Тетис

Тетис по времето на епохата триас, ранен мезозой

Тетис (на гръцки: Τηθύς; Tēthús), наричан още Тетиско море или Нео-Тетис, е праисторически океан през по-голямата част от мезозойската ера и до средата на неозойската ера. Той е предшественик на съвременните Индийски океан, Средиземно море и евразийските вътрешни морски басейни (днес представени предимно от Черно море и Каспийско море).

В ранния мезозой, когато Пангея се е разпаднала, обозначението „океан Тетис“ се отнася до океана, разположен между древните континенти Гондвана и Лавразия. След отварянето на Индийския и Атлантическия океани през кредния период и разпадането на тези континенти през същия период, самият термин се отнася до океана, граничещ с континентите Африка, Евразия, Индия и Австралазия. В началото и средата на кайнозоя Индийската, Африканската, Австралийската и Арабската тектонични плочи се преместват на север и се сблъскват с Евразийската тектонична плоча, което създава нови граници с океана, сухоземна бариера за потока на теченията между Индийския и Средиземноморския басейн и орогенезата на Алпийския пояс (включително Алпите, Хималаите, Загрос и Кавказките планини).

Предшестван е от Палео-Тетиския океан, който е съществува между камбрия и ранния триас, докато Неотетис се е образувал през късния триас и е съществувал в някаква форма до границата между олигоцен и миоцен (преди около 24 – 21 милиона години), когато е напълно затворен. Част, известна като Паратетис, е изолирана през олигоцена (преди 34 милиона години) и съществува до плиоцена (преди около 5 милиони години), когато до голяма степен е пресъхнала. Съвременните вътрешни морета на Европа и Западна Азия, а именно Черно море и Каспийско море, са останки от това Паратетиско море.