Тетевен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Тетевен
Тетевен
Община Тетевен
Община Тетевен
Общи данни
Население 10 077 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 9806 (НСИ)
Землище 110,788 km²
Надм. височина 412 m
Пощ. код 5700
Тел. код 0678
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 72343
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ)
Тетевен в Общомедия

Тѐтевен (стари форми от местния диалект Тѐтевене или Тѐтьовене) е град в област Ловеч, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Тетевен. Населението на града към 2009 година е 10 613 жители[1][2][3], което го прави третото по големина населено място в областта.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тетевен се намира в планински район, в полите на Стара планина между върховете Острич, Петрахиля, Червен, Трескавец и Вежен. През града минава река Вит. Надморската височина на територията на Тетевен и околията варира от 340 до 2100 метра, а в центъра е 415 м. Климатът е умерено-континентален със сравнително мека зима и прохладно лято.

Териториалната площ на община Тетевен възлиза на около 697 км², което представлява 16,86% от територията на област Ловеч.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946–2011):[1][2][3]

Тетевен
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009 2011
население 4 817 7 995 9 810 12 582 12 753 12 567 11 427 10 954 10 713 10 613 9 806
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2] и „Pop-stat.mashke.org“[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Оброчище Петровският кръст, скицирано от Иван Енчев – Видю в 1916 г., който пише „Петровският кръст вън от града Тетевен, посред красива местност, заобиколен от високи кичести дървета. От незапомнени времена се издига Петровският кръст. Тук през време на суша населението излиза да се моли за дъжд; на Петровден правят молебен, па и през други празници много верующи дохождат тук, палят свещи за здраве и го кичат с цветя. Паметникът е издялан грубо от пепеляв варовит камък; горният му край е полукръгъл, а долният е залостен с камъни в земята. Върху лицето му е издълбан кръстът с разширяващи се навън крила - по-къси, а другите две по-дълги; под кръста четвъртита ниша, плитка, за свещи. Размери: 140x50x15 см“.

Тетевенският край е бил населен още от най-древни времена, а първите предметни доказателства за това датират от II – IV век. Едни от първите обитатели на местността са тракийското племе серди. За пръв път името Тетевен се споменава в открит писмен материал от 1421 година. Смята се, че името произлиза от Тетьовия род, заселил се по тези земи и основал града (който в по-ранни писмени материали се среща под името Тетювен или Тетювене). Според други мнения името на града произлиза от думата „тетива“, тъй като градът е опънат като тетива на лък по протежението на река Вит. През XVI – XVII век Тетевен е в разцвета си, жителите се множат, а търговията процъфтява. В града се развиват 27 вида занаяти, а тетевенските търговци кръстосват Европа и Азия. Градът носел прозвището „Алтън Тетевен“ (Златният Тетевен).

През 1801 г. Тетевен е нападнат от кърджалии и почти напълно опустошен и изпепелен. От 3000 къщи в града остават само четири. Градът успява да издигне от руините и през 50-60-те години на XIX век е един от занаятчийските центрове на България. През този период се развиват следните занаяти – абаджийство, кожухарство, резбарство. Градът е притежавал статут на вакъфско селище. През 1871 г. Васил Левски основава в близкото до Тетевен село Гложене един от най-многочислените тайни революционни комитети. След обира при Арабаконак, в който основно участват членове на комитетите в Гложене и Орхание, членовете им са арестувани и изпратени в Диарбекир. Много тетевенци се включват в различни чети в борбата за освобождение.

Днес в Тетевен могат да се видят множество четнически къщи, обявени за културни паметници.

