Тетевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тетевен
      
Герб
Община Тетевен
Община Тетевен
Общи данни
Население 10 077 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 9806 (НСИ)
Землище 110,788 km²
Надм. височина 412±1 m
Пощ. код 5700
Тел. код 0678
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 72343
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ)
Тетевен в Общомедия

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тѐтевене или Тѐтьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 г. е 10 613 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946 – 2011):[1][2][3]

Тетевен
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 4817 7995 9810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613 9806
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Оброчище Петровският кръст, скицирано от Иван Енчев – Видю в 1916 г., който пише „Петровският кръст вън от града Тетевен, посред красива местност, заобиколен от високи кичести дървета. От незапомнени времена се издига Петровският кръст. Тук през време на суша населението излиза да се моли за дъжд; на Петровден правят молебен, па и през други празници много верующи дохождат тук, палят свещи за здраве и го кичат с цветя. Паметникът е издялан грубо от пепеляв варовит камък; горният му край е полукръгъл, а долният е залостен с камъни в земята. Върху лицето му е издълбан кръстът с разширяващи се навън крила – по-къси, а другите две по-дълги; под кръста четвъртита ниша, плитка, за свещи. Размери: 140x50x15 см“.

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II – IV век. Едни от първите обитатели на местността са траките от племето серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да се издигне от руините и през 50-60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1870 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените частни революционни комитети, а след това основава комитет и в Тетевен.[4] След обира при Арабаконак, който е по инициатива на членове на Тетевенския и Етрополския комитет,[5] след предателството и показанията на много от тях Тетевенският и другите комитети от региона са разгромени; мнозина са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение и в Опълчението през Руско-турската война.

Ето ги и предателите от Тетевен, които провалят святото дело на апостола Левски:

Стоян Костов (Пандура) и Тодор Кръстев (Бръмбара).Пандура издава участниците в обира от Тетевен, а Бръмбара признава къде е заровил 11 240 гроша от обира на турската хазна, в прохода Арабаконак и разкрива останалите участници. Оттук започва разплитането на кълбото и върволицата от арестувани издават всичко. Покрай това започват разкрития за цялата революционна мрежа в Северозападна България. Нека видим кой колко души е предал. - Стоян Костов (Пандура) издава 7 комитета и 10 участници; Тодор Кръстев (Бръмбара) – 7 комитета и 10 участници; Хаджи Станьо Врабевски – председател на РК в Тетевен, който плаче пред съда да не го бият, издава 15 комитета и 20 участници; Петко Милев Страшника – 15 комитета и 20 участници. На всички тях има кръстени улици в Тетевен.

Иван Фурнаджиев – секретар на РК в Тетевен, учител, един от тримата предатели, прави пълна портретна обрисовка на Дякона, като обяснява как се клати един от предните му зъби, когато говори високо, какъв е цветът на очите му, с какви дрехи ходи, кога и по какъв повод ги сменя, какви имена използва при кореспонденциите си. Освен Левски той предава и Димитър Общи – по какъв маршрут минава и каква е крайната му цел. Изобщо, двоен предател. Ако смятате, че тетевенци са го забравили, грешите – той също има улица в Тетевен, както и Павел Лалов – издавал 3 комитета и 7 участници. Човекът, който буквално окачва Левски на въжето и забива последния пирон върху ковчега му, образно казано е Вутьо Ветов. Той участва в опита за обира на Халачевата къща, при който Апостола убива нелепо слугата Стойчо. И ако Вутьо бе казал, че не е видял нищо, Дяконът можеше да твърди, че убийството е станало при самозащита, при което можеше да бъде съден по чл. 147, гл. ІІ, ал. А от Имперския наказателен закон (ИНЗ), предвиждащ наказание „на окови“ за 15 години. Но заради показанията му Левски получава смъртна присъда  по алинея 5 от ИНЗ на същия член 147. Покрай това си непростимо деяние Вутьо издава също 3 комитета и 6 участници.

Общият брой на издадените само от тези 12 души е 105 комитета и 146 участници.

На осмия ден залавят Димитър Общи и той се явява пред съда на 27 октомври. Точно в този момент разпитват за четвърти път Дочо Мръвков (и този „герой“ е с улица в Тетевен). Ето един цитат: „Като вкараха бай Димитър, мене ме изритаха настрана и се захванаха с него. Питаха го откъде е, как се казва и дали той е главатарят на разбойниците.

Той отговори. И след това пашата му рече да говори всичко, което знае, защото до този момент всичко било известно. Знае за Левски, за Ловеч, за Влашко, за местните комитети, даже изброява и някои конкретни имена (На 26 октомври поради нехайство на Стоян Врабевски и Иван Лилов са открити архивите на Тетевенския революционен комитет). След това му хвърля архивите в краката, като му казва: На това вярваш ли? Общи е блед като платно. Само успява да каже: „Мамицата им, предадоха ме“.

