Тетрадката

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тетрадката
The Notebook
РежисьориНик Касаветес
ПродуцентиЛин Харис
Майк Джонсън
СценаристиНикълъс Спаркс
Ян Сарди
Джеръми Левън
Базиран на от Никълъс Спаркс
В ролитеРайън Гослинг
Рейчъл Макадамс
Джеймс Гарнър
Джина Роуландс
Джеймс Марсдън
Джоун Алън
Сам Шепард
Дейвид Торнтън
МузикаАарон Зигман
РазпространителNew Line Cinema
Премиера25 юни 2004 г.
(Германия)
Времетраене123 минути
Страна САЩ
ЕзикАнглийски
Бюджет$29 милиона[1]
Приходи$115,6 милиона[1]
Външни препратки
Официален сайт
IMDb Allmovie

„Тетрадката“ (на английски: The Notebook) е американски романтичен филм от 2004 г., режисиран от Ник Касаветес и базиран на романа на Никълъс Спаркс, носещ същото име. Филмът е с участието на Райън Гослинг и Рейчъл Макадамс в ролите на Ноа и Али, млада двойка, която се влюбва в началото на 40-те години на 20 век. Историята се разказва от възрастен мъж, в наши дни, изигран от Джеймс Гарнър, който чете от една тетрадка на героинята на Джина Роуландс.

Резюме[редактиране | редактиране на кода]

В наши дни, в един старчески дом, възрастен мъж на име Дюк (Джеймс Гарнър) започва да чете любовна история от тетрадка на една от пациентките в дома (Джина Роуландс), с която изглежда че се е сприятелил.

Историята, разказвана в тетрадката, започва през 1940 година. На карнавал в Сибрук Айлъндс, Южна Каролина, местно селско момче – Ноа Калхун (Райън Гослинг) вижда седемнадесетгодишната Али Хамилтън (Рейчъл Макадамс), градско момиче, което е на ваканция тук със семейството си и е привлечен силно към нея. Тя обаче отказва неговите постоянни опити да я ухажва, докато техните доброжелателни приятели не ги събират. Те се опознават по време на една среднощна разходка из празния Сибрук и се влюбват един в друг.

Ноа и Али прекарват едно прекрасно лято заедно. Една нощ, преди Али да напусне града, тя и Ноа отиват в изоставена къща, наречена „Плантацията Уиндзор“. Ноа ѝ казва че мечтае да купи тази къща и Али го кара да ѝ обещае, че къщата ще бъде бяла, със сини капаци на прозорците, с огромна веранда и стая, която да гледа към езерото и в която тя да може да рисува. Те имат намерение да правят любов за първи път, но са прекъснати от Фин (Кевин Конъли), приятелят на Ноа, който пристига с новините, че родителите на Али са извикали полиция да я търсят. Когато Али се прибира вкъщи, родителите ѝ ѝ забраняват да се вижда повече с Ноа. Те не одобряват връзката на дъщеря си със селското момче. Али е разстроена и се скарва с Ноа и двамата решават да прекратят връзката си. Али веднага започва да съжалява за решението си, но Ноа си тръгва с колата. На следващата сутрин майката на Али ѝ казва, че те тръгват обратно още същия ден. Али отчаяно тръгва да търси Ноа, но е принудена да си тръгне без да успее да се сбогува с него. Семейство Хамилтън изпраща Али в Ню Йорк, където тя започва да посещава колежа Сара Лоурънс. Ноа, опустошен след тяхната раздяла, пише на Али по едно писмо всеки ден в продължение на цяла година, но така и не получава отговор, тъй като майка ѝ крие писмата от нея. Ноа и Али нямат друг избор, освен всеки да продължи с живота си. Али продължава да ходи на училище, а Ноа и Фин се записват като доброволци във Втората Световна Война. Фин е убит в битка.

Али става медицинска сестра и се грижи за ранените войници. Така тя се запознава с богатия Лон Хамънд младши (Джеймс Марсдън), млад адвокат, с добри връзки, който е красив, изискан, очарователен и най-важното – южняк. Двамата се сгодяват, за радост на родителите на Али, въпреки че Али вижда лицето на Ноа, когато Лон ѝ предлага брак.