Една историческа неяснота и заблуда (според местните) относно града е, че предателят на Бенковски е посечен от тетевенци в деня, когато е трябвало да получи паричната награда за предателството си. Всъщност предателят – Вълю Стоилов Мечката, доживява до дълбока старост доста години след Освобождението на България. [4]

Известен е цитатът на патриарха на българската литература Иван Вазов – „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец за майка България“.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кметове[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Тетевен е развит туризмът. Рибарица е курорт. Най-известни хотели са – Олимп, Здравец, Планината, Рибарица, Арго. Дърводобивът и дървопреработването са традиционни отрасли. Най-много работни места има във фирмите на бизнесмена Емил Максимов.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Читалища и библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

Читалище „Съгласие 1869“
  • Читалище „Съгласие 1869“
  • Библиотека към читалище „Съгласие 1869“, разполагаща с фонд от 83 597 библиотечни единици
  • Общински детски комплекс

Лечебни заведения[редактиране | редактиране на кода]

  • МБАЛ „Д-р Пешев“ ЕООД, гр. Тетевен

Детски градини[редактиране | редактиране на кода]

  • ЦДГ №1 „Васил Левски“
  • ЦДГ №2 „Незабравка“
  • ЦДГ №3 „Детелина“
  • ЦДГ №4 „Радост“

Училища[редактиране | редактиране на кода]

  • Начално училище „Хаджи Генчо“
  • Средно училище „Георги Бенковски“
  • Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“
  • Оздравителна професионална гимназия „Иван Вазов“
  • Професионална гимназия по строителство „Баньо Маринов“

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастирската църква „Свети Илия“ (14 век), Тетевен
Водопадът „Скока“

Град Тетевен обединява в себе си красотата на заобикалящата го природа с извисяващите се хълмове и върховете Петрахиля, Острич, Червен и Равни камък (станали свидетели на много исторически събития), прохладния бриз на река Вит, както и духът на отминалите векове, витаещ в множеството културни паметници, старобългарска архитектура и непокътнати от времето обичаи и нрави. Възхитен от гледките, разкрили се пред очите му при своето посещение в града, Иван Вазов възкликва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България… Много съм бродил, много съм скитал, но не съм видял по-чуден рай“.

В Тетевен се намира Исторически музей, който е сред Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз. Работно време на музея: 09:00 — 12:00 и 14:00 — 17:00 ч., без почивен ден, през зимния период – събота и неделя почивни дни; има печат.

Някои от забележителностите на Тетевен и околията:

Пещери[редактиране | редактиране на кода]

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Планински извори и чешми[редактиране | редактиране на кода]

Тетевен е разположен в полите на две планини. Той се намира в северните склонове на Златишко-Тетевенската планина и в южните на Васильовската. Планинските извори и красиви чешми са част от бита на тетевенци. По-известни са „Долната чешма“, „Горната чешма“, „Клиндьово“, „Сондата“, „Син пишур“, „Ключ“, „Калиновото“, „Момина въздишка“, „Бабинци“ и др.

Върхове[редактиране | редактиране на кода]

Връх Острич[редактиране | редактиране на кода]

Това един от най-известните върхове около град Тетевен, с височина 1 069 м. Конусовидната му форма наподобява тази на вулкан и дава името на върха.

Поверие[редактиране | редактиране на кода]

Формата на върха е поражда поверието, според което на един старец му се присънва, че на върха изригва вулкан. Стреснат от своя кошмар, той го споделя на попа, който отслужил молебен на върха за умилостивяване на злото и помолил Господ за закрила на града. За да се затисне „греховното чудовище“ жителите донесли камъни от река Вит. Вече повече от 70 години през октомври местни вярващи хора поемат към върха като всеки занася по един речен камък.[5] 

Връх Петрахиля[редактиране | редактиране на кода]

Връх Петрахиля е един от символите на града. Той е висок 1 179 м. Най-горната му част бива първа огряна на изгрев слънце, от където произхожда и името му – буквално преведено от гръцки Слънчев камък. При определен ъгъл на слънцестоене върху него се виждат знаци със значителни размери. Някои ги оприличават на букви, други на хурка с вретено.

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Според една от легендите за върха, момък на име Димо е задирял мома на име Цвята. Той й свирил песни на кавал, а тя го слушала, запленена от красотата на музиката му. За срещите си с него винаги обличала най-хубавите си дрехи. Един ден той й предложил да му пристане. За да изпита храбростта му, тя му казала, че иска да забие хурката й в скалата на Петрахилия. Той успял да изпълни заръката й, но въжето, с което бил завързан, се скъсало, докато се изкачвал. Момъкът полетял надолу в пропастта и загинал. Хурката девойката останала да напомня завинаги за безсмисления облог на двамата вклюбени.[6]

Връх Червен[редактиране | редактиране на кода]

Връх Червен е най-високият връх в района на град Тетевен със своите 1221 м. Нарича се така, защото на залез слънце се огрява в червена светлина и сякаш гори. Тук се намира пропастната пещера Ямата с дълбочина 27 м.