След погрома на Априлското въстание през 1876 г. българина Въльо Стоилов Мечката от Тетевен, предава апостола Георги Бенковски, отец Кирил, Захари Стоянов и Стефо Далматинеца на турците. Според предварително уговорения с турците план Въльо е превел бунтовниците по специално построеното за целта мостче в местността Костина, близо до село Рибарица, Тетевенско. Легендарният войвода Георги Бенковски е застрелян на място, отец Кирил е ранен и заловен. Захари Стоянов се спасява по чудо като скача в реката и течението го отнася.

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Тетевен е развит туризмът. В и около града има ски писта, хижи и почивни станции.

Дърводобивът и дървопреработването са традиционни отрасли.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалища и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съгласие 1869“
  • Читалище „Съгласие 1869“
  • Библиотека към читалище „Съгласие 1869“, разполагаща с фонд от 83 597 библиотечни единици
  • Общински детски комплекс

Лечебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • МБАЛ „Д-р Пешев“ ЕООД, гр. Тетевен

Детски градини[редактиране | редактиране на кода]

  • ЦДГ №1 „Васил Левски“
  • ЦДГ №2 „Незабравка“
  • ЦДГ №3 „Детелина“
  • ЦДГ №4 „Радост“

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище „Хаджи Генчо“
  • Средно училище „Георги Бенковски“
  • Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
  • Оздравителна професионална гимназия „Иван Вазов“
  • Професионална гимназия по строителство „Баньо Маринов“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен
Водопадът „Скока“

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Работно време на музея: Лятно работно време (01.05-31.10) 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период (01.11-30.04) от понеделник до петък – 08:00 до 12:00 и 13:00 до 17:00 ч. – събота и неделя от 10:00 до 12:00 и 13:00 до 16:00 ч.; без почивен ден; има печат.

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

Пещери[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Планински извори и чешми[редактиране | редактиране на кода]

Тетевен е разположен в полите на две планини. Той се намира в северните склонове на Златишко-Тетевенската планина и в южните на Васильовската. Планинските извори и красиви чешми са част от бита на тетевенци. По-известни са „Долната чешма“, „Горната чешма“, „Клиндьово“, „Сондата“, „Син пишур“, „Ключ“, „Калиновото“, „Момина въздишка“, „Бабинци“ и др.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Връх Острич[редактиране | редактиране на кода]

Пътеката към връх Острич

Това един от най-известните върхове около град Тетевен, с височина 1069 м. Конусовидната му форма наподобява тази на вулкан и дава името на върха.

Формата на върха е поражда поверието, според което на един старец му се присънва, че на върха изригва вулкан. Стреснат от своя кошмар, той го споделя на попа, който отслужил молебен на върха за умилостивяване на злото и помолил Господ за закрила на града. За да се затисне „греховното чудовище“ жителите донесли камъни от река Вит. Вече повече от 70 години през октомври местни вярващи хора поемат към върха като всеки занася по един речен камък.[6] 

Връх Петрахиля[редактиране | редактиране на кода]

Връх Петрахиля

Връх Петрахиля е един от символите на града. Той е висок 1179 м. Най-горната му част бива първа огряна на изгрев слънце, от където произхожда и името му – буквално преведено от гръцки Слънчев камък. При определен ъгъл на слънцестоене върху него се виждат знаци със значителни размери. Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено.

Според една от легендите за върха, момък на име Димо е задирял мома на име Цвята. Той ѝ свирил песни на кавал, а тя го слушала, запленена от красотата на музиката му. За срещите си с него винаги обличала най-хубавите си дрехи. Един ден той ѝ предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя му казала, че иска да забие хурката ѝ в скалата на Петрахилия. Той успял да изпълни заръката ѝ, но въжето, с което бил завързан, се скъсало, докато се изкачвал. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката девойката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.[7]

Връх Червен[редактиране | редактиране на кода]

Връх Червен

Връх Червен е най-високият връх в района на град Тетевен със своите 1221 м. Нарича се така, защото на залез слънце се огрява в червена светлина и сякаш гори. Тук се намира пропастната пещера Ямата с дълбочина 27 м.

Боева могила[редактиране | редактиране на кода]

На 29 октомври 1877 г. на Голата могила, под връх Червен, се е състояло първото сражение между руските войски на генерал Орлов и турския аскер в града. От 30.10.1877 г. Тетевен се счита вече за свободен, а могилата е наречена Боева могила. През 1977 г. на могилата е издигнат голям паметник в чест на 100-годишнината от Освобождението му.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Плакат пред Общината, по случай Празника на Тетевен – 1 ноември
  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)
  • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.
  • Дни на планинската вода и лечебния туризъм, Научноизследователски център по медицинска биофизика, Община Тетевен, 11 юни
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тетевен
Починали в Тетевен

Други[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Тетевенска саламура – рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кротмач – специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак – народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патев, Найден, „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско“, София, печатница „Художник“, 1936, 139 стр.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980.
  5. Гайдаров, Никола. Процесът срещу Васил Левски и революционната организация. Правно-историческо изследване. С., Наука и изкуство, 1987, с. 37-39, 41-42, 133-134.
  6. сайт kaldata.com
  7. сайт www.kaldata.com
  8. Влайкова, Симеонка. Ботевград през годините, ч. 3, с. 134 – 136

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България