Когато Ноа се връща вкъщи, той открива, че баща му е продал къщата, така че Ноа да може да отиде и да си купи мечтаната плантация „Уиндзор“. Докато посещава Чарлстън, за да оправи някои документи, Ноа вижда Али и Лон да се целуват в един ресторант. Това го подлудява и той вътрешно започва да се убеждава, че ако оправи къщата, то тогава Али ще се върне при него.

Лентата се превърта в наши дни и става ясно, че възрастната жена е Али и тя страда от старческа деменция и няма спомени, а Дюк е нейният съпруг. Али не разпознава своите пораснали деца и внуци, които умоляват Дюк да се прибере при тях. Той настоява да остане при Али.

Филмът отново ни връща в 1940-те години. Докато мери своята булчинска рокля, Али внезапно попада на статия във вестника, показваща как Ноа е завършил къщата. Тя е толкова изумена, че припада. Али посещава Ноа в Сибрук и той я кани на вечеря, по време на която Али му казва за своя годеж. Ноа я разпитва дали бъдещият ѝ съпруг е добър мъж и тя го уверява, че е такъв. По-късно същата вечер, Ноа кани Али да се върне на другата сутрин. На следващата сутрин те отиват да покарат лодка в близкото езеро и започват да си припомнят своето лято заедно. Започва да вали и Ноа приближава лодката към брега, където Али настоява да знае защо Ноа така и не ѝ е писал. След като Ноа ѝ казва, че ѝ е писал, те страстно се целуват и после правят любов.

На следващия ден майката на Али се появява на прага на Ноа, за да каже на Али, че Лон я е последвал в Сибрук, след като баща ѝ му е разказал за Ноа. Майка ѝ я извежда на разходка с колата, за да ѝ покаже, че и в нейния живот е имало момент, подобен на това, което Али преживява сега. Когато я връща при Ноа, тя подава на дъщеря си снопчето с 365-те писма, които Ноа ѝ е написал. Когато остават сами, Ноа пита Али какво смята да прави. Али е объркана и признава, че не знае. Ноа я моли да остане при него, знаейки, че ще е много трудно, но той иска да премине през всичко, защото иска да бъде с нея. Объркана както никога, Али си тръгва.

Али отива в хотела и признава на Лон, който е ядосан, но все още я обича. Той ѝ казва, че не иска да убеждава годеницата си да остане с него, но Али му казва, че не е нужно, защото тя вече знае, че трябва да бъде с него.

Филмът се връща към възрастната двойка и Дюк пита Али кого е избрала. Тя скоро разбира отговора сама; младата Али се появява на прага на Ноа, след като е избрала него и е оставила Лон в хотела. Двамата се прегръщат и се събират отново.

Възрастната Али внезапно си припомня своето минало преди тя и Ноа/Дюк да преживеят кратък интимен момент заедно. Става ясно, че преди време, когато Али разбира за болестта си, тя написва тяхната история в тетрадката и моли Ноа „Чети ми това и аз ще се връщам при теб“. Но скоро болестта ѝ се завръща и всички спомени за Ноа са отново изгубени. Тя се паникьосва и трябва да бъде упоена от лекаря. За Ноа е прекалено трудно да гледа това и той се пречупва. На следващата сутрин го намират в безсъзнание в леглото и е откаран в болница; по-късно той се връща в старческия дом. Късно същата нощ, той отива в стаята на Али и тя отново си спомня. На следващата сутрин една сестра ги открива заедно в леглото, починали в мир, държейки един друг ръката си. Последната сцена показва ято птици, които отлитат.

„Тетрадката“ в България[редактиране | редактиране на кода]

На 6 септември 2008 г. Нова телевизия излъчи филма с български дублаж. Дублажът е от Арс Диджитал Студио, чийто име не се споменава. Екипът се състои от:

Преводач Николай Борисов
Режисьор на дублажа Екатерина Късметлийска
Тонрежисьор Вилислав Панков
Озвучаващи артисти Христина Ибришимова
Ани Василева
Николай Николов
Борис Чернев
Силви Стоицов

На 22 септември 2011 г. започва повторно излъчване по bTV с втори войсоувър дублаж.

Преводач Тония Микова
Режисьор на дублажа Радослав Рачев
Тонрежисьор Наско Кашаров
Озвучаващи артисти Таня Димитрова
Ася Рачева
Стефан Димитриев
Пенко Господинов
Калин Сърменов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Notebook (2004) // Box Office Mojo. Посетен на 27 август 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Notebook в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​