Тетевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Тетевен
Тетевен
Общи данни
Население 10 077 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 9806 (НСИ)
Землище 110,788 km²
Надм. височина 412 m
Пощ. код 5700
Тел. код 0678
МПС код ОВ (Л)
ЕКАТТЕ 72343
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Милен Милев
(ЗНС)
Община Тетевен
Читалище "Съгласие", 1869 г.
Тетевен - центъра

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тетевене или Тетьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 година е 10 613 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на Област Ловеч. Файл:Teteven-History-museum-h700.jpg

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2011):[1][2][3]

Тетевен
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 4 817 7 995 9 810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613 9 806
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Всех Святих" - паметник на културата, строена 1830-34 г.

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от IIIV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVIXVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти — абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение.

Къщa, обявенa за културeн паметник
Къщa, обявенa за културeн паметник

Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници. Една историческа неяснота и заблуда (според местните) относно града е, че предателят на Бенковски е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи паричната награда за предателството си. Всъщност предателят - Вълю Стоилов Мечката, доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България.

УТОЧНЕНИЕ: Истинският предател е отдавнашният турски шпионин НЕЮ БРУСНЕНИНА, при колибата на когото на 20 май попадат Георги Бенковски, Отец Кирил, Стефо Далматинеца и Захари Стоянов. Той ги води 2 дни до изтощение из Тетевенския Балкан, оставя ги в колибата на Вълю Стоилов-Мечката на Свинарска лъка и ги предава на турската власт в Тетевен. Вълю е следен оттогава постоянно и инструктиран да заведе бунтовниците към река Костина, където е приготвена засадата. Уплашен до смърт, но и слабохарактерен, Вълю Мечката послушно изпълнява нарежданията и покорно води четиримата до лобното място, където Войводата загива, Отец Кирил е ранен и заловен (по-късно умира от раните си в Цариградските тъмници), Стефо и Захари избягват, но няколко дни по-късно са заловени. А НЕЮ БРУСНЕНИНА наистина е посечен от тетевенски съзаклятници и месата му са окачени по коловете на кошарата му. А наградата (не само парична, но и медал от турското правителство) получава друго турско мекере от Тетевен. Тук е интересна и поучителна историята с НЕЮ КРАЧУНОВ, който среща бунтовниците преди БРУСНЕНИНА. Укрива ги в Бенковска (днес) пещера над махала Остриля на Черни Вит и обещава да им достави храна и да ги води. Но из района дебне турското ухо и око БРУСНЕНИНА, който съобщава на турците, "...че НЕЮ крие комити..." Арестуван и принуден след жестоки изтезания, и на жена му, накрая, за да я отърве той "приема да води турците при комитите". Но на моста на Черни Вит се хвърля в придошлата река, за да не предаде въстаниците. Мъченикът оживява и е пожален, според мюсюлманските нрави. Доживява Освобождението, днес наблизо е издигнат достолепен паметник на героя.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове :

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалища и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

  • Читалище "Съгласие 1869 г."
  • Библиотека към читалище "Съгласие 1869 г.", разполагаща с фонд от 83 597 библиотечни единици
  • Общински детски комплекс

Лечебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • МБАЛ "Д-р Пешев" ЕООД, гр. Тетевен

Детски градини[редактиране | редактиране на кода]

  • ЦДГ №1 "Васил Левски"
  • ЦДГ №2 "Незабравка"
  • ЦДГ №3 "Детелина"
  • ЦДГ №4 "Радост"

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище "Хаджи Генчо"
  • Средно общообразователно училище "Георги Бенковски"
  • Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване "Сава Младенов"
  • Оздравителна професионална гимназия "Иван Вазов"
  • Професионална гимназия по строителство "Баньо Маринов"

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Работно време на музея: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период — събота и неделя почивни дни; има печат.

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

Пещери[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Плакат пред Обшината по случай Празника на Тетевен 1 ноември
  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)
  • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.
  • Дни на планинската вода и лечебния туризъм, Научноизследователски център по медицинска биофизика, Община Тетевен, 11 юни

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тетевен
Починали в Тетевен


Други[редактиране | редактиране на кода]

В и около града има ски писта, хижи и почивни станции.

Хотели
  • Хотел „Олимп“
  • Хотел Максим
  • Хотел „Еница“
  • Хотел „Тетевен“
  • Хотел „Хармония“
  • Хотел „Здравец“
  • Вила „Червен“
  • Вили "Уикенд" - Христо Лазаров
  • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
  • Вит
Кухня
  • Тетевенска саламура — рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кротмач — специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак — народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патев, Найден, "Из миналото на Тетевенско и Ботевградско", София, печатница "Художник", 1936, 139 стр.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  2. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]