Боева могила[редактиране | редактиране на кода]

На 29.10.1877 г. на Голата могила, под връх Червен, се е състояло първото сражение между руските войски на генерал Орлов и турския аскер в града. От 30.10.1877 г. Тетевен се счита вече за свободен, а могилата е наречена Боева могила. През 1977 г. на могилата е издигнат голям паметник в чест на 100-годишнината от Освобождението му.[7]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Плакат пред Общината, по случай Празника на Тетевен - 1 ноември
  • Есенен панаир
  • Празник на Северняшката песен (май)
  • Празникът на град Тетевен се отбелязва на 1 ноември – деня на освобождението на града от Османско владичество през 1877 г.
  • Дни на планинската вода и лечебния туризъм, Научноизследователски център по медицинска биофизика, Община Тетевен, 11 юни
  • През 2015 г. по предложение на проф. Игнат Игнатов и под егидата на областния управител д-р Мадлена Бояджиева Ловешка област е обявена за Световна зона на планинската вода.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Тетевен
Починали в Тетевен


Други[редактиране | редактиране на кода]

В и около града има ски писта, хижи и почивни станции.

Хотели[редактиране | редактиране на кода]

  • Хотел „Олимп“
  • Хотел Максим
  • Хотел „Еница“
  • Хотел „Тетевен“
  • Хотел „Хармония“
  • Хотел „Здравец“
  • Вила „Червен“
  • Вили „Уикенд“ – Христо Лазаров
  • Самостоятелни стаи „Алтън Тетювен“
  • Вит
  • Самостоятелни стаи,,Мирела''

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Тетевенска саламура – рибена чорба (също подходяща за ракиено мезе), поднася се много люта, кисела и солена. Яде се студена.
  • Кротмач – специалитет, направен от кисело мляко и сирене, солен на вкус, прибавят се печени обелени чушки, подходящ за мезе.
  • Качамак – народно ястие от царевично брашно, масло и сирене.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Патев, Найден, „Из миналото на Тетевенско и Ботевградско“, София, печатница „Художник“, 1936, 139 стр.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. Истинският предател е отдавнашният турски шпионин Нею Брусненина, при колибата на когото на 20 май попадат Георги Бенковски, Отец Кирил, Стефо Далматинеца и Захари Стоянов. Той ги води 2 дни до изтощение из Тетевенския Балкан, оставя ги в колибата на Вълю Стоилов-Мечката на Свинарска лъка и ги предава на турската власт в Тетевен. Вълю е следен оттогава постоянно и инструктиран да заведе бунтовниците към река Костина, където е приготвена засадата. Уплашен до смърт, но и слабохарактерен, Вълю Мечката послушно изпълнява нарежданията и покорно води четиримата до лобното място, където Войводата загива, Отец Кирил е ранен и заловен (по-късно умира от раните си в Цариградските тъмници), Стефо и Захари избягват, но няколко дни по-късно са заловени. А Нею Брусненина наистина е посечен от тетевенски съзаклятници и месата му са окачени по коловете на кошарата му. А наградата (не само парична, но и медал от турското правителство) получава друго турско мекере от Тетевен. Тук е интересна и поучителна историята с Нею Крачунов, който среща бунтовниците преди Нею Брусненина. Укрива ги в Бенковска (днес) пещера над махала Остриля на Черни Вит и обещава да им достави храна и да ги води. Но из района дебне турското ухо и око Нею Брусненина, който съобщава на турците, "...че Нею крие комити..." Арестуван и принуден след жестоки изтезания, и на жена му, накрая, за да я отърве той „приема да води турците при комитите“. Но на моста на Черни Вит се хвърля в придошлата река, за да не предаде въстаниците. Мъченикът оживява и е пожален, според мюсюлманските нрави. Доживява Освобождението, днес наблизо е издигнат достолепен паметник на героя.
  5. сайт kaldata.com
  6. сайт www.kaldata.com
  7. сайт kaldata.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България