorst, R.: „Baustoffkunde“; Hrsg.: Vollenschaar, VDI; 24. Auflage; Verlag Vincentz Hannover 1994;